Решение № 10562 от 21.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Пенков и Д. Пенков срещу Решение 3786/10.06.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9806/2020 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед РА50-565/14.07.2020 г. на главния архитект на Столична община, одобряваща на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 6 ЗУТ проект за 1) изменение на плана за регулация на УПИ I - 102, 103, 108, 110, 1079 за офиси, ОДО, ТП и ПГ, и УПИ VI 101 за автосалон и автосервиз, кв. 17, м. НПЗ Хладилника Витоша, за образуване на нови УПИ I 1079, 101 за ЖС, УПИ V 1079 за ОО, и УПИ VI 101 за ЖС, за поземлени имоти с идентификатори 68134.903.101 и 68134.903.1079 (собственост на ББ ЕООД) по кадастралната карта, 2) изменение на плана за застрояване и 3) работен устройствен план за новите урегулирани поземлени имоти, без допускане на намалени разстояния към вътрешно-регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, вкл. през улица, съгласно приложените към заповедта проекти.

От ответниците главният архитект на Столична община не изразява становище по жалбата, ББ ЕООД е на позиция за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният довод на касаторите относно неправилна квалификация на границите между новите УПИ I и УПИ V и между УПИ I и УПИ II -102, 103 като граници към дъно и произтичащия от нея извод за спазване с одобрения проект на минималните разстояния до страничните регулационни линии и до сгради в съседни имоти.

а. ЗУТ не съдържа изрична дефиниция за дъно на имот. Понятието се извлича от съотношението, в което се намират страничните и към дъното на имота регулационни линии и спрямо тези към улицата (лицето на имота) чл. 14, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Въпросът е от експертно естество и е изяснен от приетата съдебно-техническа експертиза (основна и допълнителна). Първостепенният съд е обсъдил заключението в съответствие с правилото за оценката му по чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК изследвана е спецификата в конфигурацията на регулационните линии на УПИ I, а становището на експерта е проверено според критериите за взаимно разположение на границите, обуславящо и определянето на вида граница, в частност към дъното на имота (спорните линии в отсечките по букви Б-В и В-Г, означени в касационната жалба, по схемата на л. 5 от допълнителната СТЕ).

б. По повод на твърдението на касаторите за различен подход при характеризирането на две огледални граници на УПИ I (отсечки Б-В и Г-Д от схемата), в допълнителната експертиза, както и в съдебното заседание пред АССГ, проведено на 10.05.2021 г., вещото лице е пояснило механизма, по който е достигнало до идентифициране на регулационните линии, представляващи дъно на имота, респ. признаците на понятието.

в. Изводите на първоинстанционния съд при мотивираното възприемане на СТЕ се възприемат и от настоящата инстанция, а препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Съответно на констатациите относно вида на въпросните части от регулационните линии на УПИ I е и основаното на експертизата заключение на съда, че с ИПЗ и РУП не са нарушени конкретните изисквания по чл. 31, ал. 1, 2, 4 и 5 ЗУТ за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната и границата към дъно на урегулирания поземлен имот и през страничната регулационна граница със съседните имоти, обсъдени казуистично в мотивите към съдебното решение.

1. Споделимо е и тълкуването от съда на разпоредбите на чл. 16в, ал. 2, т. 3 ЗУЗСО и чл. 27, ал. 3 ЗУТ, предвиждащи надвишаване на допустимите плътност и интензивност на застрояване, респ. намаляване на минималната задължителна озеленена площ.

а. Приложението на чл. 16в, ал. 2, т. 3 ЗУЗСО е функция от качеството на УПИ I на ъглов имот, неговата площ (която е до 3000 кв.м.) и предвиденото с ПУП свързано основно застрояване на страничните му регулационни линии. Противно на тезата в касационната жалба, за наличието на третата предпоставка по разпоредбата не е необходимо застрояването да е свързано по цялата дължина на страничните граници.

Доколкото такъв извод не е априорен, а свързването на възможността за застрояване единствено с покриването в цялост на страничните регулационни линии би било ограничаващо условие да се приложи разпоредбата, то би трябвало да е въведено като нарочно изискване. Според едно от логическите правила за правоприлагане по аргумент за по-силното основание, в по-голямото винаги се съдържа по-малкото, т.е. допустимостта на застрояването на цялата регулационна граница включва в себе си и частичното свързано застрояване, ако то не е изключено от закона, както е в случая.

Използването пък на членуване в текста - на двете регулационни линии, което се изтъква в жалбата, е за самите странични линии, а не за дължината на застрояването по тях.

б. Коректно съдът се е позовал на препратката по § 9 ПЗР ЗУЗСО към ЗУТ за неуредените случаи, в частност по отношение на възможността за намаляване на процента на озеленяване в хипотезите на свързано застрояване в ъгловите имоти.

Неуреденият от ЗУЗСО случай попада в предмета на регулиране на чл. 27, ал. 3 ЗУТ. Разрешението относно минималната озеленена площ е предпоставено от условията, при които е допустимо и надвишаване на интензивността и плътността на застрояване. Законодателният подход този въпрос да не бъде изрично уреден не аргументира имплицитен извод за изключване на приложимостта на ЗУТ. След като не е предвидено специално правило, дерогиращо общото по ЗУТ, а предпоставките по чл. 16в, ал. 2, т. 3 ЗУЗСО (съответно по чл. 27, ал. 3 ЗУТ) са осъществени, правно-логически двете разпоредби се допълват, давайки отговор на въпроса за дължимите устройствени показатели в разглежданата хипотеза.

Аналогично на разсъжденията по-горе и противно на възражението на касаторите, изискването по чл. 27, ал. 3 ЗУТ свързаното застрояване да е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните имоти не е изпълнимо само за съществуващи сгради.

Законът поставя като условие за допускане на промяна в показателите наличието на свързано застрояване, което е постижимо или с ново застрояване за единия имот спрямо вече съществуваща сграда в съседния, или с новопредвидено съвместно за двата имота. Тъй като разпоредбата не обвързва резултата свързаното застрояване, от конкретно средство за реализирането му (чрез индивидуализация на отношението между новото предвиждане и съществуващото положение с изрично очертаване на елементите от фактическия състав, при които възниква основанието за промяна в показателите), всяка от посочените възможности следва да се счете за допустима с оглед на целта застрояването на страничните регулационни линии да е идентично в съседните имоти.

1. Правният интерес на касаторите да оспорят заповедта се основава на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ промяна на предназначението на имотите по одобрения ПУП. Притежаваният от тях УПИ IV 112 не е предмет на разработката, а твърдените пороци на заповедта се отнасят по същество до градоустройствените изисквания спрямо новообразуваните и други съседни имоти. Поради това, независимо от (не)основателността на предходните касационни доводи и вън от предназначението на новите УПИ, дори и да има засягане на собствения им имот, то не е пряко. С други думи, няма корелация между признатия им от закона интерес като заинтересовани лица от противопоставянето на тези възражения и предвижданията на плана. Действително, административният акт подлежи на проверка на всички основания по чл. 146 АПК в обхвата на градоустройствената промяна, но в границите на неблагоприятното накърняване на правната сфера на оспорващите.

1. Съжденията на съда, с които е отрекъл основателността на позицията за нарушаване с ПУП на принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономична осъществимост и целесъобразност на плана, са верни.

а. Правилността на становището на жалбоподателите, че УПИ V бил изкуствено създаден за уплътняване на застрояването в УПИ I за сметка на останалите имоти от квартала и съседния, не обуславя по презумпция отмяната на заповедта. Щом създаването на УПИ е допустимо от действащия закон, съответна е и последицата от прилагането към него на устройствения режим, установен за имоти със същите характеристики. Нито резултатът регулация и застрояване с одобрените параметри, нито отделните елементи от пораждащия го фактически състав, са забранени от закона. По тази причина не са осъществени предпоставките на поддържаното заобикаляне на закона.

б. От друга страна, преценката за целесъобразност на предвижданията в случая е до голяма степен условна. Тъй като инициативата за промяна на ПРЗ е частна, а не публична, и в пределите на имотите на заинтересованото дружество, въпросите относно регулацията и застрояването на УПИ са свързани с конкретни инвестиционни намерения, чиято осъществимост (ако не нарушава действащите норми по устройството на територията) е подвластна на волята на възложителя. Едва ли е възможно идентифицирането на критерии, стоящи зад принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, които да примирят предполагаемите противоречиви интереси на титулярите на права върху имотите, съседни на тези, предмет на плана. Проведено докрай, разбирането за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ при несъгласие на заинтересованите страни би довело до невъзможност или сериозно затруднило реализирането въобще на сходни устройствени проекти.

в. УПИ IV 112 е извън обхвата на плана и потенциалните намерения на оспорващите за бъдещото му застрояване са неотносими към законосъобразността на заповедта. Те, освен че не са и конкретизирани или инициирани, по хипотеза няма как да бъдат съобразени при издаването на заповедта. Релевантен е фактът, че изменението на ПУП не рефлектира върху реализирането на застрояването, предвидено по действащия за имота към момента на заповедта план вж. т. 8 от основната СТЕ. Бъдещите намерения на касаторите за застрояване представляват несигурно събитие и не могат да послужат като мащаб за оценка на целесъобразността на новия план, още повече, че не са и припознати от закона като точно определен критерий за преценка на законосъобразността на одобряващия ПУП акт.

г. Непровеждането на отчуждителна процедура за част от УПИ IV 112, попадаща в улична регулация, както и съответствието между регулационните и имотните му граници, са въпроси, чието разрешаване не е предмет на атакувания проект. Ето защо обсъждането им е без правно значение за съдбата на заповедта.

1. Първостепенният съд е извършил пълна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на заповедта за одобряване на ПУП. Отделно от мотивираните касационни основания, констатирано е, че планът отговаря на правилата за зоната по отношение на предназначението на имотите и застрояването в тях, изработен е върху влязлата в сила кадастрална карта, не са нарушени устройствените показатели и са съобразени предвижданията на ОУП. Потвърждавайки административния акт, съдът е приложил правилно материалния закон.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника по касация ББ ЕООД следва да бъде присъдено заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, но не в поискания размер от 1200 лв.

Възражението на касаторите по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерността му е основателно. На инстанционния етап от развитието на процеса спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност проведено е едно същинско заседание на касационната инстанция, на което делото е обявено за решаване, не са събирани нови доказателства, а позицията на заинтересованото дружество ответник съответства от фактическа и правна страна на поддържаната и пред първата инстанция. Затова размерът на възнаграждението ще бъде редуциран до минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на разпоредбата преди изменението й ДВ, бр. 88 от 2022 г., действала към момента на приключване на устните състезания.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение