Решение № 7610 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2009 г.

Решение № 7610 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ДНСК - София срещу Решение № 14/22.06.09 г. по адм. д. № 3/09 г. по описа на Благоевградския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Илия Ангелов Кюлев и Боряна Ангелова Дрънкова чрез пълномощника си, адв. Богданова, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба, представят писмена защита. Ответниците Росица Николова Кюлева, Валери Георгиев Кюлев и Илияна Георгиева Сабинова не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е отменил по жалба на Кюлев и Дрънкова Заповед № РД-14-081/03.02.06 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ строеж "едноетажна масивна сграда с плевня", находяща се в УПИ ХVI-634, кв. 116 по плана на гр. Банско, извършена без предвиждане в подробния устройствен план и без строителни книжа. Решението е постановено по реда на чл. 226 АПК, в изпълнение указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 2495/23.02.09 г. по адм. д. № 4807/08 г. за изследване приложимостта на § 16, ал. 1 ПРЗУТ по отношение на строежа. С оглед установения период на изграждане, 1969-1971 г. и представеното Строително разрешение № 39/31.05.71 г. за стопанска постройка от 10 кв. м. в парцел VII, кв. 116, съдът е приел, че строежът, описан в констативните актове, съставени в хода на административната преписка и подробно изследван в писменото заключение на в. л. Василева отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 2, 3 и 4 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, издадени от Предс. на Комитета по строителство и архитектура на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ /отм./, в действащата към периода на изграждане на строежа редакция на текста. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е основателна. Предпоставките на § 16, ал. 1 ПРЗУТ за търпимост са както следва: строежът да е изграден преди 07.04.87 г., за него да липсват строителни книжа и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по този закон. По делото липсват данни за предвидено с действащия към годината на извършване на строежа и по сега действащия регулационен план от 1990 г. допълващо застрояване. Налице са безспорни установявания относно параметрите на строежа и характера му на второстепенна постройка - допълващо застрояване. След оглед и замервания на място в. л. Василева е установила, че се касае за едноетажна масивна сграда с размери 10,50 м/4,60 м и височина 1,95 м, със стоманобетонова таванска плоча, надстроена в цялата й площ с дървена конструкция /плевня/, висока 2 до 2,45 м, с обща височина на сградата 4,40 м. Независимо, че представеното Строително разрешение № 39/31.05.71 г. е обсъдено, в експертното заключение липсва констатация относно наличието на самостоятелна сграда, изградена въз основа на това разрешение. Съгласно чл. 60, ал. 4 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, ред. ДВ, бр. 13/65 г., допустимите параметри на второстепенните постройки са площ 20 кв. м., широчина 3 м и височина било 3 3, 60 м в зависимост от разположението на постройката спрямо регулационната линия към съседа. Изложеното налага извод, че строежът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед не попада в категорията по § 16, ал. 1 ПРЗУТ - изграден е без предвиждане в градоустройствения план и в нарушение на чл. 60, ал. 4 от действащите към периода на изграждането му Строителни правила и норми за изграждане на населените места. С оглед горното, обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването срещу процесната заповед се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение