Решение № 2481 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно `процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 12750/24.07.2024 г., постановено по адм.д. 3727/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден отказът на изпълнителния директор на НАП Решение 000030-3484/25.03.2024 г. за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума. В касационната жалба се излагат съображения за неприложимост на чл.129, ал.6 ДОПК, противно на приетото от административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение, в случай че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна е прекомерно и моли да бъде намалено от съда. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора. Ответникът Блиц клуб геймс ООД, ЕИК 203268347, с писмен отговор оспорва касационната жалба . Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок, против неблагоприятен за касатора подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 12750/24.07.2024 г., постановено по адм.д. 3727/2024 г. по описа на АССГ, съдът отменя, по жалба на Блиц клуб геймс ООД, Решение 000030-3484/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с което е отказано заплащането на лихва в размер на 6061,71 лв. по възстановена недължимо платена такса в размер на 25 000 лв. за период от 17.05.2021 г. до 24.08.2023 г. като връща преписката на административния ръководител на Национална агенция за приходите за ново произнасяне в 7 дневен срок по подаденото искане, вх. 26-Б-73/26.01.2024 г., съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. С оспореното пред АССГ Решение 000030-3484/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искане, вх. 26-Б-73/26.01.2024 г. от Блиц клуб геймс ООД за заплащане на лихви в размер на 6061,71 лева върху сумата от 25 000 лв., недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 от Закон за хазарта(ЗХ) в полза на НАП за периода 17.05.2021г. до 24.08.2023г., т. е. от момента на плащането до момента на възстановяване на сумата. Сумата от 25 000 лв. като недължимо платена такса по чл.30, ал.6 ЗХ е възстановена в изпълнение на решение 000030-6096/27.07.2023г. на изпълнителният директор на НАП във връзка с решение 6676 от 21.06.2023г. по адм.дело 11152/2022г. на ВАС. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, поради което не са налице основанията на чл.146, т.1 и т.2 АПК. Мотивиран от липсата на изрична правна регламентация в ЗХ за връщане на недължимо платени суми със законната лихва, решаващият съд е приел преодоляване на тази празнота на основание чл.46, ал.2 ЗНА, препращайки към правната уредба на чл.129, ал.6 ДОПК, още повече, че специалният ЗХ не изключва дължимост на лихви. Съдът е приел, че заявителят не може да бъде ограничаван в подхода, по който ще процедира по чл.62, ал.1 АПК или в самостоятелна процедура. Намерил е, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материално правните разпоредби като е приел жалбата за основателна, а решението за незаконосъобразно. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след сезиране с жалба против акт на административен орган, с който е отречено претендирано от правен субект имуществено право, поради което следва да се приеме, че е действително и допустимо. Доколкото искането на заявителя е свързано с претендирана лихва за забава върху по-късно възстановена дължимо внесена такса по чл.30, ал.6 ЗХ, то по аргумент от чл.16, чл.17, ал.1, т.1 и т.16 от ЗХ, изпълнителният директор на НАП е компетентен да се произнесе по направеното искане. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение изпълнителният директор на НАП е издал на основание чл. 173, ал. 2 АПК решение за възстановяване на недължимо платената по чл. 30, ал. 6 от ЗХ такса и тя е възстановена на дружеството. Следователно същият орган е компетентен да се произнесе и по акцесорното искане за възстановяване на законната лихва за тази такса. При напълно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото и се установява от събраните писмени доказателства, АССГ е достигнал до незаконосъобразен правен извод за приложимост на чл.129, ал.6 ДОПК. Отказът на изп.директор на НАП съответства на приложимите материалноправни норми, тъй като липсва норма в специалния приложим закон-ЗХ, която го задължава да издаде позитивен за дружеството акт по реда на чл. 21 и сл. АПК, а редът на ДОПК за процесното искане е неприложим. Както правилно е отбелязал административния орган, не е приложима процедурата по чл.129, ал.6 ДОПК, относима за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство(чл.128 ДОПК). Очевидно държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ, съответно претендираната лихва, не попадат в обхвата на чл.128 и чл.129, ал.6 ДОПК. Приложението по аналогия на процедурни правила, касаещи контрол и законосъобразност на данъчното облагане само за изрично предвидени в кодекса хипотези е в противоречие с принципа, залегнал в чл.60 от Конституцията на Република България на законоустановеност на държавните такси. Таксата по чл.30, ал.6 ЗХ, която е еднократна такса за поддържане на лиценз, не е данъчно вземане по смисъла на ДОПК, а държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, заплащане и връщане не са приложими разпоредбите на ДОПК, а са приложими общите правила на Закона за държавните такси. Препращане към реда за възстановяване е предвидено в чл.92 от ЗХ, където е уредена хипотезата за възстановяване на недължимо събрани или платени суми за такси по чл.30, ал.3 и 4 ЗХ, които са двукомпонентни, включващи еднократна такса и променлива част. Само за тези такси препращането е към реда за възстановяване по ДОПК и то само досежно променливата част от таксите. Таксите по чл.30, ал.5 и 6 ЗХ са еднократни, не включват променлива част и са извън хипотезата на чл.92 ЗХ, т.е. липсва препращане към реда за прихващане или възстановяване по ДОПК. Като е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че по искането на Блиц клуб геймс ЕООД трябва да се произнесе орган по приходите по реда на чл. 129 от ДОПК, приложим по аналогия, АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на дружеството срещу административния акт. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи такива за юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка съдебна инстанция на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 70 лв. - държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение