Решение № 2856 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 163/2015 г.

Решение № 2856 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 163/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова чл. 102 ЗДДС Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение № 3181/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1878/2013 г. по описа на Административен съд - Варна (АСВ), изменено с Решение № 2811/09.12.2014 по същото дело, в частта му, с която се отменя частично Ревизионен акт (РА) № 181203749/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, изменен с Решение № 165 от 29.04.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, както и в частта за разноските. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Претендира разноски. Ответникът - "Релакс 05", ООД, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба само в частта за разноските. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Варна е бил Ревизионен акт (РА) № 181203749/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, изменен с Решение № 165 от 29.04.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с който за данъчни периоди 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009 г. и 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2010 г. е начислен на основание чл. 102 от ЗДДС данък добавена стойност общо в размер на 12 201,30 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. С първоинстанционното решение РА е отменен в частта както следва: В която за данъчен период м. 01.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 88,50 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 02.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 172,26 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 03.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 269,42 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 04.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 183,28 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 05.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 304,25 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 06.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 130,50 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 07.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 152,82 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период м. 08.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 278,96 лв. и съответните лихви. В която за период 01-23.09.2010 г. по реда на чл. 102 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 281,71 лв. и съответните лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че оспореният РА е издаден, без да са събирани доказателства за размера на облагаемия оборот, включително на такъв от 50 000 лв. водещ до задължителна регистрация по ЗДДС за процесния данъчен период. Административният съд е изчислил поотделно за всеки период облагаемия оборот от последните 12 последователни месеца преди текущия месец и е установил, че до м. 08.2010 г. не е налице оборот от 50 000 лв. или повече, водещ до задължителна регистрация по ЗДДС. При липсата на такъв оборот, относим за процесния данъчен период, дори да е налице към 31.07.2007 г. - 14.08.2007 г. основание за задължителна регистрация по ЗДДС, както е приел органа по приходите въз основа на друг РА, то след това основанието за задължителна регистрация е отпаднало поради оборот под 50 000 лева. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че не са налице предпоставките за начисляване на ДДС по реда на чл. 102 от ЗДДС за процесните данъчни периоди от м. 01.2010 г. - м. 09.2010 г. от ревизираното лице "Релакс 05" ООД. Съответно, правилно е приел, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство от приходната администрация, не са събрани доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 102, ал. 1 ЗДДС - наличие на възникнало и неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до м. 08.2010 г. В случая, оспореният РА е издаден, без да са събирани доказателства за размера на облагаемия оборот, включително на такъв от 50 000 лв., водещ до задължителна регистрация по ЗДДС за процесния данъчен период. Административният съд е изчислил поотделно за всеки период облагаемия оборот от последните 12 последователни месеца преди текущия месец и е установил, че до м. 08.2010 г. не е налице оборот от 50 000 лв. или повече, водещ до задължителна регистрация по ЗДДС. При липсата на такъв оборот, относим за процесния данъчен период, дори да е налице към 31.07.2007 г. - 14.08.2007 г. основание за задължителна регистрация по ЗДДС, както е приел органа по приходите въз основа на друг РА, то след това основанието за задължителна регистрация е отпаднало поради оборот под 50 000 лева. Следователно, за процесния период няма законово основание за начисляване на ДДС и извършеното с РА начисляване е в противоречие на материалния закон. Също така правилно е прието от съда, че за периода от 01 - 23.09.2010 г. не е налице основание за начисляване на ДДС по чл. 102 ЗДДС, защото на 23.09.2010 г. дружеството е изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. От съдържанието на представения Ревизионен акт № 1102553/26.08.2011 г. с предмет на проверка приложението на ЗДДС в периода 15.08.2007 г. - 30.11.2010 г. е видно, че достигането на оборот за регистрация по ЗДДС към 31.07.2007 г. и неизпълнението на задължението за подаване на заявления за регистрация е мотивирано отново с издадения РА № 181004164/12.01.2011 г. без да са събирани доказателства за размера на облагаемия оборот. Този ревизионен акт към момента на постановяване на настоящото решение не е влязъл в сила като решението, с което е потвърден е обжалвано пред Върховния административен съд. След като и в двата ревизионни акта, предхождащи процесния, не се съдържат данни и констатации за достигнат облагаем оборот за регистрация към 31.07.2007 г., а именно това обстоятелство е част от фактическия състав на правната норма, служеща като основание за начисляване на ДДС, то фактът за наличие на възникнало и неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде установен в хода на процесното ревизионно производство. Нито в хода на настоящата ревизия, нито в хода на съдебното производство от приходната администрация са събрани доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС. Оплакванията на касатора във връзка с кредитирането на ССЕ са неоснователни. Същата е обсъдена в съвкупност с всички приложени по делото доказателства, поради което не е допуснато процесуално нарушение от административния съд. Заключението също е обсъдено по правилото на чл. 202 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. Освен това процесуалният представител на касатора е могъл да постави въпроси на експерта или да поиска изслушването на експертиза в разширен вариант, а не да оспорва заключението. Относно чл. 161, ал. 1 от ДОПК претенцията на органа по приходите е за възлагане изцяло на Релакс 05", ООД на разноските заради несвоевременно представяне на доказателства в първоинстанционното производство. Очакването за основано на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК разрешение в тази посока правилно е било адресирано към първоинстанционния съд. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 161, ал. 3 от ДОПК - независимо от изхода на спора, тъй като не са налице предпоставките за приложението й. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, които са били изискани от лицето при извършване на ревизията, но то не ги е представило - по делото са представени счетоводни документи, които са били на разположение на органите по приходите, но не са изискани от тях и не им е извършена проверка. Освен това АСВ е формирал извода си за незаконосъобразност на ревизионния акт в посочените част въз основа на представените от приходната администрация доказателства, а не въз основа на ново представени от касатора данни. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3181/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1878/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, изменено с Решение № 2811/09.12.2014 по същото дело. Решението е окончателно.