Решение № 1437 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2017 г.

Решение № 1437 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марина 11" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "8-ми Приморски полк" № 151, вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез пълномощник - адвокат Й. Ч. Оспорва се Решение № 1800/19.10.2017 г., постановено по административно дело № 2314/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 279-ОП/07.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., с която е наредено запечатване на търговски обект - снек - бар "Марина 11", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", и забрана достъпа до него за срок от 7 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като се оспорва възприетата от съда фактическа обстановка. Твърди се, че съгласно вътрешните правила, наложени за стопанисвания обект, фискален бон издавал само управителят на заведението след приемане на съответната сума, респективно сервитьорът нарушил тези правила като приел сумата по процесната консумация. На следващо място се твърди, че заповедта не била мотивирана относно продължителността на наложената с нея мярка, което лишавало съдът от възможност да установи дали е издадена в съответствие с целите на закона. Касационната жалба се поддържа от адвокат Чаков, чрез депозирана по делото писмена молба - становище, с която моли да бъде уважена. От процесуален представител на ответната страна - старши юрисконсулт И. А. чрез писмени бележки се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - В. е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи. Запечатването на търговския обект е било разпоредено след извършена проверка от служители при ТД на НАП гр. В. на 01.08.2017 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - снек - бар "Марина 11", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", стопанисван от "Марина 11" ООД, при която е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. При извършена контролна покупка от проверяващите на 1 брой салата, 1 брой панирани сиренца и 3 броя безалкохолни напитки на обща стойност 15,90 лева, не е издадена фискална касова бележка, като покупката е заплатена в брой и плащането е извършено по "сервитьорска сметка". Установено е, че в обекта има монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Горепосочените релевантни факти са установени от събраните по делото доказателства и не са били оборени от жалбоподателя. Правилно съдът е приел за недоказано твърдението, че единствено управителят на обекта издавал фискални бонове, след като сервитьорите му предават приетото в брой плащане от клиентите. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността "сервитьор", сервитьорите в заведението са имали задължението да отчитат оборота си ежедневно, тоест в края на работния ден, а не след всяко прието плащане. Освен това, както е посочил съдът, независимо от въведената в обекта вътрешна организация на работа, дружеството е било длъжно да спазва установените в закона правила за отчитане на извършените продажби. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължава да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 3 от посочената наредба, фискалната касова бележка е следвало да се издаде в момента на получаване на плащането в брой за консумираните стоки, което не е било сторено в случая. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е извършил задълбочена и пъна проверка за валидността и законосъобразността на издадената заповед за налагане на мярката. Възприетите от него правни изводи са съобразени с установените факти и с приложимия закон, поради което напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно продължителността на наложената мярка. В заповедта са посочени отделни мотиви относно продължителността на срока, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, големината на търговския обект, местоположението му, значителния поток от хора в активния туристически сезон. Посочено е, че при определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който органът упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и съобразно целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, а целта е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, а индиректния недопускане на вреда за фиска. Наложената мярка, която е с превантивен характер е съобразена и с целта на закона. Налагането й цели да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Поради изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното съдебно решение е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение