Решение № 50 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2007 г.

Решение № 50 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на И. И. и С. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич (ОС) по гр. д. № 739/05 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба О. Д. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу О. Д. с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК - за установяване правото им на собственост, придобито по давност и приращение върху дворно място от общо 300 кв. м, описано по делото и в решението с построените в него двуетажна сграда с масивни гаражи на първия и жилище на втория етаж. Отхвърлени са и евентуалните искове за установяване правото на строеж на ищците върху имота, придобито по давност и правото им на собственост върху изградените въз основа на това право в дворното място сгради. Прието е, че дворното място се състои от две части (обособени в имоти към 1958 г.) - общинска и държавна собственост и при забраната на чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност до м. 06.96 г. Срокът на давностното владение след това до завеждане на иска през 2004 г. е недостатъчен за придобиване на имота - чл. 79, ал. 1 от ЗС. Няма данни за отстъпено право на строеж върху общинската част от дворното място; върху държавната част такова е учредено на физическо лице за изграждане на жилищна постройка. Последната е съборена и не е изградена наново във вид и обем, съответстващи на отстъпеното право на строеж. Изводите на въззивния съд са частично необосновани и незаконосъобразни: По писмен договор от 3.10.91 г., скл. с М. А. ищците получили владението на описания в договора недвижим имот: къща, построена върху общинско място от 300 кв. м и отстъпено върху мястото право на строеж и оттогава го упражняват не смущавано и непрекъснато. С писмена молба на л. 49 от делото на РС са заявили, че до 91 г. имотът е владян от праводателите им - физ. лица, като предпоставка за присъединяване и на тяхното владение - чл. 82 от ЗС. Ищците са застроили дворното място с двуетажна сграда и масивни гаражи, както е показано на скица към заключение на в.л. на л.85, след издадени им от ответника строителни книжа. По плана от 1999 г. за имота е отреден УПИ *, кв. 629 с площ от 314 кв. м, за ниско строителство (заключение на в.л. на л.39 и сл.). За имота е съставен акт за частна общинска собственост на осн. § 42 от ПЗР на ЗОС № 1705/31.01.02 г., с което правата на ищците са оспорени. Не е спорно и е установено по делото, че владяното от ищците дворно място включва имот пл. № 6982, записан на Х. М. и част от имот пл. № 6* записан на Г. Д., по плана от 1958 г. Първият имот е деклариран към 1952 г. от М. А. като къща от 30 кв. м и дв. място от 170 кв. м - удостоверение и декларация на л.5 и сл. Върху втория, като държавно урегулирано място е отстъпено право на строеж за построяване на жилищна сграда на Г. Д. с типов договор от 15.01.57 г. (л.25 от делото на ОС), по реда на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство (протокол и текущ доклад на л.7 и 8). Част от имот пл. № 6982 е била придадена с дворищната регулация към съседния от запад имот пл. № 6981 (на л.100). По плана от 1987 г. имоти пл. № 6982 и 6983 по плана от 1958 г. са снети като имот пл. № 1* с площ от 376 кв. м, който не е записан на конкретно лице. Със ЗРП от 1987 г. за имот пл. № 1327 е отреден п.I-ви, в кв. 19, за жилищно строителство - закл. на в.л. на л.99. Данни за отчуждаване на имота няма (закл. на в.л. пред ОС, удостоверение на молба декларация на л.25 и признание на ответника в с.з. от 19.04.06 г.). Предвиденото жилищно строителство не е осъществено. Поради изложеното следва да се приеме, че ищците са придобили по давност (на осн. чл. 79 и чл. 82 от ЗС) към 99 г. частта от имота от 200 кв. м., записана на Х. М. към 1958 г.и по приращение - построената в него двуетажна жилищна сграда с гаражен и жилищен етаж. Данни за отчуждаване на имота при отреждането му за жилищно строителство със ЗРП от 1987 г. няма. Признанието, че е общинска собственост в договора от 3.10.91 г. само по себе си неустановява правата на общината, не са представени доказателства и за предпоставките по § 42 от ПЗР на ЗОбС, според отразеното в АОС от 2002 г. Имотът е бил собственост на физически лица, които са го владели непрекъснато от 1958 г. и като такъв е предаден на ищците, които осъществяват непрекъснато, явно и спокойно владение върху него от 1991 г. (св. показания по делото за това са безпротиворечиви). Наемният договор, на който се позовава ответникът, като прекъсващ давността, е за друг имот, различен от процесните 200 кв. м от дв. място - закл. на в.л. пред ОС. С придобития по давност имот пл. № 6982 по плана от 58 г., заснет като част от имот 1327 по плана от 87 г., ищците участват в образувания за имота по регулация съсобствен парцел ****а малкоетажно застрояване, като частите на съсобствениците в така образувания парцел ****а равни чл. 31, ал. 1, вр. с чл. 29 от ЗТСУ, ред. от 96 г.- или ищците имат 1/2 ид. ч. от него. Заварените от регулацията в парцела строежи се изключват от съсобствеността - чл. 31, ал. 3 от ЗТСУ. Останалата част от парцела, при включените в него 114 кв. м от държавния имот пл. № 6983 по плана от 58 г., е общинска собственост. Отстъпеното върху държавния имот право на строеж на Г. Д. е реализирано - там имало кирпичена къщичка, която ищците съборили (св. И, Т., Д.). Правото на строеж не се погасява, ако сградата или част от нея погине, освен ако в акта за учредяване не е предвидено друго - чл. 66, ал. 2 от ЗС. В типовия договор друго не е предвидено - строителят се е задължил при погиване да възстанови постройките в първоначалния им вид или въз основа на нов одобрен арх. проект. Правото на строеж е отстъпено за жилищна постройка и затова въз основа на него може да се построи същата по вид и обем. Построените от ищците гаражи са обект различен от този, за който е отстъпено правото на строеж върху държавна земя. Ищецът не е придобил по давност това право, той като няма данни да го е владял по предназначението му, с намерение да го придобие така както е отстъпено. Не е придобил и собствеността върху изградените в държавната част от дворното място (преди регулацията от 99 г. - в. л., л.84) 132 кв. м масивни гаражи - те не отговарят по вид и обем на обекта, за който е отстъпено правото на строеж. При тези изводи по същество, решението на ОС в частта, с която е отхвърлен искът за установяване правото на собственост по давност и приращение върху 1/2 ид. ч. от дворното място, урегулирано в парцел **** по плана от 99 г. и построената там (в стария имот пл. № 6982, по плана от 58 г.) заварена от регулацията двуетажна сграда с гаражи и жилищен етаж, със застроена площ 138 кв. м, посочена в закл. на в.л. на л.84, следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което искът в тази част да бъде уважен. В останалата част - с която искът е отхвърлен за другата половина от парцела и построените на 132 кв. м масивни гаражи - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.