Решение № 13 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3226/2014 г.

Решение № 13 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3226/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, предложение първо ГПК - искане за отмяна поради установена неистинност на документ. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Д. А. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила Решение № 58 от 18.04.2013 г. по в. гр. д. № 72/2013 г. на Ямболския ОС. С него след частично обезсилване и отмяна на решението на Ямболския РС по гр. д. № 201/2012 г. е признато за установено на основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЗД, че между ищеца [фирма], [населено място] и ответникът А. Д. А. съществува наемно правоотношение по договор за наем от 13.11.2009 г. по отношение на недвижим имот в [населено място], [улица] идентификатор № 87374.537.66.4.41 /разделен в хода на процеса на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.44, на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.45 и на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.46/; на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228 и чл. 230 ЗЗД и чл. 8 и чл. 9 от договора за наем, А. Д. А. е осъден да предостави за ползване на ищцовото дружество наетия по договора имот- а именно самостоятелен търговски обект с идентификатор № 87374.537.66.4.44 и да обезпечи несмущавано ползване от наемателя; Вторият ответник [фирма] е осъден на основание чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 228 и чл. 230, ал. 1 ЗЗД и чл. 8 и чл. 9 от договора за наем да предостави на наемателя [фирма] самостоятелен търговски обект с идентификатор 87374.537.66.4.45 и недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.46 и да обезпечи несмущаваното им ползване от наемателя. Твърдението в молбата за отмяна е, че за да постанови решението си по установителния иск и да приеме съществуването на наемно правоотношение между събирателното дружество и А. А., въззивният съд се е позовал на приложените по делото разписки за платен наем от 01.11.2011 г. и 01.12.2011 г. Посочва се, че понастоящем в РП Я. е образувано досъдебно производство вх. № 2048/2014 г. във връзка с ползване като доказателство по делото на неистински частни документи-разписки за платен наем, които са послужили за уважаването на иска. Представя се Удостоверение от 05.08.2014 г. на РП Я., съгласно което по преписка вх. № 2048/2014 г. в прокуратурата има образувано на 07.07.2014 г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановен ден, през 2012 г., в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински частни документи-разписки за платен месечен наем, на които е придаден вид, че са изготвени от А. Д. А., като употребил същите, представяйки ги като доказателство по гр. д. № 201/2012 г. на РС Ямбол. В срока по чл. 306, ал. 3, изр. второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма], с който се оспорва допустимостта и основателността й. Поддържа се, че надлежният съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК включва постановени в самостоятелно съдебно производство присъда за документно престъпление на наказателния съд или решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, а наличието на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за ползване на неустановени частни документи не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Претендира заплащането на разноските за производството. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 15.05.2014 г. Молбата за отмяна е депозирана на 21.08.2014 г. Доколкото молителят се позовава на образувано на 07.07.2014 г. досъдебно производство, формално тримесечният срок е спазен. Неоснователно е становището на ответника по молбата за нейната недопустимост. Въпросът за реда за установяване на престъпното обстоятелство е по съществото на искането за отмяна. Неоснователността на молбата по глава 24 ГПК пряко произтича от задължителното за всички съдилища разрешение по т. 3 на ТР № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че на съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение в хипотезите когато източник на неправилността му е извършено престъпление. В приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК са включени случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ /"материална подправка" по чл. 308 НК на официален и по чл. 309 НК на частен документ, "интелектуалната подправка" по чл. 311 на официален документ и по чл. 312 НК на частен документ и хипотезите на чл. 313 и чл. 314 НК/. Процесуалният способ за установяване на престъплението е влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или уважен установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК и установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава тя да е призната с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. с чл. 309, ал. 1 НК е извън визираното в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК задължително установяване съобразно "надлежния съдебен ред" извършване на престъпление. Висящо досъдебно производство не може да послужи като основание за отмяна. В настоящия случай твърдяната неистинност на частни документи - разписки за платен наем не е установено по нито един от допустимите и изрично предвидени в закона процесуални способи, което пряко обуславя неоснователността на искането за отмяна. Поисканите от ответника по молбата разноски за производството, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 1800 лв. -адвокатско възнаграждение. Молителят е направил възражение за прекомерност, което съставът на ВКС счита за основателно. Делото не е сложно от фактическа страна, а както се посочи разрешаването му пряко произтича от принципните отговори, дадени в т. 3 ТР № 5/2013 г. на ОСГТК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК на молителя следва да се присъди сумата 667.50 лв. - възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред. ДВ, бр. 28/2014 г. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо т. о.