Решение № 271 от 27.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 767/2014 г.

Решение № 271 от 27.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 767/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 247/2013 г. на Районен съд гр. Перник и внохд. № 3/2014 г. на Окръжен съд гр. Перник, образувано по искане на осъдения Р. К. В.. В съдебно заседание искането, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.04.2014 г. постановено по внохд. № 3/2014 г. на Окръжен съд гр. Перник е потвърдена присъда по нохд. № 247/2013 г. на Районен съд гр. Перник. С посочената присъда подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 13.02.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (коноп-марихуана) - 4,27 гр. на стойност 25,62 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на 2 200 лв. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Предметът на престъплението е отнет в полза на Държавата, присъдени са и дължимите разноски. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения В.: В искането (изготвено и поддържано от адв. А.) - се претендира нарушено право на защитата, допуснато на досъдебното производство, с неправилното изписване на обвинението в постановлението за привличане и отказа на съда да допусне свидетел, който да потвърди защитната му (на подсъдимия тогава) теза. В съдебно заседание защитата (адв. М.) акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, в мотивите на решението имало противоречия - относно ползването или не на показанията на В., в разпита му като свидетел и от това, че вътрешното убеждение на съда било формирано на база тези показания. Не било описано изпълнителното деяние и съдът не разсъждавал относно данните за личността на подсъдимия, а имало данни за ниска степен на обществена опасност на деянието, с оглед стойността на предмета на престъплението. Алтернативно се иска приложението на чл. 348, ал. 5 НПК, или намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Доводите са неоснователни и това е така защото: Както е известно с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС бе прието, че окончателно обвинението се формулира с обвинителния акт, в който обвинението е прецизно изписано (повече от необходимото като се има предвид, че в процесуалния закон използваните понятия са член, алинея и точка) - по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита, с отказ на първоинстанционния съд да допусне свидетел. С определение от 14.05.2013 г. Районен съд гр. Перник е уважил всички доказателствени искания на защитата на подсъдимия. Допуснати са дори свидетели при довеждане, за които не е посочено за какви обстоятелства, относими към предмета на доказване, ще дадат показания. В съдебно заседание от 3.12.2013 г. подсъдимият е заявил - "поименно не мога да ги посоча, но мога да ги доведа, тъй като сега не водя никого въпреки, че на предходното заседание казах, че ще доведа двама свидетели". Очевидно не е налице отказ на съда да обезпечи с доказателства защитната теза на подсъдимия, а напротив. Неоснователно е и оплакването за противоречие в мотивите на въззивния съд. Вярно е, че неправилно въззивният съд е отразил в мотивите на въззивното решение - "обясненията на подсъдимия дадени в разпита му от 13.02.2012 г.не биха могли да се ценят като годен доказателствен материал" и в същото изречение е посочил, че те могат да се вземат предвид при формиране на вътрешното убеждение на съда, което е процесуално недопустимо, но изводите по фактите и правото и на двете инстанционни съдилища са изградени на база останалите доказателства, които по безспорен начин установяват обстоятелствата от значение за правилното решение по делото. Няма как да бъде споделено и становището, че извършеното от осъдения В. е маловажен случай, не само с оглед липсата на предпоставките (формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление) визирани в чл. 9, ал. 2 НК, а и установеното - извършеното от подсъдимия тогава, нито е малозначително, нито обществената му опасност е незначителна. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка неправилно се твърди, че обществената опасност на извършеното деяние, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението не е висока, като се имат предвид обществените отношения, засегнати от престъпленията с предмет - високорискови наркотични вещества. Ниската стойност на предмета е съобразена, като смекчаващо вината обстоятелство още с присъдата. При определяне размера на наказанието са обсъдени всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение