Решение № 14767 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2012 г.

Решение № 14767 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО р-н "Панчарево", против решение № 5138/14.11.2011 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 3154/2011 г., с което е отменена Заповед № РД - 46 - 09 от 15.02.2011 г. на кмета на СО - район "Панчарево", с която е признато правото на Миладин Пеев Начев - ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - да придобие на право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 1в ал. З от ДР на ППЗСПЗЗ върху имот пл. № 1710, к. л. Г - 10 - 6 - В, м. Терасите, землището на с. Герман, СО - район "Панчарево", гр. София. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Ответниците Николина Александрова Атанасова, Еленка Кирилова Василева, Цветелина Красимирова Василева и Кирил Красимиров Василев, чрез процесуалния си представител адв. Сотирова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подробни съображения излага в представено писмено възражение. Заинтересованата страна - Миладин Пеев Начев не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Видно от представеното заключение по приетата съдебна-техническа експертиза, както и от приложения констативен протокол, съставен преди издаване на оспорената заповед на кмета на СО район "Панчарево", намиращата се в имота сграда не е завършена, поради което не представлява сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд - София-град е приел, че в случая не са изпълнени всички изискуеми предпоставки за преобразуване на правото на ползване в право на собственост в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като построената от ползвателя сграда представлява незавършен строеж и попада в постройките, за които е предвидено, че не са сгради по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, от които е безспорно установено, че заинтересованата страна по настоящото дело е легитимирана като ползвател на процесния имот на основание акт на Министерски съвет, упоменат в нормата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Същият се легитимира като такъв с удостоверение № 837 от 18.02.1967 г. по силата на ПМС № 21 от 31.01.1963 г. и съгласно което е придобил право на ползване върху имота по един от актовете посочени в § 4 от ЗСПЗЗ, а именно акт на МС и във връзка с конкретизацията дадена в § 63 от ППЗСПЗЗ - ПМС № 21 от 1963 г. удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. За да са налице всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче следва да се установи дали реализирания в имота строеж не попада сред изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ постройки, за които изрично е предвидено, че нямат характера на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, както и кога е построена сградата и в частност дали това е станало преди 01.03.1991 г., каквото е законовото изискване. За изясняване на горните обстоятелства първоинстанционният съд е назначил съдебно - техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, съгласно която в процесния имот, предмет на оспорената заповед няма изградена сграда, нито преди 01.03.1991 г., нито след това. От приетата и неоспорена от страните СТЕ се е установило, че в имота има излята плоча - нулев цикъл с площ от 25 кв. м., така като е посочено от ползвателя Миладин Начев в молбата му вх. № 642 от 01.06.1992 г., в която също е посочено, че в имота има излята плоча - нулев цикъл с площ от 25 кв. м. При тези данни съдът е достигнал до обоснования извод, че постройката попада в приложното поле на § 1в, ал. 3, т. 4 от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно: незавършени строежи до покрива включително, поради което не може да се приеме за сграда по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Ето защо и законосъобразно е отменил заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е признато право на ползвателя да придобие собствеността върху имота, тъй като не са налице материално-правните предпоставки за това. По изложените съображения не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъда оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,