Решение № 422 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2011 г.

Решение № 422 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по три касационни жалби: от Кмета на Столична община - Район "Овча купел", от Личо Обрейков Обрейков и от Румяна-Олимпия Константинова Крахтова и Ани Константинова Мутафова, против решението от 13.12.2010 г., постановено от Софийски градски съд по адм. дело № 2875/2005 г., с което е отменена, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-101/08.04.2005 г. на Кмета на район "Овча купел" - СО, с одобрено попълване на кадастралния план на м. "Овча купел", кв. 26в, като от имот без пл. № и имот с пл. № 1140 се създава нов имот, с пл. № 1453, по черните линии, букви АБВГ, цифри и знаци, поставяне на знак за общност (Z), съгласно приложената скица. В съдебното заседание Кметът на район "Овча купел" - СО, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Касационният жалбоподател Личо Обрейков, се представлява от адв. Михайловска, която поддържа жалбата, не оспорва жалбите на кмета на Район Овча купел и на Ани Константинова и Румяна-Олимпия Константинова. Касационните жалбоподатели Румяна-Олимпия Крахтова и Ани Константинова Мутафова, не се явяват и не се представляват. От ответните страни Мариета Неделчева Вълканова и Емануил Богданов Хранов се представляват се от адв. Ценков, който оспорва касационните жалби, поддържа се отговора по тях. Претендира направените по делото разноски. Останалите ответници не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност и на трите касационни жалби. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По съществото си същите са неоснователни. За да постанови отменителен за процесната заповед съдебен акт, първоинстанционният съд с основание е приел допустимост на жалбата срещу нея, (съобразявайки определение № 8412/17.09.2007 г. по адм. дело № 4914/07 г. на ВАС), както и наличието на правен интерес на жалбоподателите Мариета Неделчева и Емануил Богданов, легитимиращи се като собственици на имот с пл. № 1-а, кв. 6, м. "Овча купел", (съгласно нот. актове № 96/97 г. и 116/97 г.), представляващ УПИ V-1140, кв. 26-В, (решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС), засегнат от процесния акт, с който се създава нов имот, с пл. № 1453 - от имот без пл. № и имот с пл. № 1140. При тези данни възражението за недопустимост на съдебния акт, като постановен по просрочена жалба, е несъстоятелно. Неоснователни са и твърденията за неправилност на решението. Съдебният контрол е проведен изцяло, по правилото на чл. 168, ал. 1, АПК, на всички основания по чл. 146 АПК и независимо от наведените с жалбата оплаквания. Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията досежно приложимият за случая закон и компетентността на издателя на акта. Правилни и съответни на доказателствата са и изводите досежно наличие на спор за материално право, индикация за което е не само нарочното възражение на Неделчева и Богданов срещу заповедта, но и неподписването, от заинтересованите страни, на акта за непълноти и грешки. Това, както по ЗТСУ, (респ. по ППЗТСУ), така и по чл. 53 ЗКИР, по същество е отказ да се признаят за верни новозаснетите граници, който спор следва да се разреши по общия исков ред. В случая съдът обосновано е акцентувал, че производството е започнало по искане на Личо Обрейков от 23 ноември 2001 г. за поправка и допълване в кадастъра - тъй като имот пл. № 1 "не е затворен", а видно от заключението (основно и допълнително) на вещото лице по делото, което съдът с основание е кредитирал, не става ясно кои са границите на новия имот с пл. № 1453 (нов) и вместо да се попълни или поправи КП, да се отстрани допусната грешка, се отрежда един нов имот с планоснимачен № 1453 за два преходни такива, създава се съсобственост, без да са съобразени наличните нотариални актове, чиято валидност не е оборена по съответния ред. Няма спор, че текстова и графична част на акта следва да се разглеждат като едно цяло и именно при тази проверка и съпоставяне е направен правилният извод за незаконосъобразност на заповедта, като издаден в нарушение на материалния закон и процедурните правила, действително накърнили правата на заинтересуваните страни. Нещо повече, както с основание отбелязва участващият по делото прокурор, заповедта е издадена четири години след подаденото от Обрейков заявление, по което е налице влязъл в сила отказ за уважаване (писмо от 14.06.2002 г.), което нарушение би могло да се обсъжда като водещо до нищожност, след като без правно основание се възобновява едно приключило административно производство. Този въпрос обаче не следва да се изследва, след като с правилен и обоснован съдебен акт, съдът е отменил заповедта. На следващо място, с основание се възразява и, че посоченото в акта правно основание е неприложимо, тъй като по реда на чл. 134, ал. 2 ЗУТ могат да се изменят подробни устройствени планове, при наличието на предпоставките (по т. 2 за случая), които не са налице. Затова, при липсата на твърдяните касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, като на ответните страни се присъдят направените за тази инстанция съдебни разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 500 лв. с приложения договор за правна помощ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, второ отделение,