Решение № 12891 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2015 г.

Решение № 12891 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на "Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК-*********, чрез проц. представител юрисконсулт К. А., и на "У. Б." АД, ЕИК-*********, чрез проц. представител адв. Д. Б., против решение № 1320/04.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1016/2014 г. по описа на Административен съд Б. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна. По съществото им излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Първа инвестиционна банка" АД, с доводи за нищожност, против решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Б., с което, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е чл. 129, ал. 1 ЗУТ, вр. § 124 ПЗРЗИДЗУТ и § 24, ал. 2 ПЗРЗИДЗУЧК, е одобрен ПУП - ПРЗ ЗА ПИ с идентификатори 07079.662.9521, 07079.662.37, 07079.662.38 и 07079.662.39 по КККР на гр. Б., както и изменение на ПУП - ПР за УПИ ХIII, ХIV, ХХХV и ХХХVI в кв. 2 по плана на ПЗ "Юг", гр. Б., съставляващи съответно ПИ с идентификатори 07079.662.40, 78, 27, 28 и 9507. Съдът е определил предмета на обжалване, съобразно нормата на чл. 131 ЗУТ - тази част от решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г., касаеща имотите, собственост на "Първа инвестиционна банка" АД, а именно - 07079.662.9521, 07079.662.38 и 07079.662.39. Жалбата на "У. Б." АД има характер на частна жалба. Първоинстанционният съд е приел, че този жалбоподател няма правен интерес от обжалването, тъй като собственият му имот 07079.662.9520 не е засегнат от предвижданията на приетия с оспореното решение ПУП. С диспозитива на атакувания съдебен акт АС Б. е прекратил производството по отношение на "У. Б." АД. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересуваните лица в производство по одобряване на ПУП са собствениците и носителите на ограничени вещни права и пр., когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В чл. 131, ал. 2 ЗУТ законодателят е регламентирал кои имоти са непосредствено засегнати, между които е и хипотезата - за съседни имоти, когато се променя предназначението им - чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В процесния случай се установява от СТЕ и не се спори, че имотът на този жалбоподател е съседен на имоти - предмет на ПУП, а с плана се променя предназначението на част от тях и в този смисъл са налице основания по чл. 131, ал. 1 и 2, т. 4 ЗУТ, като "У. Б." АД се явява заинтересувано лице в процесното производство и са били налице основания за констатирането му като заинтересувано лице, съгласно чл. 218, ал. 5 и ал. 9 ЗУТ. Не са били налице основания за заличаването му като заинтересовано лице и за прекратяване на производството по отношение на него, както неправилно е сторил АС с тази обжалвана прекратителна част от решението си. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото. Не са взети предвид всички доводи и възражения на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, което е довело до формирането на неверни правни изводи. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е искане за прогласяване на нищожност на административен акт. Предвидено е в чл. 149, ал. 5 АПК, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани. В нарушение на чл. 172а АПК решаващият състав не е обсъдил СТЕ заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. В противен случай съдът би стигнал до други правни изводи, след като установи, че на територията, регулирана от процесния ПУП, има надлежно регистрирано пристанище със специално предназначение на "Бургаски корабостроителници" АД, собственост на касационния жалбоподател, което не е отразено в процесния ПУП. Със заповед № РД-09-67/29.07.2003 г. на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за вписване в Регистъра на пристанищата на РБ е наредено вписването на пристанище със специално предназначение на "Корабостроителен завод Б." АД и е определено неговото местоположение съгласно скица - генерален план с граници на производствената площадка: изток - "Океански риболов", юг - море, запад - "Транстрой" и север - ж. п. коловоз. Генералният план на предприятието от 1987 г. е представен и приет като доказателство по делото. Изрично уредено в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б. (ЗМПВВППРБ) е, че одобрените генерални планове са подробни устройствени планове по смисъла на ЗУТ - ПРЗ за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория. В отговорите на вещото лице по приетата СТЕ от съдебното заседание, в което е изслушана и приета експертизата, става ясно, че в процесния имот на жалбоподателя има регистрирано пристанище със специално преназначение, но никъде в скици и планове това пристанище не било отразено като площ и територия. В същото време определените граници в заповед № РД-09-67/29.07.2003 г. съвпадат с границите на проектната разработка по процесния ПУП-ПРЗ, приет с решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Б. В тази връзка фактът, че пристанище със специално предназначение съществува не би могъл да бъде игнориран с обстоятелството, че такова не се предвижда с разработките по процесния план. Съобразно чл. 109 ЗМПВВППРБ - със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща. Законодателят е определил като основна технологичната връзка между предприятието за корабостроене и кораборемонт и пристанището. Установено е по делото, че представения по делото Генерален план на територията на "Бургаски корабостроителници" АД е копие от Генерален строителен план за изграждане на отделно промишлено предприятие по смисъла на чл. 49, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Съгласно него със ЗРП, въз основа на генералните строителни планове за изграждане на отделни предприятия се определят и уточняват очертанията и размерите на площите на отделните обекти и обемно-пространственото оформление на строежите. Съгласно § 6, ал. 1 ЗУТ - действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ устройствени планове запазват действието си и тяхното изменение следва да се извършва по реда на този закон. Одобрения с решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Б. ПУП касае територия, на която се намира пристанище със специално предназначение. Съгласно чл. 112д, ал. 5 ЗМПВВППРБ - Подробният устройствен план се съгласува с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице. Освен това, видно от докладната записка на кмета на общината (л. 141), за другото пристанище изрично е посочено, че одобряване на ПУП е в компетентността на МРРБ, съгласно ЗМПВВППРБ. В тази връзка решаващият съд не е изложил мотиви относно това дали при наличие на обективно съществуващо, регистрирано и с експлоатационна годност специализирано пристанище отпада специалната компетентност на МРРБ, съгласно ЗМПВВППРБ, респ. дали са спазени всички нормативни изисквания съгласно чл. 108 и сл. ЗУТ и ЗМПВВППРБ относно предвижданията и съобразяване на съществуващото специализирано пристанище и предвижданията в предназначението на процесните имоти. Не са съобразени чл. 92 и сл. ЗМПВВППРБ, както и мотивите в Решение 3/2014 г. на Конституционния съд относно дефинирането и статута на пристанищата, които имат пряко отношение и към въпросите за специалната компетентност при урегулиране на територията им. Изцяло несъстоятелни са мотивите на АС Б. относно възраженията за компетентност в зависимост от предвижданията на оспорвания ПУП. По този въпрос е от съществен означение дали оспорваният ПУП съдържа предвиждания за територия, в която обективно се намира специализирано пристанище, за което законодателят е предвидил специална компетентност. По същество административният съд е отхвърлил оспорването, без да е обсъдил в цялост всички доказателства и всички доводи на жалбоподателя, вкл. тези, имащи пряко отношение към компетентността на административния орган, респ. част от въпросите, относими към приложението на материалния закон с оглед на доводите за нищожност на административния акт. При съобразяване на критериите за нищожност на доктрината "Недействителност на административните актове" (проф. К. Л., стр. 32, 35) и ТР 2-91-ОСГК, в което Върховният съд е приел, че "всяка некомпетентност води до нищожност" - налага се правният извод, че искането за прогласяване на нищожност на решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Б. е основателно и доказано. Обжалваното решение № 24-21/28.05. и 30.05.2013 г. на Общински съвет - Б. е нищожно като направено от некомпетентен орган. Постановеният административен акт от некомпетентен орган е нищожен и като е отхвърлил искането за прогласяване на нищожността решаващият съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи искането. По отношение на частната жалба - решението, в частта му, имаща характер на определение, следва да се отмени като незаконосъобразно, но с оглед окончателния изход на настоящия спор и при гореизложените мотиви делото не следва да се връща на АС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като се обявява нищожност на плана за съседния на частния жалбоподател имот - то за "У. Б." АД отпада правният интерес от обжалване, тъй като няма предмет. По останалите доводи, наведени в жалбите и отговорите към тях този съд не излага мотиви, тъй като касаят основания за незаконосъобразност, досежно които правото на жалба е преклудирано. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете инстанции, доказани по своя размер - 1200 лв. Представен е и списък. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав