Решение № 12741 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2011 г.

Решение № 12741 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1485 от 29.03.2011 г., постановено по адм. д. № 6005/10 г. Административен съд - София град, второ отделение, 29-ти състав, е обявил нищожността на Решение от 12.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е прекратено действието на патент № 61204, считано от 5.03.2007 г.; отменил е отказа на Патентно ведомство да отрази в Държавния регистър на патентните действието на патент № 61204 на територията на Република България по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; задължил е последното в еднодневен срок от влизането в сила на решението да отрази в Държавния регистър на патентните действието на патент № 61204 на територията на Република България по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; отменил е отказа на Патентно ведомство да публикува в Официалния бюлетин съобщение за решение № 836/6.04.2008 г., поправено с решение от 15.04.2010 г. на Административен съд София град, по адм. д. № 3452/2009 г., с което е обявена нищожността на решение на Патентно ведомство за прекратяване действието на патент № 61204, публикувано в Официален бюлетин на Патентно ведомство бр. 4/27.04.2007 г. по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; задължил е Патентно ведомство да публикува в първия брой на Официален бюлетин на Патентно ведомство, следващ влизането в сила на това решение, съобщение за решение № 836/6.04.2008 г., поправено с решение от 15.04.2010 г. на Административен съд София град, по адм. д. № 3452/2009 г., с което е обявена нищожността на решение на Патентно ведомство за прекратяване действието на патент № 61204, публикувано в Официален бюлетин на Патентно ведомство бр. 4/27.04.2007 г. по молба вх. № 70-00-5938 от 28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; осъдил е Патентно ведомство да заплати на "Новартис АГ" - Швейцария разноски по делото в размер 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Димитър Атанасов Батаклиев, в качеството му на пълномощник на Патентно ведомство - гр. София. В жалбата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както и е необосновано - - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди решение от 12.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е прекратено действието на патент № 61204, считано от 5.03.2007 г. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всички инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Новартис АГ" - Швейцария чрез процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба от Патентно ведомство е неоснователна и решението на Административен съд - София град следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е е обявил нищожността на Решение от 12.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е прекратено действието на патент № 61204, считано от 5.03.2007 г.; отменил е отказа на Патентно ведомство да отрази в Държавния регистър на патентните действието на патент № 61204 на територията на Република България по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; задължил е последното в еднодневен срок от влизането в сила на решението да отрази в Държавния регистър на патентните действието на патент № 61204 на територията на Република България по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; отменил е отказа на Патентно ведомство да публикува в Официалния бюлетин съобщение за решение № 836/6.04.2008 г., поправено с решение от 15.04.2010 г. на Административен съд София град, по адм. д. № 3452/2009 г., с което е обявена нищожността на решение на Патентно ведомство за прекратяване действието на патент № 61204, публикувано в Официален бюлетин на Патентно ведомство бр. 4/27.04.2007 г. по молба вх. № 70-00-5938/28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство; задължил е Патентно ведомство да публикува в първия брой на Официален бюлетин на Патентно ведомство, следващ влизането в сила на това решение, съобщение за решение № 836/6.04.2008 г., поправено с решение от 15.04.2010 г. на Административен съд София град, по адм. д. № 3452/2009 г., с което е обявена нищожността на решение на Патентно ведомство за прекратяване действието на патент № 61204, публикувано в Официален бюлетин на Патентно ведомство бр. 4/27.04.2007 г. по молба вх. № 70-00-5938 от 28.05.2010 г. по описа на Патентно ведомство. След като е описал мотивите на административния орган за издаване на Решение от 12.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е прекратено действието на патент № 61204, считано от 5.03.2007 г., първоинстанционният съд е приел, че цитираното от Патентно ведомство съдебно решение представлява съдебна практика по друг случай, която е неотносима към процесния. При извършената проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от същия кодекс административният съд е приел, че в оспорения акт не са посочени и не са налице предпоставки за възобновяване на производството измежду изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК, както и че са изтекли съответните срокове. На база на това е прието, че процесното решение за прекратяване на действието на патент е издадено без правно основание, а следователно и при липса на правомощия на неговия издател да постанови акт от този вид, поради което то е нищожно. Съдът се е произнесъл по доводите в жалбата до него, като е приел, че разпоредбите на § 77 от ПЗР на ЗИДЗП не са относими и приложими в случая, тъй като към 1.01.2007 г. процесният патент е бил в първоначалния си 20годишен срок, поради което не е налице първото условие по алинея трета - действието да е било продължено извън срока по ал. 1, както и не е налице и второто условие, тъй като молба за издаване на сертификат е подадена на 6.03.2007 г., такъв не е отказан с влязло в сила решение и не е налице за прекратяване на действието. Предвид на това е направен извод и за материална незаконосъобразност на решението. По-нататък първоинстанционният съд е приел, че молбата на "Новартис" от 28.05.2010 г. съставлява искане за извършване на дължимо действие - отбелязване на факт с правно действие в Държавния регистър, чието водене е възложено на Патентно ведомство, като бездействието да се извърши исканото отбелязване подлежи на оспорване безсрочно съгласно чл. 257 от АПК, че то е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде задължено Патентно ведомство да извърши действието. Решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото няма спор по фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до прилагането на материалния и процесуалния закон. Даденото тълкуване на същия от страна на административния съд не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е необосновано и в противоречие с установената съдебна практика. Обжалваното решение на Патентно ведомство не е постановено в производство по чл. 99 и сл. от АПК, каквато теза е изложена от административния съд. Производството по възобновяване - чл. 99 и сл. от АПК предполага наличие на влязъл в сила административен акт, какъвто не е налице в настоящия случай. Видно от данните по делото, първоначалното решение за прекратяване на действието на патент № 61204 е прогласено за нищожно с влязло в сила решение на Административен съд - София град по адм. д. № 3452/09 г. При това положение за административния орган възниква задължение да издаде правно валиден и законосъобразен съдебен акт и постановявайки ново решение административният орган е изпълнил правомощията си, като е спазил и указанията на съда за съдържание и форма на административния акт. Поради това председателят на Патентно ведомство е притежавал правомощия да издаде такъв акт, а изводите на административния съд в обратния смисъл са лишени от логика и са необосновани. Независимо, че е прогласил решението за нищожно, първоинстанционният съд се е произнесъл и по съществото на спора, като е приел, че не са налице условия за прекратяване на действието на патента. Този негов извод също е необоснован на фактите по делото и е изграден при неправилно тълкуване на закона. При издаването на решението председателят на Патентно ведомство е съобразил установената съдебна практика по тълкуването на закона - § 5, ал. 5 и § 77 от ПЗР на ЗПРЗП, дадено в решение № 4593 от 17.04.2008 г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм. д. № 920/08 г., за което административният съд неправилно е приел, че не е по сходен случай. В този смисъл необосновано е прието, че решението на председателя на Патентно ведомство е издадено в нарушение на материалния закон и не са налице условия за прекратяване на действието на патента. По изложените мотиви следва да бъде прието, че неправилно административният съд е счел, че е налице и мълчалив отказ за извършване на дължимо действие. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Новартис" АГ против Решение от 12.07.2010 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Патентно ведомство разноски по делото за двете инстанции (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,