Решение № 10383 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2023 г.

Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител - председател на Районен съд Плевен срещу Решение по т. 2 от Протокол 18 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 30.05.2023 г., с което не налага дисциплинарно наказание на С. Замфирова съдия в Районен съд Плевен, за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт. В жалбата се поддържа, че решението на кадровия орган е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Доводите на оспорващия са, че приетите за установени фактически обстоятелства от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, свързани с етичното поведение на магистрата, не се основават на приетите по дисциплинарната преписка доказателства. Мотивирайки се в този смисъл жалбоподателят моли за отмяна на решението на СК на ВСС в посочените части. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) чрез юрисконсулт Кирилов поддържа съображения по същество на спора, като твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно, поради което моли същата да се отхвърли. Заинтересованата страна С. Замфирова съдия в Районен съд Плевен, оспорва основателността на подадената жалба. Намира процесното решение за законосъобразно и иска отхвърляне на оспорването му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С предложение вх. ВСС-4846/11.03.2022 г. по описа на Висш съдебен съвет и на основание чл. 314, ал. 2 ЗСВ, председателят на Районен съд Плевен е посочил фактите, касаещи твърдяно извършено неправомерно от съдия С. Замфирова деяние в това й качество и е поискал от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде преценено налагането на някое от наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6 ЗСВ на съдията. От дисциплинарната преписка става ясно,че за действия на съдия Замфирова са образувани две производства пред Етичната комисия при ОС-Плевен- преписки 3 и 4 / 2021г,като в становището си тази комисия е приела,че съдия С.Замфирова е нарушила принципите на професионална етика и по конкретно принципите на вежливост, толерантност,почтеност и благоприличие по отношение на случаи ,възникнали между съдия Замфирова и съдебен секретар Н.Николова на дати 16.07.2021г и 12.11.2021г.По отношение на случая от 16.07.2021г председателя на РС Плевен издала заповед РД-03-259/08.11.2021г за обръщане на внимание на съдия Замфирова. С решение по т.1.1 от протокол 30/13.12.2021г на Комисия дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към СК на ВСС се установява,че заповед РД-03-259/08.11.2021г за обръщане на внимание на съдия Замфирова не била издадена по реда на чл.327 ал.1 ЗСВ,поради което и комисията не я внесла за разглеждане и прилагане към кадровото дело на съдията.С решение по т. 3.1 от протокол 6/21.03.2022г на същата комисия предложението на Председатея на РС Плевен за дисциплинарно производство е оставено без движение до отстраняване на констатираните с решението нередовности.С уточнение рег. ВСС-4846/01.04.2022г вносителят е отстранил същите.Посочените дисциплинарни нарушения по чл.307 ал.3 т.3 ЗСВ са описани както следва на 16.07.2021г- грубо и невъзпитано поведение на съдията към съдебния секретар,отправяне на упреци,че не изпълнява задълженията си,както и че е освобождавана от работа от нейния любовник- един от системните администратори на съда; на 12.11.2021г в сградата на Съдебна палата гр.Плевен и около нея съдия Замфирова е извършила крещене,обиди и заплахи към съдебния секретар Николова в присъствието на служители от сградата и на случайни граждани и минувачи. С Решение по т. 1 от Протокол 15 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.04.2022 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ е решено да се образува дисциплинарно производство, за налагане на дисциплинарно наказание на С. Замфирова съдия в Районен съд Плевен. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на основание чл. 316, ал. 3, във връзка с ал.1, изр. второ ЗСВ е избрала чрез жребий дисциплинарен състав, както и е определила докладчик. С писмо изх. ВСС-4846/19.04.2022 г. по описа на ВСС съдия С.Замфирова е уведомена за образуваното срещу нея дисциплинарно производство. В съответствие с предвиденото в чл. 316, ал. 7 ЗСВ, на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е връчено копие на предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и извлечение от Протокол 15 от 11.04.2022 г. от заседание на СК на ВСС. Съдия С.Замфирова е подала възражение с рег. ВСС-4846/27.04.2022 г. по описа на ВСС, в което по същество оспорва констатациите в предложението за образуване на дисциплинарно производство. По дисциплинарното дело е проведено редовно заседание на 12.10.2022 г., и на 07.12.2022 г., на които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия взема участие лично. Приети са като доказателства записи на компакт дискове,от дата 12.11.2021г,разпитани са свидетели в производството. При постановяване на Решение ВСС-7118/10.05.2023 г. по дисциплинарно дело 5/2022 г. дисциплинарният състав намира предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо, като направено от компетентен орган по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Дисциплинарният състав, като е преценил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, становището на дисциплинарнонаказващия орган и възраженията на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, както и снетата информация от видеофайловете, е приел за установено, че С.Замфирова е съдия в РС-Плевен от 2006 г. и е председател на 13 граждански състав. Дисциплинарният състав приема за доказани обективните факти относно поведението на съдията,изразяващо се в позвънявания на личния мобилен телефон на секретаря Н. Николова извън работно време,провеждане на разговори на висок тон в и извън сградата на Съдебната палата в гр.Плевен.Доказано било и субективното възприемане на това поведение от страна на съдебния служител,като създадените от съдия Замфирова ситуации,провокирали у Николова чувство на притеснение.Според дисциплинарния състав действително бил налице конфликт между съдия Замфирова и съдебния секретар Николова,който станал причина за преместването на секретаря в друг съдебен състав,както и че поведението,демонстрирано от съдия Замфирова на 16.07.2021г и на 12.11.2021г е било извън рамките на добрия колегиален тон,което не показва очакваните според етичните принципи уважение и толерантност към колегите и съдебните служители- т.4.1 и т.4.4 от КЕПБМ. Дисциплинарният състав е обосновал и наличие на субективна страна на извършеното от съдия Замфирова нарушение, което е било възприето като негативно поведение от съдебния служител съдебен секретар Николова. В мотивите на решението по дисциплинарното дело изрично е подчертано, че създадената от съдия Замфирова ситуация е провокирала у г-жа Николова чувство за притеснение. Дисциплинарният състав приема за недоказан последният елемент от фактическия състав на дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че поведението на съдия Замфирова е станало известно както на други съдии от РС Плевен, така и на съдебни служители в съда, вкл. и такива, които са присъствали по време на провеждане на разговорите, както и тяхното негативно отношение към създалата се ситуация и на случайни граждани. От данните по делото се установявало,че действията на съдия Замфирова са станали достояние на ограничен брой лица в тесен професионален кръг- няколко съдии,служители и на съда и на ОЗ Охрана-Плевен.Негативната оценка на последните относно действията на съдия Замфирова не можело да се отъждестви с промяна на обществената оценка относно съдебната власт,нито действията й да са проява на трайно или особено неприемливо поводение,нито обеществена изява,с която да е накърнен престижа на съдебната власт.От свидетелските показания на секретар Николова и служителя в ОЗ Охрана-Плевен Игнатов се установило,че Замфирова не е използвала обидни и нецензурни думи,нито е имало някаква форма на физическо посегателство над Николова.С оглед на това воденето на разговор на висок тон би могло да се възприеме като форма на емоционално общуване и не предполага извод за негативно възприемане и оценка от лица,извън съдебната система,които случайно са били свидетели на част от проведените разговори.При тези констатации, и след като е анализирал принципите за етично поведение, утвърдени с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е формирал извод, че в конкретния случай поведението на съдия Замфирова от 16.07.2021 г. и 12.11.2021г не съответства на принципите за вежливост и толерантност, посочени в т.4.1. и т.4.4. от КЕПБМ,но същото не накърнява престижа на съдебната власт и не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ председателят на дисциплинарния състав с писмо изх. 4846/2022 г. от 11.05.2023 г. е представил преписката по дисциплинарно дело 5/2022 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на СК на ВСС. С обжалваното в настоящото производство Решение по т. 2 от Протокол 18 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 30.05.2023 г., колегията не налага дисциплинарно наказание на С. Замфирова съдия в Районен съд Плевен, за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от Закона за съдебната власт. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд - шесто отделение, намира от правна страна следното: Процесното дисциплинарно производство е образувано в законоустановения срок, като към дата 11.03.2022 г. не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушението, както и тригодишният срок от извършването му. Оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган и в законово изискуемата се форма. Решението на дисциплинарния състав, с което на основание чл. 319, ал.1 ЗСВ, предлага да не бъде наложено дисциплинарно наказание на С. Замфирова съдия в Районен съд Плевен за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 3 ЗСВ е прието с шест гласа за и два против от членовете на СК на ВСС. Следва да бъде посочено, че когато при гласуването на дадено решение на СК на ВСС не се постигнат 8 гласа за налагане на наказание, решението на органа следва да бъде не налага . В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ Съдийската колегия след като е разгледала предложението на дисциплинарния състав за не налагане на дисциплинарно наказание, след проведено явно гласуване е приела предложението. Съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание се приема с мнозинство не по-малко от осем гласа. Това мнозинство е посочено и в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ по отношение на налагане дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. В същата разпоредба е намерила място и правната фикция, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 ЗСВ. От анализа на посочените разпоредби може да бъде направен извод, че: когато при гласуването не се постигне законово определеното мнозинство е налице решение за отхвърляне; това решение за отхвърляне представлява индивидуален административен акт годен за обжалване, и че по аргумент за по-силното основание фикцията се разпростира и върху другите, определени от чл. 308, ал. 1 и 2 ЗСВ наказания. Във всичките тези случаи СК на ВСС следва да се произнесе по предложението на вносителя за образуване на дисциплинарно производство, като се мотивира за приетото решение, което по делото е видно от изказванията на членовете на СК на ВСС, гласували против предложението на дисциплинарния състав. При постановяване на оспореното решение на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От данните по делото се констатира, че административният орган е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства, като е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическите обстоятелства, във връзка с констатациите на дисциплинарния състав, постановил решението си по дисциплинарно дело 5/2022 г. по описа на ВСС. Видно от представения с административната преписка пълен стенографски протокол 18 от заседание на СК на ВСС от 30.05.2023 г. в частта по т. 2 членовете на колегията са анализирали подробно изложените обстоятелства от дисциплинарния състав, както и са изслушали съображенията и доводите на съдия С.Замфирова защо счита, че не следва да й бъде налагано дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 3 ЗСВ. Същите са обсъдени от органа при гласуването на предложението на дисциплинарния състав. Решението на СК на ВСС е прието в съответствие с материалния закон. Спорният пред членовете на СК на ВСС въпрос е бил дали поведението на съдия Замфирова е накърнило престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ и поради това се явява основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, тъй като в решението си дисциплинарният състав е приел, че магистратът има неприемливо поведение, което не показва очакваните според етичните принципи уважение и толерантност към съдебните служители т. 4.1. и т.4.4. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Следва да бъде посочено, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно посочената като основание на нарушението норма на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. В чл. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати се съдържат правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. В чл. 4.4. от КЕПБМ този принцип предвижда, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. В чл. 307, ал. 2 ЗСВ законодателят е въвел легална дефиниция за дисциплинарното нарушение, което се квалифицира като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата, е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, в случая СК на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. В конкретната хипотеза мотивите на приетото решение на колегиалния орган, отразени в изказванията на членовете на СК на ВСС, гласували "за" предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 5/2022 г., сочат на липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия С.Замфирова. Съображенията на СК на ВСС в тази насока са изложени след вярна преценка на фактите по дисциплинарната преписка и след правилно приложение на материалноправните норми, относими към основанията за възникване на дисциплинарната отговорност в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, включително и на тези събрани в хода на разглеждане на дисциплинарно дело 5/2022 г. по описа на ВСС, както и изказванията на членовете на СК на ВСС в проведеното на 30.05.2023 г. заседание, не се установява правопораждащ елемент на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, за да се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а именно, че с поведението си съдия Замфирова е накърнила престижа на съдебната власт. Законът за съдебната власт не дефинира и не категоризира възможните прояви, несъвместими със статуса на магистрата, но третира като състав на дисциплинарно нарушение онези от тях, които обективират отклонение от общоприетите морални норми и поради това формират отрицателна оценка за професионалния морал на магистрата, компрометират честта му в обществото, рефлектират и върху обществената оценка на интегритета на съдебната власт като цяло. В своята съдебна практика Върховният административен съд приема, че фактическият състав на чл.307, ал.3, т. 3 ЗСВ изисква определен резултат, а именно да е накърнен или да е възможно да бъде накърнен престижът на съдебната власт. Престижът на съдебната власт следва да се свързва с доброто име и авторитетът, които тя, респ. отделните органи на съдебната власт имат в обществото, поради което действието или бездействието, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За да се урони престижът на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Следователно, за да се промени тази субективна оценка е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в съдебната власт. В конкретния случай и видно от събраните доказателства в хода на дисциплинарно дело 5/2022 г., както и от изказванията на членовете на СК на ВСС гласували за неналагането на дисциплинарно наказание на съдията, се установява, че действително магистратът е нарушил един от принципите на КЕПБМ, а именно на вежливост и толерантност, чиято регламентация се съдържа в т.4.1. и т.4.4. от КЕПБМ, но поведението му не сочи на накърняване престижа на съдебната власт. Изнесената информация относно случилото се и видно от снетите видеофайлове на компект диск по делото и разпитаните свидетели, касае ограничен брой лица в тесен професионален кръг. Показанията на съдебните служители, на които е дал вяра дисциплинарният състав, разгледал и решил дисциплинарно дело 5/2022 г., са свидетелство за разговорите между секретар Николова и съдия Замфирова на 16.07.2021 г. и на 12.11.2021г, но в сградата на Районен съд Плевен, без поведението на съдията да има външна насоченост. Фактите по дисциплинарното дело, в какъвто смисъл са били и мотивите на дисциплинарния състав, сочат, че случилото се на посочените дати 16.07.2021 г. и 12.11.2021г касае неправилно разбиране и недоразумение в комуникацията, осъществена по повод издаването на разходен касов ордер на вещо лице по приета в с.з. експертиза и неразбирателството,възникнало в следствие на изискването на съдия Замфирова това да стане незабавно,като думите изречени на висок тон спрямо съдебният служител очевидно са били провокирани от нейното законосъобразно поведение да се оплаче на административния ръководител на съда за възникналата ситуация със съдия Замфирова,респективно досежно втория случай касае отново разговор на висок тон,при който съдия Замфирова настоявала Николова да си признае грешките по повод на съвместната им работа, като подходът на съдия Замфирова е отчетено, че не изразява уважение към съдебните служители и не допринася за работа в работна среда. Самото поведение обаче на съдия Замфирова е достигнало до знанието не до хора, външни на съдебната система, а до определени съдии и съдебни служители (така и Решение 2783 от 02.03.2018 г. по адм. дело 12227/2017 г. на ВАС, VI отд., Решение 8915 от 29.06.2018 г. по адм. дело 5110/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 10966/01.11.2021 г. по адм. дело 4909/2021 г. на ВАС, VI отд., Решение 5652 от 09.06.2022 г. по адм. дело 1556/2022 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 11622 от 31.07.2019 г. по адм. дело 1860/2019 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение 176 от 20.12.2019 г. по адм. дело 5818/2019 г., ВАС, VI отд.,решение 8050/21.07.2023г по адм. дело 4620/2023г на ВАС,5-чл. състав ). При конкретните фактически установявания по делото няма данни интензитета на поведението на магистрата, макар да нарушава т.4.1. и т.4.4. от КЕБМ, да е довело до промяна в субективната оценка по отношение на доброто име на съдебната власт от страна на съдебния деловодител секретар Николова, на мл.инспектор Б. Игнатов от ОЗ-Охрана-Плевен, съдебните служители М. Цачкова и Д. Тодорова, и председателя на РС-Плевен- В. Найденова нито действията й да са проява на трайно или особено неприемливо поведение, нито обществена изява, с които се накърнява престижа на съдебната власт.В тази насока са и обсъжданията на членовете на СК на ВСС,че при разглеждане на приложените записи от видео файлове от камерите пред сградата на Съдебната палата в гр.Плевен на дата 12.11.2021г в конкретния момент няма други представители на обществото,които да са станали свидетели на разговора на висок тон между Замфирова и Николова.Правилно административният орган се е съобразил с установените факти по спора и е обосновал извода,че в случая е налице междуличностен конфликт на емоционална основа, свързан с голямата чувствителност на съдия Замфирова,който по същество е вътрешен,служебен конфликт,останал в тези си граници и не предизвикал неодобрението и възмущението на обществото,за да е налице съставомерност на деянието на Замфирова от правна гледна точка. В допълнение, Върховният административен съд е последователен и в своята съдебна практика, споделяща разбирането, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените в ЗСВ цели на наказанието (напр. Решение 6731 от 6.07.2022 г. по адм. д. 3704/2022 г., VI отд.; Решение 10966 от 01.11.2021 г. по адм. д. 4909/2021 г., VІ отд.; Решение 5445 от 11.05.2020 г. по адм. д. 12505/2019 Г., VІ отд., Решение 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 9530/2018 г., VI отд., всички на ВАС и др.), поради което не е налице несъответствие на процесния акт с целта на закона. По така изложените фактически констатации и правни съображения, оспореното решение на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на съдия С. Замфирова от Районен съд Плевен е прието в съответствие с нормативните изисквания на ЗСВ. Жалбата срещу административния акт, подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,