Решение № 8723 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2009 г.

Решение № 8723 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Верка Иванова Нешева, от гр. Правец, чрез нейния пълномощник срещу решение № 566/20.10.2008 г. по адм. д. 172/2008 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Георги Колев Манчев, Тошко Василев Нешов и кметът на община Правец не вземат становище по касационната жалба. Ответницата по касационната жалба Николина Василева Манчева чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Колев Манчев и Николина Василева Манчева срещу заповед № 27/08.02.2008 г. на кмета на община Правец, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3, 4 и 7 ЗУТ им е наредено да премахнат навес, разположен на вътрешната регулационна линия между техния и съседния имот като неподходящ по местонахождение и разположение. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от заключението на вещото лице, касае се за навес, чиято покривна конструкция представлява метални ригели с дъсчена обшивка, опряна на фасадата на жилищната сграда, а едната част на постройката опира на страничната регулационна линия със съседния имот. В оспорената заповед липсват фактически основания защо постройката е неподходяща по местонахождение и разположение, след като опира на вътрешната регулационна линия. Не е изпълнена и разпоредбата на чл. 196, ал. 2, тъй като няма данни заинтересованите лица да са били изслушани. Така постановеното решение е обосновано. В тази насока съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от него фактически констатации се подкрепят от представените по делото доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ изискването за изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от процедурата, задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. На второ място в обжалваната заповед липсват фактически основания. В нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ изчерпателно са изброени обектите, които подлежат на премахване в случай, че са неподходящи по местоположение, разположение и вид. В случая процесният навес не е сред тях, а няма и фактическа обосновка защо е неподходящ по местоположение и разположение, след като е изцяло в имота на изградилите го лица. Ето защо заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и подлежи на отмяна. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение