Решение № 6184 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2010 г.

Решение № 6184 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2010 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Божанчев, Орлин Попов и Младен Попов, подадена чрез пълномощника им адв. Иванчев срещу решение № 2787/12.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1698/2009 г. на Административeн съд София-град вкл. и в частта му имаща характер на определение. В касационната жалба се поддържа, че решението и в двете му части е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен, евентуално делото се върне за ново разглеждане на административния съд. Ответникът - Областната администрация на област София, призована чрез областен управител оспорва касационната жалба, иска се отхвърлянето и. Ответникът-Столична община не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановените срокове за обжалване на решението в това число и в частта му, имаща характер на определение. По основателността на жалбата съдът намира следното: Производството пред административния съд е започнало след изпращането по подсъдност на исковата молба от Софийски градски съд. С исковата молба са предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 евро срещу няколко ответника. Обезщетението се претендира от ищците в резултат от претърпяната от тях имуществена загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III, кв. 18, местност "Изток". Искът е насочен главно срещу Столична община и евентуално срещу останалите ответници, посочени в исковата молба - Държавата чрез министъра на Финансите, Министерски съвет чрез Областния управител на Област София, Областната администрация на област София, чрез областния управител на Област София, Областният управител на Област София. С молба, постъпила в АССГ на 22.06.2009 г. ( лист 17 от делото) пълномощникът на ищците уточнява, че поддържа претенцията само срещу Областната администрация и срещу Столична община и не поддържа претенцията срещу останалите ответници. В същата молба се сочи, че претендира солидарна отговорност от двамата ответници, а алтернативно, претендира се обезщетението първо от Столична община, а ако искът спрямо този ответник бъде преценен като недопустим или неоснователен, да се разгледа и уважи срещу втория ответник. Във връзка с тази молба на ищците, съдът не предприема прекратявана на съдебното производство по отношение на част от ответниците спрямо които искът не се поддържа. С разпореждане от 09.09.2009 г. административният съдия оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищците да конкретизират с оглед молбата им от 22.06.2009 г. оттеглят ли претенциите си спрямо министъра на финансите и МС. С молба, постъпила на 13.10.2009 г. пълномощникът на ищците уточнява, че не поддържа претенцията си спрямо МФ, а претенцията спрямо МС поддържа в случай, че областната администрация бъде призната за ненадлежен ответник. С протоколно определение от 15.02.2010 г. съдът прекратява съдебното производство срещу Държавата чрез министъра на финансите. С определение от същото съдебно заседание, съдът оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищците да уточнят, от кой конкретен акт, действие или бездействие на ответника произтичат техните претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С молба от 25.02.2010 г., пълномощникът на ищците сочи, че поддържа представените преди първото съдебно заседание молби, като допълнително уточнява, че вредите са от действие на СО по издаване на разрешение за строеж на трети лица върху имота, докато пред нея е висящо производството за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху част от този имот; бездействието на СО да уведоми Областния управител на София за висящата реституционна претенция за омита; незаконосъобразната отмяна от Областния управител на акта за общинска собственост за имота, както и последващата му продажба на трети лица. След това уточнение, делото е насрочено в съдебно заседание и продължава, като призоваваните страни по него са ищците и като ответници СО и Областния управител на област София ( видно от протоколите за проведени съдебни заседания от 26.04.2010 г.; 21.06.2010 г.; 12.07.2010 г.), въпреки че в списъка за призоваваните лица фигурира като ответник и Областната администрация на област София и на нея са изпращани отделни призовки. Видно от пълномощното на юрк. Ангелов е, че той има пълномощно (лист 153 от делото) за представителството, както на Областната администрация на Област София, така и на областния управител на Област София. Министерският съвет не е призоваван за посочените по-горе съдебни заседания, не е отбелязан в протоколите за тези съдебни заседания като ответник, нито пък спрямо него е налице определение за прекратяване на съдебното производство. С обжалваното решение, съдът е преценил исковата претенция за недопустима спрямо втория ответник, като в мотивите е посочил, че той е Областният управител на област София, а в диспозитива е оставил без разглеждане исковата молба срещу Областната администрация на област София чрез областния управител. Съдът е преценил като недопустим иска в тази част, приемайки че отмяната на вредоносния акт е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, в случая нямало данни за отмяната на заповедта на областния управител въз основа на която е сключен договора за покупко-продажба, по силата на който областният управител е продал процесния имот. Съдът е разгледал по същество иска срещу Столична община, приемайки, че с него се оспорва бездействието й. Съдът е приел, че СО не може да формира фактическо бездействие във връзка с правомощията си по отмяна на отчуждаването, тъй като тази процедура приключва с издаването на административен акт, чиято отмяна е предпоставка за ангажиране на отговорността й по ЗОДОВ. Съдът е посочил, че този отказ не се променя от наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ на административния орган да отмени отчуждаването, тъй като в този случай се касаело до бездействие на административния орган по негово задължение, а не до задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съдът е посочил също така възможността за ищците, предвидена в дял пети от АПК във връзка с неизпълнението на същото. Изложени са мотиви също така, за недоказаност на причинната връзка между претендираните вреди и бездействието на административния орган вкл. и по размер. Съдът е формирал посочените изводи въз основа на възприетата от него фактическа обстановка по спора, а именно: със заповед от 1998 г. е отчужден имот с пл. № 446 от кв. 18 по плана на София, м. "Изток", находящ се на ул. "Елемаг" № 22, като в т. 4 от заповедта е записано, че Димитър Божанчев и Валентина Божанчева следва да се обезщетят с едно тристайно жилище, което е конкретизирано с последваща заповед, а именно ап. 53, ет. 1, вх. В, бл. 4 в ж. к. "Стрелбище". Съдът е посочил, че отчужденият имот попада в терен, отреден за специални нужди на БОДК-изграждане на съветско търговско представителство и е предаден за управление на МВнР, като с писмо от 2004 г. МВнР е информирало кмета на СО, че имотът е предаден за управление на областния управител на област София. Съдът е посочил, че за имота е съставен АДС. С договор за покупко-продажба от 19.12.2003 г., областният управител на област София е продал УПИ, в който се включва и имота, от който ищците притежават идеална част на трето лице. Нарочна комисия, назначена през 2006 г. установява, че в имота не се строи, но е отказала отмяната на отчуждаването му, тъй като имотът е собственост на МВнР и за приключване на отчуждителната процедура, МВнР, съответно областният управител следва да предоставят жилище. С искане от 29.04.2002 г. ищците са поискали от СГС да отмени отчуждаването на част от недвижимия имот, както и да бъде възстановено даденото от двете страни в отчуждителното производство. С определение на СГС, производството е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на кмета на СО по подведомственост. Кметът на СО е отказал да се произнесе по направеното искане за отмяна на отчуждаването съгласно § 9 от ЗУТ, който е отменен с влязло в сила решение на АССГ, като в мотивите на решението му е посочено, че кметът е компетентният орган за отмяна на отчуждаването, като съответно издаде или откаже издаването на заповед в този смисъл. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение освен като непълно ( тъй като липсва произнасяне относно иска срещу МС и иска срещу Областния управител на област София, вкл. и относно допустимостта им) е и неправилно, като постановено при допуснати множество съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Съдът е разгледал една нередовна искова молба. С исковата молба при условията на субективно съединяване на искове са предявени няколко иска. Исковете са осъдителни, като претендираната сума е посочена в евро, а не в български лева, което е нередовност. Исковете са предявени от трима ищци, а е посочена обща сума и то не в лева, както се посочи по-горе, което също е нередовност на исковата молба. Исковете са предявени от трима ищци, които претендират да са наследници на Валентина Димитрова Божанчева, като по делото липсва удостоверение за наследници на Валентина Божанчева. По исковете, съдът не е събрал също така дължимата се държавна такса. Съгласно уточняващите молби на ищците става ясно, че исковата претенция се поддържа спрямо трима ответника Столична община, Областна администрация на област София и Министерски съвет на Република България. Нито в първоначалната искова молба, нито в последващите уточняващи молби са конкретизирани твърдяните вредоносни актове, действия и/или бездействия на МС. От друга страна, по отношение на този ответник, както и по отношение на областният управител на област София, съдът следва да прецени допустимостта на иска с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК. В уточняващата молба от 30.04.2009 г. ищците искат на първо място солидарното осъждане на ответниците на основание чл. 53 от ЗЗД, но не са конкретизирали спрямо всеки един от тях, с какво е допринесъл за твърдяното увреждане. От друга страна, в обстоятелствената част на исковата молба са налице противоречия, които следва да се отстранят. На лист 2-ри, абзац втори in fine от исковата молба, ищците твърдят, че "отчуждаването и отказът за отмяната му са отменени", а по-долу на същия лист, абзац 5-ти се сочи, че ".. .161,33/234 ид. части от УПИ III е наша собственост, но поради застрояването му и отчуждаването му същият не може да бъде възстановен." Същевременно, пред касационната инстанция пълномощникът на ищците поиска спиране на производството до произнасяне на областния управител по искането им за отмяна на отчуждаването. В този смисъл, ищците следва да уточнят какво е твърдението им относно съществено за спора обстоятелство, а именно, дали към датата на предявяване на исковата молба е отменено или не отчуждаването върху имота им. Ако твърденията са, че отчуждаването е отменено, да посочат според тях с какъв акт и на кой орган е направено това, като в този случай обосноват и интереса си от предявяване на исковете. В случай, че се поддържа, че отчуждаването на имота не е отменено към датата на исковата молба и е налице висящо административно производство по искането за това, ищците следва да уточнят обстоятелствата въз основа на които претендират, че към датата на исковата молба, за тях е настъпила загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III, кв. 19, местността "Изток-юг". Преди да се произнесе по исковете, съдът е следвало да даде възможност на ищците да отстранят в подходящ срок констатираните нередовности в исковата молба. Прекратяването на съдебното производство от съда спрямо областната администрация на област София е неправилно, тъй като е направено без мотиви. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, поради което то следва да се отмени изцяло, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане, при което да бъдат спазени дадените от касационната инстанция указания. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд