Решение № 13867 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2015 г.

Решение № 13867 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Красимира Ташкова, срещу решение № 52 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 272/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено решение № 32-64232 от 19.06.2014 г. на началника на Митница Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Експрес 2Д" ЕООД, гр. Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Георги Горанов, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на "Експрес 2Д" ЕООД, срещу решение № 32-64232 от 19.06.2014 г. на началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 201, § 1, буква "а" от регламент ЕО/ 2913/92 на Съвета е определен нов размер на митническото задължение на дължимите държавни вземания по ЕАД № 12ВG001009Н0012963/20120926, като е определено за доплащане мито в размер на 1 362,38 лева и ДДС в размер на 272,49 лева, или общо 1634,87 лева. Съдът е приел, че при издаването на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че липсват материалноправните предпоставки за издаването му, поради което е отменил същия и е присъдил в тежест на административния орган разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че за да определи тарифно класиране, различно от декларираното, митническият орган се е позовал на резултатите от изследванията на Специализирана митническа лаборатория по взетите проби. От заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е видно, че взетите и анализирани проби не са представителни по отношение на внасяната стока. Това е в противоречие с чл. 155, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ), съгласно който пробите трябва да бъдат представителни по отношение на цялата стока, като в зависимост от това дали тя е еднородна или не, могат да се вземат една или няколко проби от една и съща стока. Установено е също така, че пробите не са взети по реда и начините, описани в утвърдените за целта ръководства. При това положение съдът правилно е приел, че митническите лабораторни експертизи, основаващи се на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания и не са представителни по отношение на цялата стока, не могат да доведат до мотивиран, обективен и достоверен извод относно приетите от митническите органи други тарифни номера и кодове по Мьорзинг. Позоваването от страна на административния орган на тези резултати от анализи, води до необоснованост на решението, с което е променено тарифното класиране на внесената стока и са начислени допълнителни мито и ДДС, както обосновано е приел и административният съд. Липсата на неоспорими и събрани по допустимия от нормативната база ред доказателства за възможността и необходимостта от определяне на нови тарифни кодове за цялата внесена стока или конкретно определена част от нея, води до липса на мотиви за издаване на решението, поради което същото правилно е отменено като незаконосъобразно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на ответника по касация "Експрес 2Д" ЕООД, гр. Сливен, за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски за касационната инстанция, в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение