Решение № 1769 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2015 г.

Решение № 1769 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2834 от 11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 360/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 191302510 от 07.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. В., частично изменен и частично потвърден с решение № 787 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "К." ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДС за данъчни периоди м. ноември и декември 2012 г. и месец януари 2013 г. в размер на 69244, 50 лв. главница и 4982,79 лв. лихви. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "К." ЕООД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - В. е бил Ревизионен акт (РА) № 191302510 от 07.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. В., частично изменен и частично потвърден с решение № 787 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "К." ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДС за данъчни периоди м. ноември и декември 2012 г. и месец януари 2013 г. в размер на 69244, 50 лв. главница и 4982,79 лв. лихви. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1300655 от 10.02.2013 г., издадена от С. К. П., ИРМ Ш. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е нищожен, защото посоченото лице не е компетентно да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в с. К., област С., където е седалището на ревизираното лице. Съдът е обсъдил представените по делото заповеди, с които са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР и е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР за ревизирани лица със седалище област С. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Компетентността на всички определени органи по приходите в случая е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. В. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. В. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. В. и затова процесният ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалваният акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,