Решение № 6398 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 186/2024 г.
ВАСОсмо отделение27.05.2024 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 177 от 15.11.2023 г. по адм. дело 195/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол.
ОСЪЖДА КАПРИЗ 2004 ООД, ЕИК 128579725, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, Индустриална зона , представлявано от управителя С. Петрова, да заплати на Държавен Фонд Земеделие , гр. София, юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на КАПРИЗ 2004 ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, Индустриална зона , представлявано от управителя С. К. П., подадена чрез адв. Стоева, против решение 177 от 15.11.2023 г. по адм. дело 195/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , гр. София и КАПРИЗ 2004 ООД е осъдено да заплати на ДФ Земеделие , гр. София, разноски по делото в размер на 100 лв. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е приложена неправилно. Твърди, че издаването на административен акт за възстановяване на помощта предполага и изисква влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, какъвто в настоящият случай липсва. Не може с един и същи акт едновременно да бъдат обективирани волеизявления за прекратяване на поет ангажимент и такова съставляващо крайно решение за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в определен размер. В касационната жалба са изложени съображения, че органът се позовава на факта, че с писмо изх. 01- 2600/2106/02.04.2021г., дружеството е уведомено за стартиране на процедура по прекратяване на поет многогодишен ангажимент, но по сочената процедура е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 изх. 01-2600/4741/19.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , който е отменен изцяло с влязло в сила решение 8225 от 28.09.2022 г. по адм. дело 11939/2021 по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 189 от 29.10.2021 г. по адм. дело 259/2021 г. на Администеративен съд - Ямбол, с което процедурата е приключила. Подробно изложените в предявената пред административния съд жалба, съображения относно допуснати от органа издал оспорения акт, съществени нарушения на административно производствените правила не са обсъдени в атакуваното съдебно решение. Касаторът твърди, че поетият от дружеството ангажимент и към настоящия момент не е прекратен, предвид липсата на влязъл в сила акт за прекратяване. В оспорения акт и във връченото на дружеството уведомление изх. 01- 2600/2106 от 12.04.2023 г. на ДФ Земеделие се съдържа неотговаряща на обективната действителност констатация, че дружеството не е подало заявление за подпомагане (плащане) и Приложение за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие с направление Биологично растиниевъдство през кампания 2020, тъй като излага съображения, че първоначалното заявление за подпомагане, подадено от дружеството е за стопанската 2014 - 2015 година с УИН 28/200515/73879, поради което определеният с приложимата Наредба срок е до края на 2019 г. и за 2020 г. не следва да се подава заявление. Дружеството е направило запитване със заявление под вх. 70-279/17.01.2020 г. на МЗХГ относно продължителността на периода на изпълнение на поетия ангажимент, като с Писмо изх. 70-279/13.02.2020 г. е уведомено, че продължителността на започналия на 01.01.2015 г. поет ангажимент приключва не по-рано от 31.12.2019 г. Според касатора разликата между заявените/одобрени площи по съответното направление за кампании 2015 и 2016, не надхвърля 20 на сто по см. на чл. 17 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 2020 г., поради което не следва, че през 2016 г. е поет нов 5-годишен ангажимент. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски по делото за всички инстанции. По делото е приложен списък по чл. 80 ГПК на претендираните разноски (л. 40). Ответникът заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие , чрез юрк. Брайкова, в подаден писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ Земеделие , гр, София, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. г и чл. 6, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 AПK, чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, е прекратен ангажиментът на КАПРИЗ 2004 ООД мярката за кампания 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., във връзка с подадени от дружеството заявления за подпомагане с УИН: 28/200515/73879; УИН: 28/270516/80199; УИН: 28/050617/85004; УИН: 28/110518/89185 и УИН: 28/270519/93457 в размер на 224 874.15 лв., представляващо 10% от изплатената до момента на прекратяването сума. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че КАПРИЗ 2004 ООД със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, Индустриална зона , представлявано от управителя С. Петрова, вписано в ТР при АВ с ЕИК 128579725, е регистрирано като земеделски производител с [УРН 181483] [рег. номер]. Дружеството е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 след подадени заявления. Във връзка с подадено от него Заявление за подпомагане с УИН 28/200515/73879 за кампания 2015 г., (с което са заявени за подпомагане общо 91 парцела с различни кодове на културите), с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. 02-280-2600/185 от 24.02.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по направление Биологично растениевъдство , като одобрените и неодобрените площи са посочени в Таблица 1 на писмото. Парцелите, които частично или изцяло са неодобрени, както и причините за неодобрението им, са описани в Таблица 2. В писмото изрично е записано, че с поемане на 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление дружеството се задължава да изпълнява следните изисквания: да подава Заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент - дейностите по това направление се прилагат за период от пет последователни години; през първите две години на подпомагане да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага, като представи съответни документи съобразно разписаното в чл. 38, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г.; да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението; одобрената площ за прилагане на дейностите по направление Биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по това направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. Установява се също от посоченото на стр. 8 от писмото, че общата декларирана площ по направлението е 1 103,87 ха, общата неодобрена площ - 67,13 ха (поради заявен грешен код съгласно чл. 26, т. 1 от Наредба 4/2015 г. за три от парцелите), а общата одобрена площ по направлението е в размер на 1 036,74 ха. От КАПРИЗ 2004 ООД, гр. Ямбол е подадено и Заявление за подпомагане с УИН 28/270516/80199 за кампания 2016 г., по което с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по направление Биологично растениевъдство , като одобрените и неодобрените площи са посочени в Таблица 1 на писмото. Парцелите, които частично или изцяло са неодобрени, както и причините за неодобрението им, са описани в Таблица 2. В писмото изрично е записано, че с поемане на 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление дружеството се задължава да изпълнява следните изисквания: да подава Заявление за подпомагане/плащане" всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент - дейностите по това направление се прилагат за период от пет последователни години; през първите две години на подпомагане да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага, като представи съответни документи съобразно разписаното в чл. 38, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г.; да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението; одобрената площ за прилагане на дейностите по направление Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по това направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. Видно от записаното на страница 7 от уведомителното писмо, одобрени за подпомагане са всичките заявени 71 парцела с обща плащ 1 096,19 ха, като не са налице неодобрени площи от заявените за подпомагане парцели. В Заявление вх. 70-279/17.01.2020 г. до МЗХГ дружеството е посочило, че по реда на ЗПЗП и Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 г. е заявило и обявило дейност по отглеждане на зърнено-житни, технически и фуражни култури по биологичен метод в землищата на гр. Ямбол, [населено място] и [населено място], община Тунджа , първоначално за стопанската 2014 - 2015 г. с дата на обявяване на дейността към МЗХГ под 4016/29.12.2019 г., и е направило запитване приключил ли е периодът на дейността на дружеството по обявеното направление с изтичане на стопанската 2018 - 2019 г.( т.е. към 29.12.2019 г., респективно съществува ли ангажимент на дружеството по обявеното направление за периода на стопанската 2019 - 2020 година. С Писмо изх. 70-279/13.02.2020 г. МЗХГ е отговорило, че продължителността на започнал ангажимент на 01.01.2015 г. приключва не по-рано от 31.12.2019 г. С Писмо изх. 01-2600/2106/02.04.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ Земеделие е уведомил КАПРИЗ 2004 ООД, гр. Ямбол, че е било одобрено за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015 с подновен ангажимент през 2016 и не е подало заявление за плащане по мярка 11 Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство през кампания 2020, поради което открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с изх. 01-2600/4741/19.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 46, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., ДФ Земеделие - РА е отказала финансова помощ и е прекратила поетия от дружеството ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство . Срещу този акт е подадена жалба от КАПРИЗ 2004 ООД, по която административния съд се е произнесъл с решение 189 от 29.10.2021 г. по адм. дело 2259/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Съдебният акт на първата инстанция е отменен с решение 8225 от 28.09.2022 г. по адм. дело 11939/2021 г. по описа на Върховния административен съд и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в решението, а именно: прието е, че оспореният административен акт не съдържа конкретни и разбираеми мотиви по отношение на обстоятелството дали одобрението за участие се явява в продължение на одобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с изх. 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. и доколко се отнася до поет биологичен ангажимент, подновен през кампания 2016. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с изх. 01-2600/4741/19.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие с Писмо изх. 01-2600/2106#2 от 12.04.2023 г. ДФ Земеделие - РА е уведомило кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 АПК. С изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/2015 г., обн. в ДВ бр. 32/2022 г., в сила от 19.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФ Земеделие - РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане. Посочени са конкретно изплатените за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. суми на бенефициера по подадените от него заявления, общата сума по тях, както и следващият се размер на подлежащата на възстановяване сума. С Писмо вх. 01-2600/2106 #4 от 05.05.2023 г. дружеството е възразило срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като се аргументирало с изпратеното с Писмо рег. 70-279 от 17.01.2020 г. запитване до МЗХГ относно продължителността на поетия ангажимент, по което е налице отговор от МЗХГ с Писмо изх. 70-279 от 13.02.2020 г., съдържащо данни, че по отношение на изискванията и задълженията по изпълнявания ангажимент по мярката информация може да бъде изискана от ДФ Земеделие - РА, където не е постъпвало запитване от кандидата. На основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, и в резултат на извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г. за спазване на поет ангажимент, е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие - София. Актът е надлежно връчен на дружеството. Административният съд е преценил оспорването като процесуално допустимо, но неоснователно по изложените в неговото решение мотиви. По делото не е било спорно, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2020 г. Поради това решаващият съд е приел, че е възникнало фактическото основание за приложение на нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. в редакцията към ДВ, бр. 32 от 2022, в сила от 26.04.2022 г., съгласно която ДФ Земеделие едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Наведените възражения от касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, са отхвърлени като неоснователни от съда. В обобщение съдът е извършил проверка за валидността на административния акт, приемайки че с оглед на представените доказателства и разпоредбите на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП, актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за съдържание и форма. В хода на административното производство не са установени нарушения, обосноваващи отмяната на акта на някое от основанията по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото. Не се оспорва обстоятелството, че земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за 2020 г., което е било установено от администрацията на ДФ Земеделие . Действително, първоначалното заявление за подпомагане е подадено от дружеството за стопанската 2014 - 2015 година с УИН 28/200515/73879 и първоначалният, определен с приложимата Наредба срок, е бил до края на 2019 г., но през кампания 2016 кандидатът се е възползвал от правото да поднови биологичния си ангажимент, заявявайки площи в размер над 20 на сто от първоначалния размер, или с повече от 10 хектара съгласно предвиденото в чл. 17, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. През кампания 2016 кандидатът е подал заявление за подпомагане, увеличавайки общата одобрена площ по направлението с 59,45 ха тази площ за кампания 2015 е в размер на 1 036,74 ха, а за кампания 2016 одобрени за подпомагане са всичките заявени 71 парцела с обща одобрена площ от 1 096,19 ха според отразеното в надлежно връчените уведомителни писма за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от 24.02.2016 г. и от 15.12.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че с случая е поето ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи, които са надлежно одобрени по реда на Глава четвърта от наредбата и съобразно регламентираното в чл. 17, ал. 6 от Наредба 4/2014 г. правилно е прието в процесния акт, че периодът на ангажимента започва да тече от датата на годината на одобряване на новите площи, за което кандидатът е бил информиран с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение с изх. 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г., получено на 01.02.2017 г. Следователно, петте години, в рамките на които дружеството е било длъжно да изпълнява биологичните дейности от съответното направление, са годините от 2016 до 2020 включително. В съответствие с фактите по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че поетите дългосрочни задължения по програмата е следвало да бъдат приключени след изпълнението на последната 2020 г. В съдебното решение са изложени последователни правни изводи относно законосъобразното приложение на чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква г и чл. 6, ал. 2 от Наредбата с Акт за прекратяване на ангажимент. Съгласно текста на първата от посочените разпоредби, ДФ Земеделие едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 (в случая 10% на осн. чл. 15, ал. 4, т. 2, б. г ), когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Административният съд е дал съответстващ на приложимия закон отговор в тази насока. Констатирането на фактическите основания, на практика, води до приложение на двете диспозиции с един адмистративен акт ангажиментът да бъде прекратен и земеделският стопанин да бъде задължен на възстанови получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. В § 21 от ПРЗ е предвидено, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в Държавен вестник . Процесуалният характер на нормата води до неоснователност на наведеното възражение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и преди въпросното изменение на приложимата наредба, съдебната практика на Върховния административен съд е последователна и непротиворечива в разрешението за допустимост с един акт да се прекрати поетия ангажимент и да се установят подлежащите на възстановяване суми от бенефициера на подпомагането. Това положение отговаря напълно на принципите на бързина и процесуална икономия съобразно чл. 11 АПК. В този смисъл решение 787 от 31.01.2022 г. по адм. д. 4874/2021 г., решение 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. 11381/2020 г., решение 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. 8686/2020 г., решение 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. 7697/2020 г. и други. След проверката по заявените пороци от касатора и служебната проверка за приложението на материалния закон, настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. С оглед изхода от спора на ответната страна следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение