Решение № 12171 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. С. против решение 20254/12.06.2025 г., постановено по адм. д. 1359/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и открито заседание. Претендира разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание. Иска обжалваното съдебно решение да се потвърди от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание. Иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а оспореното съдебно решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 20254/12.06.2025 г., постановено по адм. д. 1359/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на К. Д. С. против Решение 367/23.12.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че министъра на вътрешните работи не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаци лично положение и обществено положение по отношение на жалбоподателя и е оставил жалбата му и допълнението към нея без уважение. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване пред административните съдилища акт. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Изводите на решаващия съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно неуважаване на направени доказателствени искания, направени с молба от 02.04.2025 г. В определение от 10.04.2025 г., поставено в закрито заседание, съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, както и възможност заинтересованата страна да оспори твърдения от жалбоподателя факт за липса на спечелили конкурс лица, съответно назначение в системата на Министерство на вътрешните работи, след като са дисциплинарно уволнени, и е отхвърлил другите доказателствени искания като недопустими и неотносими. Правилни са изводите на решаващия съд по отношение доказателствените искания, които касаят факти за установяването на които се съставят писмени документи и неотносимостта на други доказателствени искания към предмета на спора. Други съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се твърдят в касационната жалба, поради което и с оглед забраната на разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними обстоятелства, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство трябва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него да е обусловена от признак по чл. 4 ЗЗДискр, в случая лично положение и обществено положение. Защитените признаци лично положение и обществено положение нямат еднозначно, легално съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен белег на личността и/или на положението й в обществото, който да е в положение да се разглежда като неразривно свързан и определящ лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация именно поради притежаването му. След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът приема за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на К. С. за извършена от министъра на вътрешните работи дискриминация по признаците лично положение и обществено положение. Правилни са изводите на административния съд, че дисциплинарното уволнение не съставлява иманентно присъщ белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак лично положение, и да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег. Правилни са и изводите за липса на неблагоприятно третиране по отношение на жалбоподателя, което да обуслови извод за осъществена пряка дискриминация по защитения признак обществено положение. От събрания доказателствен материал по делото не се установява неблагоприятно третиране на С. при провеждане на заключителния етап от конкурсната процедура да е обусловено именно от качеството му на бивш служител на МВР, чието служебно правоотношение е било прекратено на основание дисциплинарно уволнение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касация се дължат разноски, но такива не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение