Решение № 7556 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Василев от гр.Пловдив, чрез пълномощник адв. Дуков, против Решение 1336 от 08.07.2022 г., постановено по адм. д. 26/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Василев срещу Областна дирекция на МВР - Пловдив иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, изразяващи се в преживян тежък психически стрес и обостряне на [заболяване] заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за задържане 11773-зз-13/15.05.2017 г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР - Пловдив, отменена по съответния ред, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживян тежък психически стрес и обостряне на [заболяване] заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР нерегламентирано предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия на 15.05.2017 г., в нарушение на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът е осъдил Василев да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че решаващия съд не е обсъдил изцяло и в конкретика събраните по делото доказателства, както и приложените и приети с исковата молба писмени доказателства, а имено: различни медийни публикации, както и че направените фактически изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, особено тези, които съдържат факти и обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца, както и дълбокия депресивен момент вследствие на самото му задържане. Счита, че не е отчетено обстоятелството, че задържаното лице е публична личност известен в обществото в страната и в чужбина, като същия е [заличен текст] на Република Франция. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковите претенции се уважи изцяло. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд, Василев се явява лично и се представлява от адв. Дуков. Ответната страна Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор, подадено чрез процесуален представител гл.ю.к. И. Пенкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по предявен от Василев срещу ОД на МВР - Пловдив иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, изразяващи се в преживян тежък психически стрес и обостряне на [заболяване] заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за задържане 11773-зз-13/15.05.2017 г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР - Пловдив, отменена по съответния ред, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживян тежък психически стрес и обостряне на [заболяване] заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР нерегламентирано предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия на 15.05.2017 г., в нарушение на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. Съдът е установил, че до началника на Второ РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив е подаден сигнал вх. 435000-6489/21.04.2017 г. от ректора на Университета по хранителни технологии Пловдив, в който се излагат сведения за корупционни практики във висшето учебно заведение, в частност за купуване на изпити по дисциплините: Техническа механика и Машинни елементи , от катедра Техническа механика и машинознание , които са водени от проф. д-р С. Василев и негов колега. В сигнала са посочени конкретни студенти, които са предоставили данните за прилаганите механизми на плащане и участвалите в тях лица. В резултата на проверките е издадена справка изх. ЗМИ-170/10.05.2017 г. от началник сектор БО и ЕФ до Началник на ИП при ОД на МВР Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл. 301 от НК. На 15.05.2017 г. е издадена заповед рег. 11773зз-13/15.05.2017 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с ДП ЗМИ-170/2017 г., за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, е заповядано С. Василев, на [възраст], да бъде задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в 06 РУ на МВР при ОД на МВР - Пловдив. Към заповедта е приложен протокол за обиск на задържаното лице от 15.05.2017 г., в който е вписано, че у същото са намерени документите му за самоличност. Приложена е и декларация от 15.05.2017 г. за запознаване на задържаното лице с процесуалните му права срещу подпис, в която същото е отбелязало, че желае да ползва адвокатска защита по свой избор. Фактическото задържане на Василев, въз основа на издадената заповед, е осъществено от 18,30 ч. на 15.05.2017 г. до 16,05 ч. на 16.05.2017 г. Същото е предхождано от редица действия, започнали на 15.05.2017 г. в 12,00 ч. В присъствието на Василев е извършено претърсване и изземване в кабинета му, в сградата на Университета по хранителни технологии гр.Пловдив /УХТ-Пловдив/ /от 12,40 ч. до 14,20 ч./, впоследствие такова е извършено и в дома му в гр.Пловдив /от 17,05 ч. до 18,40 ч./. Извършен му е и обиск в сградата на УХТ Пловдив /от 14,30 ч. до 15,30 ч./ и претърсване и изземване на лекия му автомобил /от 15,55 ч. до 16,05 ч./ Непосредствено след освобождаването му - на 16.05.2017г. в 18,00 ч.,, Василев е постъпил в ЦСМП-Пловдив с [състояние], видно от приложените в преписката медицински документи. С влязло в сила съдебно решение 4499 от 27.03.2019г. постановено по адм.д. 1088/2018 г. по описа на ВАС, заповед за задържане рег. 11773зз-13/15.05.2017 г., издадена от полицейски орган към отдел Икономическа полиция при ОДМВР-Пловдив е отменена като незаконосъобразна. По делото са разпитани свидетелите: С. Василева съпруга на ищеца, К. Ангелов - колега, Р. Арабаджиев служител в отдел Икономическа полиция от 2012 г., в сектор Бюджетни организации и европейски фондове , И. Велков - репортер в Господари на ефира , С. Актерян колега и Д. Ганчовска - асистент в университета, които описват случилото се в деня на задържането, състоянието на Василев и отразяването на информацията в медиите. По делото са изслушани две експертизи - съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, приети без възражения от страните, като в дадените заключения, относно излъчените записи по Нова телевеизия на 16.05.2017 г. и 18.05.2017 г., е посочено, че с тях се огласява журналистическо разследване извършено от страна на Господари на ефира , засягащо имената на проф. С. Василев и проф. Н. Банков. Журналистическото разследване е извършено от предаването Господари на ефира", което е външна продукция на Нова телевизия , след това са сезирани органите на МВР, прокуратурата и е излъчена информация в новините на посочената телевизия. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Съдът е приел за доказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт на служители на отдел Икономическа полиция при Областна дирекция на МВР - Пловдив при упражняване на административна дейност - Заповед за задържане 11773-зз-13/15.05.2017 г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР - Пловдив, отменена по съответния ред. Счел е, че не е налице незаконосъобразно действие на служители на ответника, изразяващо се в разпространена в медиите информация за предстоящи полицейски действия спрямо Василев, с което уронили престижа и доброто му име, тъй като е установено от свидетелските показания и изготвените експертизи, че тези действия не са извършени от тях. Решаващият съд е обосновал и извод, че по делото не е доказано, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди - преживян тежък психически стрес, обостряне на [заболяване] заболяване и негативно засягане на името му и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на длъжностните лица. По тези съображения съдът отхвърлил предявения иск и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ осъдил Василев да заплати направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразната заповед за задържане на лице. Незаконосъобразен акт безспорно е налице - Заповед за задържане 11773-зз-13/15.05.2017 г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР - Пловдив, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с ДП ЗМИ-170/2017 г., за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, с която е разпоредено задържане на ищеца за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, която е отменена с влязло в сила решение. Фактическото задържане на С. Василев по подозрение за извършено престъпление от общ характер, видно от отразеното в заповедта, е от 18.30 часа на 15.05.2017 г. до 16.05 часа на 16.05.2017 г., т.е. общо 21 часа и 35 мин. Самият факт на задържане и фактическо лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната битова среда, предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение, емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, подозрение, че е извършил престъпление, реален страх от последваща репресия, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Всяко вмешателство, от вида принудително задържане, в личната сфера на човека води до негативно емоционално изживяване, което не се нуждае от специално доказване. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, такова страдание не е задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство, или да има външни признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни доказателства. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за повече от 21 часа, още и в унижение, неудобство, страх и притеснение. В тази насока са и свидетелските показания на свидетелите Василева, Ангелов, Актерян и Ганчовска. От писмените доказателства безспорно се установява, че Василев е получил и [състояние], от което обстоятелство може да се направи извод, че същия е преживял негативни емоции довели до влошаване на здравето му. На фона на високата интелигентност и изградения авторитет в обществото, не са необходими доказателства, за да се направи извод за преживените от ищеца морални и психически страдания. Касае се за професор с авторитет и изградено професионално име не само в България, но и в други страни, преподавател в Университет по хранителни технологии - Пловдив, ползващ се с добро име сред колегите си, който в резултат на незаконосъобразно наложеното задържане е преживял психически и физически страдания - скандална репутация, станала достояние на обществото като цяло, уронен авторитет, чест, достойнство и добро име. Безспорно е налице и причинно-следствена връзка между изложените до тук преживявания и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди. Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от 30 000 лева, съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни за неправомерно задържане за период от повече от 21 часа, начинът по който е осъществено на работното му място, пред студенти и колеги, общественото положение и възрастта на лицето и причинените от това страдания, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът основателно е бил отхвърлен и решението, като правилно в тази част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на лихва е основателна. Такава следва да бъде изплатена от датата на отмяна на незаконосъобразния акт, с влязло в сила решение - 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Неоснователна е касационната жалба по отношение на втория иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР нерегламентирано предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия на 15.05.2017 г., в нарушение на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР. По делото е установено, че не са налице действия от страна на служителите на ответника свързани с разгласяването на предстоящото задържане на ищеца. В тази насока са и заключенията на изготвените по делото експертизи, от които е видно, че журналистическото разследване е извършено от предаване с такава насоченост, без намесата на органи на МВР. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. С оглед изложеното, решението в тази част, като правилно, също следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Съобразно изхода на процеса, при материален интерес на исковете в общ размер на 50 000 лв., уважена част в размер на 20 000 лв., направени от ищеца разноски пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв. и заплатени държавни такси и депозити в размер на 82,50 лв., в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 393 лв. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение