Решение № 5507 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2019 г.

Решение № 5507 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез адв. Георгиев като процесуален представител, срещу решение № 4602 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9446/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РА – 50 - 670/29.08.2018 г. на главния архитект на Столична община. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите относно изтичането на срока за отчуждаване на имота за реализиране на мероприятието - уширение на бул. "Т. Каблешков" са в нарушение на действалите към онзи момент правила. Касаторът счита за неправилно заключението относно приложимостта на отменената разпоредба на чл. 17 от Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и придаване на обратно действие на нормата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е оспорена заповед № РА 50 - 670/29.08.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3, чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, чл. 17, ал. 1, § 23, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, чл. 70, ал. 1 ЗУТ и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. на МРРБ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на план за улична регулация на бул. "Т. Каблешков" и ул. "Синанишко езеро" с цел създаване на УПИ, кв. 6, м. "Манастирски ливади-запад", ПИ с идентификатор 68134.1932.747 по КККР на гр. София, район "Витоша" по мотивирано предложение на жалбоподателя А. А. С обжалваното решение оспорването й против заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обоснова извод, че искането за изменение на плана е подадено преди изтичане на сроковете за отчуждаване на имота за изграждане на бул. "Т. Каблешков", а именно 28.01.2022 г. Съдът приема, че в случая сроковете се изчисляват съгласно разпоредбата на § 23, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО, който е специален по отношение на ЗУТ и дерогира приложението на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обсъждане на всички приети по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че срокът за отчуждаване на имота не е изтекъл, поради което не са налице материалноправните предпоставки за допускане на исканото изменение на регулационния план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена по мотивирано предложение вх. № САГ18—ДР00-1433/07.08.2018 г., с което жалбоподателката прави искане за разрешаване изработване на проект за ПУП - изменение на плана за регулация, одобрен със заповед № РД 09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на гр. София на бул "Т. Каблешков" и ул. "Синанишко езеро" и създаване на нов УПИ, отреден с оглед фактическото предназначение за "автомивка и кафе" в кв. 6, м. "Манастирски ливади-запад", ПИ с идентификатор 68134.1932.747 по КККР на гр. София, район"Витоша". По делото е установено, че със заповедта от 10.02.1999 г. е одобрен действащия и към момента улично-регулационен план на м. "Манастирски ливади-запад" в обхват включително бул. "Братя Бъкстон", бул. "Т. Каблешков", бул. "България", "Околовръстен път". От текста на т. 2 от същата е видно, че с нея е одобрена уличната регулация на всички улици, обособяващи кварталите в неговия обхват, в т. ч. пълните профили на булевардите, определящи границите на плана. От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че съгласно този план имот пл. № 747 попада изцяло в разширението в южна посока на бул. "Т. Каблешков" и в трамвайното трасе, предвидено по булеварда, чиято широчина се намалява от 51 м на 37, 50 м. Доводите на жалбоподателя, че имотът му не попада в разширението на булеварда се опровергават от заключението на съдебно-техническата експертиза. Предвид разпоредбата на чл. 136, ал. 3 ЗУТ действието на предходния регулационен план от 1979 г., както и на частичния такъв от 1986 г., е прекратено. При тези данни правилно е прието, че действащият план за процесния имот е от 1999 г. Искането до органа за урегулирането му в самостоятелен УПИ, като се поставят регулационните граници в съответствие с имотните, е мотивирано с основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ поради изтичането на срока по чл. 208 ЗУТ за провеждане на отчуждителните процедури. Като предвиден за улица II клас от първостепенната улична мрежа имотът на жалбоподателя подлежи на отчуждаване. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Съгласно чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими имоти, предвидени за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, каквото е отреждането за процесния имот, е десет години от влизане в сила на плановете, като срокът се отнася за плановете, одобрени по реда на ЗУТ. Правилно съдът съобразява, че в случая действащият регулационен план е приет при действието на отменения ЗТСУ, поради което за него е относима разпоредбата на § 70 ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 61/2007 г.), уреждаща приложимостта на сроковете по чл. 208 ЗУТ спрямо действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост. За тези планове срокът за отчуждаване тече от влизането в сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., а не от влизането в сила на плана. Законосъобразно е заключението, че в случая следва да се съобрази отменената разпоредба на чл. 17 ЗУЗСО, която в ал. 1 въвежда срокове за започване на отчуждителните процедури за територията на Столична община с начален момент от влизането в сила на този закон - 28.01.2007 г. Към тази дата 10-годишният срок по чл. 208 във вр. с § 70 ЗУТ за процесния имот не е изтекъл, поради което доводът в касационната жалба, че правото на общината да отчужди имота е погасено, е неоснователен. Следва да се има предвид, че липсва преходна норма, която да изключва приложението на ЗУЗСО спрямо действащи към датата на влизането му в сила планове. Правилно съдът приема, че този закон е специален спрямо ЗУТ. С чл. 17, ал. 2 ЗУЗСО се поставя нов начален момент, от който започват да текат сроковете за отчуждителните процедури по отношение на територията на Столична община. Изводът, че 15-годишният срок за започване на отчуждителната процедура за такъв вид обект на техническата инфраструктура - за първостепенна улична мрежа по чл. 17, ал. 1 ЗУЗСО в конкретната хипотеза изтича на 28.01.2022 г., е правилен. Това е така, защото след отмяната на чл. 17 (ДВ, бр. 31/10.04.2018 г.), в § 23 ПЗР ЗИД ЗУЗСО изрично е предвидено, че сроковете по тази разпоредба за започване на отчуждителни процедури за изграждане на обекти - публична общинска или публична държавна собственост, на територията на Столичната община по отношение на подробни устройствени планове, влезли в сила до влизането в сила на ЗУЗСО, текат от влизането в сила на закона - 28.01.2007 г. Едва след изтичането им се прилагат правилата на чл. 208 ЗУТ съгласно ал. 2 на преходната норма. Отделно от това исканото изменение противоречи и на Общия устройствен план на Столична община, като мотивите на съда в тази насока се споделят от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Възражението в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на мотивите на решение по адм. дело № 1791/1997 г. на СГС, е неоснователно. В случая не се спори по възможността от имота да се образува самостоятелен УПИ, а предмет на преценката е изтекъл ли е срокът за отчуждаване предвид отреждането му за обект на техническата инфраструктура, съответно възникнало ли е правото на жалбоподателя като негов собственик да иска изменение на плана в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното оспореният отказ на административния орган по чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ е законосъобразен. Ето защо, като отхвърля жалбата срещу него първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с приложите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски на Столична община се дължи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение