Решение № 8371 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13725/2015 г.

ВАСIV отделение06.07.2016 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 871 от 4.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-316/2015 г. ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията, гр. С., бул. "В." №..., да заплати на "Е. М." АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Ц. И. А. II" № 41, направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева и 2000 /две хиляди/ лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 8371 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13725/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба на "Е. М." АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., с изпълнителен директор Х. Я., подадена чрез упълномощен адв. Д., против решение № 871 от 4.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-316/2015 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмена защита се релевират отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Жалбоподателят оспорва извода на Комисията за неизпълнение на задължение за оказване на съдействие по чл. 46 от ЗЗК и излага доводи, че дружеството не е уведомено по надлежния ред за предоставяне на поисканата информация. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение или да намали размера на определената имуществена санкция и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Г., който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "Е. М." АД. Заинтересованата страна - "Н. Е. К." ЕАД се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Б., която не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Е. В. Н. - Т. С. И. Ю." ЕАД чрез упълномощен юрисконсулт П. заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението на Комисията е законосъобразно. Като прецени данните по делото и приетите писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно обстоятелството, че КЗК е сезирана с искане вх. № ВХР-805/4.05.2015 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, подадено от "Е. В. Н. - Т. С. И. Ю." ЕАД, в което се излагат твърдения за осъществени нарушения по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на "Н. Е. К." ЕАД. От приложената по делото административна преписка е видно, че с писмо изх. № ИПИ-487-05.08.2015 КЗК/316/2015 от 5.08.2015 г., на основание чл. 45, т. 1 във връзка с чл. 46 от ЗЗК, КЗК е изискала от "Е. М." АД да представи в 10-дневен срок от получаване на писмото информация по въпроси във връзка с изясняване на фактическата обстановка по преписката. Органът по конкуренцията е счел, че писмото е получено от адресата на 10.08.2015 г., съобразно известие за доставяне № ИД PS 1000 02TXY4 C и отговор не е получен в регулаторния орган по конкуренцията. Аналогично е положението с последващи две писма: изх. № НП-31-02.09.2015 КЗК/316/2015 от 02.09.2015 г. и изх. № НП-37-16.09.2015 КЗК/316/2015 от 16.09.2015 г., с които Комисията отново е поиска информацията и е определила 5- дневен срок за представянето й. КЗК е преценила, че писмата са получени с известие за доставяне № ИД PS 1000 02TXS9 B и с известие за доставяне № ИД PS 1000 02TY44 J и в КЗК не е постъпила поисканата информация. При тези данни Комисията е приела, че "Е. М." АД не е посочило причина, поради която исканата информация да не може да бъде представена и не е направило искане за удължаване на определените срокове, с оглед на което Комисията е решила, че горепосоченото дружество не е изпълнило задължението си по чл. 46 от ЗЗК, с което е осъществило състава на чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. КЗК се е позовала на приетата Методика за определяне на санкциите по ЗЗК и е счела, че непредставянето на отговори на конкретно поставени въпроси, не се дължи на обективна невъзможност от страна на дружеството да изпълни задължението си по чл. 46 от ЗЗК и това води до забавяне на образуваното пред КЗК производство. Констатирано е, че "Е. М." АД не е публикувало в Търговския регистър Годишен финансов отчет за предходната 2014 г., с оглед на което Комисията е взела за основа при определяне размера на санкцията последния публикуван в Търговския регистър ГФО на "Е. М." АД, който е за 2009 г., според който общият оборот на "Е. М." АД за финансовата 2009 г., за целите на чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК, е в размер на 40 918 000 (четиридесет милиона деветстотин и осемнадесет хиляди) лв., съобразно който е преценено, че постигане целите на конкретното административно наказание включително и превантивен ефект срещу подобно бъдещо поведение, може да бъде осъществено чрез налагане на санкция, чийто размер е 0,25 %, от общия оборот за 2009 г., тоест 102 295 (сто и две хиляди двеста деветдесет и пет) лева. Обжалваното решение е постановено на 4.11.2015 г. и дружеството-жалбоподател твърди, че е научило за него и за изискваната информация от публикация в електронната медия Mediapool, във връзка с която се е запознало с решението на КЗК и е поискало с писма от 10.11.2015 г. и от 11.11.2015 г. да се запознае с въпросите на КЗК. От приложената към делото преписка е видно, че с писма, изпратени в КЗК на 20.11.2015 г., 30.11.2015 г., 9.12.2015 г. и 14.12.2015 г. "Е. М." АД е провело кореспонденция с Комисията, представило е адрес за кореспонденция - С., ул. "Г. В." №..., тел., факс и електронен адрес, както и е предоставило изискуемата информация на Комисията. Недоволно от визираното решение на КЗК, "Е. М." АД е подало жалба на 18.11.2015 г. чрез КЗК до Върховния административен съд, която е предмет на настоящото съдебно производство. При така изяснената фактическа обстановка, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на оспорения индивидуален административен акт. Жалбата е предявена в преклузивния 14-дневен срок, регламентиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата на "Е. М." АД е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 871 от 4.11.2015 г. е наложена имуществена санкция в размер на 102 295 (сто и две хиляди двеста деветдесет и пет) лева на "Е. М." АД за нарушение на задължението по чл. 46 от ЗЗК, която представлява 0,25 % от общия оборот на "Е. М." АД за финансовата 2009 г. и е определен 7-дневен срок, в който "Е. М." АД, следва да изпълни задължението си за съдействие и да представи в КЗК поисканата информация по преписка КЗК-316/2015 г. Според решаващия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, изрично предвидена в нормите на чл. 8, т. 2, чл. 60, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 100, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, мотивирано е с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесното решение не са осъществени отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Съдът счита обаче, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени и са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото е безспорно установено, че КЗК е счела, че "Е. М." АД не оказва съдействие и не отговаря на поставените от Комисията въпроси, посочени в три писма, които са съобщени на дружеството с известия за доставяне. Съдът констатира, че и трите гореописани писма са изпратени на адреса, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, като седалище и адрес на управление - гр. С., ул. "Ц. И. А. II" № 41, ап. .... От данните по преписката е видно, че с писмо изх. № ИПИ-487-05.08.2015 КЗК/316/2015 от 5.08.2015 г. Комисията е изискала от "Е. М." АД да представи в 10-дневен срок от получаване на писмото информация по конкретни въпроси. Към горепосоченото писмо е приложено известие за доставяне с бар код ИД PS 1000 02TXY4 C, с вписана дата на получаване 10.08.2015 г., в което е поставен подпис на лице, представило се като "Ботев", който не е нанесен в графа "Получател", а в графата "Упълномощено лице". Следователно лицето, което е получило писмото се е представило за пълномощник на дружеството, но съответният пощенски служител не е изискал вписване на данни за пълномощното, с оглед на което графата "Пълномощно №" е останала непопълнена. Следователно в конкретната хипотеза по отношение на лицето "Ботев" не са вписани другите му имена, както и каква е позицията на лицето в дружеството - адресат на пратката, липсва и номер и дата на пълномощното. В този смисъл са и констатациите на съда относно писмо изх. № НП-37-16.09.2015 КЗК/316/2015 от 16.09.2015 г., с което Комисията отново е поискала информацията от "Е. М." АД и е определила 5-дневен срок за представянето й. Според КЗК, визираното писмо е получено на дата 17.09.2015 г., съгласно известие за доставяне с бар код ИД PS 1000 02TY44 J. От посоченото известие за доставяне обаче се установява, че същото е връчено на лице "Ботев", подписал се като пълномощник, без да се отрази друго име на лицето и без попълване на графата "Пълномощно №". При това положение настоящият съдебен състав намира, че гореописаните две известия за доставяне не удостоверяват редовно връчване на пощенските пратки, тъй като не съответстват на изискванията на чл. 21, ал. 1, изречение първо и ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/във връзка с чл. 6 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45/15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. Това е така, защото в ЗЗК не се съдържат специални разпоредби, уреждащи условията за съобщаване на писма за изискване на информация, тъй като нормите на чл. 64, ал. 1 и чл. 77, ал. 4 от ЗЗК препращат към АПК и то относно уведомяване за поставени решения. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за постановено решение от КЗК или за съдебно решение, с оглед на което са приложими изискванията за съобщаване, предвидени в Д. В., Г. пета, раздел I от АПК по отношение регламентацията на съобщаването в административния процес по издаване на индивидуален административен акт. По силата на чл. 61, ал. 2 от АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване или чрез отправяне на писмено съобщение, включително и чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В случая уведомяването е извършено чрез отправяне на писмено съобщение до дружеството и неговата законосъобразност следва да се прецени с оглед спазване на изискванията на ЗПУ и горепосочените Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе по отношение спазване изискванията на визираните норми, като в определение № 8932 от 22.07.2015 г. по адм. д. № 6656/2015 г.; определение № 957 от 27.01.2015 г. по адм. д. № 9813/2014 г. и др. е прието, че за редовността на връчване на съобщенията по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК следва да се имат предвид разпоредбите на ЗПУ и приложимите подзаконови нормативни актове, като е преценено, че сравнителното тълкуване на чл. 5, чл. 6 и чл. 11 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, налага извода, че за редовното връчване на универсална пощенска пратка на юридическо лице следва да се установи на кого точно е доставена тя и какво е качеството на лицето, подписало се като получател. Настоящият съдебен състав счита, че няма правно основание за отклоняване от установената съдебна практика по този вид спорове. С оглед на това приема, че КЗК е постановила обжалваното решение и е наложила процесната санкция при неизяснена фактическа обстановка, тъй като за безспорното установяване редовността на съобщаването Комисията е следвало да изиска писмена справка от съответната пощенска станция на кое лице с посочване на трите му имена са връчени пощенските пратки с бар код ИД PS 1000 02TXY4 C и бар код ИД PS 1000 02TY44 J, намира ли се това лице или не в служебни или трудови правоотношения с юридическото лице и дали е надлежно упълномощено с отразен номер и дата на пълномощно. Съдът не споделя тезата на ответника, че приложените към преписката известия за доставяне са официални документи, подписани от пощенски служители и от началник на пощенска станция и не могат да бъдат опровергани. Решаващият съдебен състав констатира, че в нито едно от известията за доставяне, на които се позовава КЗК, не е посочено името на пощенския служител, който е извършил връчването на пощенската пратка, както и на съответния началник на пощенската станция, като няма никакви данни последният да е участвал или да е присъствал лично на доставянето на спорните писма. От съществено значение е обстоятелството, че съобразно даденото указание на ответника в съдебно заседание на 15.06.2016 г. той носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на акта. На жалбоподателя също са дадени указания за установяване на релевираните с жалбата твърдения, като следва да се има предвид, че същият е изправен пред необходимостта да доказва отрицателен факт - неполучаване на приложените към преписката писма с известия за доставяне. С оглед на това дружеството-жалбоподател е представило Удостоверение за декларирани данни изх. № 22250191500195311/17.11.2015 г., издадено от Органа по приходите към НАП - Териториална дирекция С., с приложена към него справка, от която се установява, че през периода, през който са изпращани спорните писма 1.08.2015 г. - 31.10.2015 г. в "Е. М." АД няма осигурено лице, работещо като работник или служител, няма и лице, работещо по договор за управление и контрол на търговско дружество, синдик или ликвидатор с фамилия "Бонев". Горепосоченото удостоверение е официален документ, който не е оспорен при приемането му като писмено доказателство и съответно не е опроверган от страна на КЗК, поради което съдът следва да се съобрази с него. При това положение настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е оборил доказателствената сила на приложените към преписката известия за доставяне с бар код ИД PS 1000 02TXY4 C и бар код ИД PS 1000 02TY44 J, от което следва изводът, че писмата изх. № ИПИ-487-05.08.2015 КЗК/316/2015 от 05.08.2015 г. и изх. № НП-37-16.09.2015 КЗК/316/2015 от 16.09.2015 г., не са редовно получени от представител на "Е. М." АД. По отношение на писмо изх. № НП-31-02.09.2015 г. КЗК/316/2015 от 2.09.2015 г. съдът констатира, че според Комисията същото е съобщено на адресата на 2.09.2015 г. с известие за доставяне с бар код ИД PS 1000 02TXS9 B. В горепосоченото известие графата "Подпис на получателя" е празна, графата "Пълномощно №" е попълнена с "Бонев" и положен подпис, а в графата "Бележки по доставката" е вписано "Управител". От данните по делото е видно, че КЗК се е позовала на справка, служебно направена в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление на "Е. М." АД, поради което съдът счита, че Комисията, разполагайки с горепосочената справка е следвало да установи дали изобщо има вписан в Търговския регистър управител на дружеството и дали той е с фамилията "Бонев". Съдът констатира, че "Е. М." АД има вписан в Търговския регистър изпълнителен директор Х. Е. Я., който е отразен като представител на дружеството, както и е вписан Съвет на директорите, състоящ се от три физически лица, нито едно от които не е с фамилията "Бонев". Ето защо настоящият съдебен състав намира, че КЗК е следвало да констатира несъответствието, отразено в известие за доставяне с бар код ИД PS 1000 02TXS9 B, тъй като лицето "Бонев" е отразено едновременно като пълномощник и управител, а наличието на нито едно от тези качества не е установено в хода на административното и на съдебното производство. За пълнота на изложението следва да се има предвид и факта, че обичайната практика на КЗК е да извършва справка в официалната интернет страница на обследваното дружество, а в случая такава не е направена. Ако бе спазвала установената си практика Комисията би установила, че в раздел "Контакти" на интернет страницата на "Е. М." АД е посочен адрес в гр. С., ул. "Г. В." №..., както й тел, факс и електронна поща, който адрес се изписва и на всяка от бланките на дружеството и е отразен като адрес за кореспонденция в НАП, съобразно приетото като доказателство Удостоверение за декларирани данни изх. № 22250191500195311/17.11.2015 г. Следва да се има предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел и не е предполагал, че следва да заяви пред КЗК адреса си за кореспонденция, доколкото "Е. М." АД не е страна в производството пред органа по конкуренцията и за него не е регламентирано задължение да уведомява Комисията за адреса си за контакт и за кореспонденция. По изложените съображения съдът намира, че и трите писма, изпратени до "Е. М." АД, на които се позовава КЗК, не са получени от адресата си в съответствие с изискванията на чл. 61, ал. 2 от АПК, което означава, че горепосоченото дружество не е редовно уведомено за задължението си за съдействие и за предоставяне на информация и същото незаконосъобразно е санкционирано с налагане на имуществена санкция. Като е достигнала до обратния извод КЗК е постановила незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски. Процесуалният представител на КЗК своевременно е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал намаляването му, съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира искането на ответната страна за основателно и счита, че ответникът следва да заплати на дружеството - жалбоподател направените по делото разноски, състоящи се от внесена държавна такса в размер на 50 лв. и договорено и внесено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 2000 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. На основание на горното и на чл. 64, ал. 2 от ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2