Решение № 68 от 9.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 585/2010 г.

Решение № 68 от 9.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 585/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Г. прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 15299/2009 г. на Районен съд- София, отмяна на постановената по него присъда от 20.04.2010 г. в частта, в която е приложен чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1, чл. 24 , чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК при групиране наказанията на Б. В. А./ В./ и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се твърди, че при постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение на закона- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият лично и чрез защитника си намират искането за основателно и молят то да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в допустимия от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Софийският районен съд с присъда от 20.04.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 15299/2009 г. е признал подсъдимия Б. В. А. / В./ за виновен в това, че на 25.09.2009 г. в [населено място] в съучастие [населено място] и Г. М., отнел чужда движима вещ- лек автомобил на стойност 280 лв. от владението на Г. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 58а , вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК го осъдил на пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по същото дело. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът определил на подсъдимия едно общо наказание между наложените с присъди по н. о. х. д. № № 690/2008 г.; 5672/2007 г.; 16666/2007 г.; 9972/2008 г.; 4318/2008 г.; 5618/2008 г.; 8542/2008 г.; 8621/2008 г. и 5218/2008 г., всички по описа на Софийския районен съд в размер на най- тежкото от тях, а именно девет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание лишаване от свобода с шест месеца. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 НК съдът приспаднал изтърпяното наказание "пробация" по н. о. х. д. № № И-690/2008 г. и 9972/2008 г. на СРС, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по н. о. х. д. № № 9972/2008 г. и 8542/2008 г. на СРС. Присъдата е влязла в сила на 06.05.2010 г. и в частта, с която е извършено групиране на наложените и по други наказателни дела наказания, приложена е разпоредбата на чл. 24 НК и на 59, ал. 1 НК са допуснати нарушения на закона- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Видно от данните по делото Б. А. е осъждан по 12 наказателни дела, като при десет от тях са били налице основание за групиране на наказанията, а по две от тях наказанията следва да се изтърпят отделно. При определяне на общото наказание обаче съдът е пропуснал да включи в съвкупността наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 1017/2008 г. за което има данни в приложеното свидетелство за съдимост. Независимо, че това няма да се отрази на размера на наложеното общо най- тежко наказание, с оглед цялостно групиране на наложените наказание това следва да се направи. Освен това следва да се постанови и отделно изтърпяване на наложените наказания по н. о. х. д. № № 5594/2005 г. и 15299/2009 г., като с това и с оглед спазването на принципа за най- благоприятното за осъдения съчетание на наложените наказания ще се постигне цялостно групиране на същите. При решаване на въпроса за наличието на предпоставките по чл. 24 НК съдът правилно е приел, че общото наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца следва да бъде увеличен, но неправилно е определил размер от шест месеца. Когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най- тежко наказание най- много с една втора, което в случая е четири месеца и половина, а не шест месеца, както е направил. Последното е нарушение на чл. 24 НК, което следва да се коригира. Налице е нарушение и при приложението на чл. 25, ал. 2 НК, тъй като при приспадане изтърпяното по всички присъди наказание, в което се включва и времето на предварителния арест на основание чл. 59, ал. 1 НК, поради липса на достатъчни доказателства за това, съдът не е посочил точно каква част от наказанието по същество е изтърпяна и подлежи на приспадане Посочените нарушения са съществени и основание за възобновяване на наказателното дело в тази му част и връщане за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, при което се отстранят допуснатите нарушения при групирането на наложените наказания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение