Решение № 16625 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2013 г.

Решение № 16625 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на Община Царево срещу решение № 547 от 11.03.2013 г. по адм. д. № 2092/2010 г. на Административен съд - Бургас. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Към жалбата са представени доказателства за осъществяване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и схема за разпределението на контейнерите, в която попадат и имотите на "България Пропърти" ЕООД. Ответната страна - "България Пропърти" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Десислава Георгиева, взима становище за неоснователност на касационната жалба, като се моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) № 707 от 01.09.2010 г. на кмета на Община Царево, с който е определена на "България Пропърти" ЕООД такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2008 г. общо в размер на 82 986.69 лева, представляващи 66 668.20 лева - главница и лихви за просрочие, определен към 01.09.2010 г., в размер на 16 318.49 лева. На дружеството е бил издаден и предходен АУПВ № 459/20.01.2010 г. от кмета на Община Царево, с който е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 2006 г. - 2009 г., включващ и процесната 2008 г. На основание чл. 91, ал. 1 АПК, кметът на Община Царево е издал Заповед № РД-01-117/18.03.2010 г., с която е оттеглил издадения от него АУДПВ № 459/20.01.2010 г., поради липса на мотиви. Против АУДПВ № 459/20.01.2010 г. "България пропърти" ЕООД е подало жалба пред Административен съд - Бургас, по която е образувано адм. дело № 982/2010 г. Подадена е и жалба срещу Заповед № РД-01-177/18.03.2010 г. на Кмета на Община Царево, по която е образувано адм. дело № 981/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. С Определение № 1553 от 07.07.2010 г. по адм. дело № 982/2010 г., Административен съд - Бургас е спрял производството по делото до приключване на производството по адм. дело № 981/2010 г. по описа на същия съд. С Определение № 1627 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 981/2010 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на "България пропърти" ЕООД против Заповед № РД-001-177/18.03.2010 г., поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. Това прекратително определение е отменено от Върховния административен съд с Определение № 2917 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 10231/2010 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение от 15.12.2010 г., Административен съд - Бургас е спрял производството по адм. д. № 2092/2010 г. - до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 981/2010 г. С Решение № 626 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 981/2010 г. е отменена Заповед № РД-001-177/18.03.2010 г. на кмета на Община Царево, с която е оттеглен акт за установяване на дължимо публично вземане № 459/20.01.2010 г. на кмета на Община Царево и което е оставено в сила с Решение № 6165/03.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9192/2011 г. на ВАС. При тази фактическа обстановка е налице влязъл в сила административен акт, с който вече са установени задълженията за 2008 г., поради което издаването на повторен административен акт за същия период се явява недопустимо. Актовете, които са влезли в сила, са придобили т. нар. формална правна сила и подлежат на изпълнение. Според утвърдената правна доктрина, действието на административния акт се проявява преди всичко спрямо органа, който го е издал. Административният орган е обвързан от съдържанието на акта и е задължен да обезпечи нормалното развитие на правоотношенията, произтичащи от него (в този смисъл Административно право на Република България, Обща част, проф. д-р Иван Дерменджиев, издание 1992 г.; стр. 200; Административно право на Република България, Обща част, проф. д-р Иван Дерменджиев, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, издателство "Сиби" 2001 г., стр. 194). След издаването на акт с конкретно съдържание в рамките на материалната компетентност на административния орган, тази компетентност се изчерпва и е недопустимо повторното издаване на друг нов акт. Следователно правилен и законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните, заключенията, по които решаващият съд е кредитирал като компетентно изготвени. Настоящият състав на ВАС установява, че представените към касационната жалба доказателства вече са приети като такива по делото и не са оспорени (намират се на л. 131, 132, 135 и сл. от делото) и са пътни листи за предоставяната услуга, схема за разположение на съдовете, от която е видно, че местност Дядо Ильова бохча, в която се намират имотите на дружеството, попада в обхвата на къмпинг Арапя, който фигурира в част от пътните листове. Въпреки допуснатата от първоинстанциония съд грешка относно обстоятелството, че не "Чистота-98" ЕООД, а "Чистота" ЕООД е извършвала услугата по сметоизвозване и сметосъбиране, това не променя крайният извод на Административен съд - Бургас. Настоящият състав на ВАС не споделя извода, че услугата не е предоставяна - очевидно е, че първоинстанционният съд е кредитирал изцяло техническата експертиза, без да я съпостави с останалите събрани по делото доказателства, от които е видно обратното - местност Дядо Ильова бохча, в която се намират имотите на дружеството, попада в обхвата на къмпинг Арапя, който фигурира в част от пътните листове. Огледът на място е извършен към датата на изготвяне на експертизата, което не е доказателство в подкрепа на тезата, че към 2008 г. не е имало никакви поставени контейнери. Въпреки това обаче крайният извод на съда е правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответника - "България Пропърти" ЕООД, гр. София, за репариране на съдебни разноски, поради което следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатски хонорар (Арг.: чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение