Решение № 12664 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по: 1) касационна жалба от малолетното дете Д. Б. (погрешно презимето му е записано като Н. ) И., чрез особения представител адв. С. Битунска, и 2) касационна жалба от Б. Т. И., действаща чрез пълномощника адв. И. Вачев, срещу решение 2181/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 494/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. И в двете касационни жалби се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на поддържаната теза се посочва, че първоинстанционният съд приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, без да съобрази, че при издаването й били нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 3 от ППЗЗДет. (Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето) и чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет., тъй като не била доказана спешна нужда от извеждане на детето от семейството му. Правните изводи на съда се основавали на невярна преценка на относимите за делото писмени и гласни доказателства, поради което съдебното решение било и необосновано. Касаторите молят за отмяна на първоинстанционното решение, както и на обжалваната заповед. Ответникът - директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Червен бряг е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационните жалби са основателни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-024 от 31.05.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Червен бряг, с която на основание чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет. и във връзка с чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. е наредено временно настаняване по спешност на Д. Б. И. в професионално приемно семейството на Р. М. Д. и Е. К. П. в гр. Белене до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. От данните по делото е установено, че бащата на детето Д. Б. И. с [ЕГН] по удостоверение за раждане е неизвестен. Майката Б. Т. И. живее на семейни начала заедно с Д. И. от месец март 2023 г. в гр. Червен бряг в жилище собственост на дядото на И.. Съгласно представения по делото социален доклад от 12.02.2024 г. отдел Закрила на детето Червен бряг работи по случая на детето Д. И. от 30.01.2024 г., по повод постъпило на 20.01.2024 г. телефонно обаждане от майката Б. И., предоставяйки данни, че е жертва на физическо насилие, заплахи и обиди от страна на И.. Предложено й е настаняване в социална услуга, което предложение е отхвърлено от И., която твърди, че има дълбока емоционална връзка с И., а от своя страна последният осигурява всичко необходимо за задоволяване на потребностите на детето Д.. На 27.01.2024 г. И. е позвънила на НТЛ 112, твърдейки, че е изгонена от жилището, но при посещение на полицейски патрул е установено, че И. се намира в жилището, а И. е излязъл за храна и консумативи за детето, като в разговор с полицай е предоставена информация, че майката и детето са добре и не е съобщено спрямо И. да е упражнявано насилие от страна на И.. Същия ден социален работник от ОЗД е посетил адреса и е установил, че за детето Д. е осигурено всички необходимо храни се с адаптирано мляко Аптамил 2 , ползва пелени на Памперс 5 и бебешка козметика Бочко , разполага с дрехи според пола, възрастта и сезона и по време на разговора е спокойно и усмихнато. Жилището е пригодено за отглеждане на дете и в него се поддържа висока хигиена. Социалните работници са продължили да провеждат разговори с майката и И.. На 29.01.2024 г. е установено свободно място за настаняване на майката и детето в Звено Майка и бебе в гр. Монтана, което тя е отказала, тъй като се нуждае от време да помисли. На 08.02.2024 г. И. и И. са уведомили, че искат да живеят заедно, обичат се, осъзнали са грешките си и не желаят да се вслушат в съветите на социалните работници насочени към, отделянето им за известно време един от друг, за обмисляне на бъдещето им и отглеждане на детето в спокойна семейна среда. На 03.04.2024 г. И. е подала заявление в ОЗД - Червен бряг с желание за настаняване на Д. в приемно семейство, като на същата дата в телефонен разговор оттегля желанието си. На 23.05.2024 г. И. писмено е посочила, че ще отпътува за гр. Враца и ще заживее с детето при нейни приятели, като на 29.05.2024 г. при административния орган постъпва информация за това, че майката и детето са се върнали в гр. Червен бряг на следващия ден след заминаването си. Процесната заповед за спешно временно настаняване в приемно семейство е издадена след като на 31.05.2024 г. И. е подала заявление за настаняване на детето в приемно семейство, поради семейни конфликти. Според социалните служители майката и И. не са в състояние да осигурят безопасна среда за отглеждане на детето Д. И.. Предложената социална мярка за закрила е мотивирана с констатирания висок риск за нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на малолетното дете. Пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели майката на жалбоподателката Т., А. Р. съседка на семейството, и Д. И. живеещ на семейни начала с И.. И тримата са посочили, че за детето се полагат адекватни грижи, винаги е добре облечено, нахранено и щастливо, а споровете между И. и И. са свързани с дребни битови проблеми, които по никакъв начин не засягат и не рефлектират върху детето, като никога не се е стигало до физическо насилие между тях. С решението си административният съд е отхвърлил оспорването срещу акта, като приел, че е законосъобразен, тъй като не били налице основанията по чл. 146 от АПК за неговата отмяна. Съдът приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, шесто отделение не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал освен писмени и гласни доказателства. Същият обаче е анализирал и тълкувал относимите за правилното решаване на спора доказателства превратно. Решаващият съд е следвало да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверявайки законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. С установяване на един от изискуемите от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, не са изцяло налице. В случая предприетата мярка за закрила на детето не е в съответствие с най-добрия интерес на детето. При разглеждането на делото не е бил изяснен същественият въпрос за наличието на основания за извеждането на детето извън семейството, тъй като не са взети предвид множество фактори и доказателства, а са направени изводи, базиращи се единствено на твърденията и преценката на социалните работници. Първоинстанционният съд не е извършил проверка за спазване на нормативноустановения ред при предприемането на мерки за закрила по отношение на Д. И. и не е изложил правно издържани мотиви в тази насока. Гласните доказателства са тълкувани едностранчиво и без да се следват логичните житейски взаимовръзки, личното възприятие, убедителността им и липсата на противоречие. Пренебрегнати са и косвените доказателства, които установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Те, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, са индиция за действителните взаимоотношения между майката и детето и най-вече за спорния въпрос дали то се отглежда в среда, в която съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С процесната заповед на директора на ДСП - Червен бряг детето е отделено напълно от майката и е настанено в професионално приемно семейство в друг град, което ще способства за разрушаване на връзката родител-дете, имайки предвид и крехката възраст на Д.. Не се споделя основният аргумент на административния орган, приет безкритично и от първоинстанционния съд, че мярката се допуска поради ниската възраст на детето, тъй като то тепърва започва да осъзнава заобикалящата го среда. Тъкмо обратното, в тази крехка възраст детето има нужда най-вече от стабилна и постоянна връзка с майка си, която безспорно е налице, за да се развие емоционални и психически. Този извод се подкрепя и от данните, че след извеждането на Д. от семейството, той е неспокоен, плаче и отказва да се храни от една страна, а от друга, от ежедневните телефонни обаждания от страна на майката до социалните работници с цел да следи емоционалното и здравословно състояние на детето си. Със заповедта ще бъдат нарушени и едни от основните принципи, прокламирани в чл. 3 от Закона за закрила на детето, които са: зачитане и уважение на личността на детето, отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване най-добрия интерес на детето. На следващо място, липсват обективни данни и доказателства за наличие на обстоятелства, квалифициращи положението на детето като "дете в риск", съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се доказва. Приема се в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96 § 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, 27148/12, § 92. Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lobben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. Germany GC, § 66). Интересите на детето диктуват, че връзките на му със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. От това следва, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се възстанови семейството (Gnahorй v. France, § 59, и за преглед на практиката - Jansen v. Norway, §§ 88-93). В контекста на съдържанието на цитираните решения следва да бъде изтъкнато, че наложената с процесната заповед мярка на закрила по чл. 27, ал. 1, предл. 2 от ЗЗДет. - настаняване по спешност в професионално приемно семейство, не способства за постигане на справедлив баланс между интересите на детето и неговия родител. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната заповед ЗД/Д-ЕН-ЧБ-024 от 31.05.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Червен бряг следва да бъде отменена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от същия кодекс, Върховният административен съд, шесто отделение