Решение № 15592 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2011 г.

Решение № 15592 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Йови Димитров Йовев от гр. Добрич против решение № 65 от 7.06.2011 г., постановено по адм. дело № 91/2011 г. по описа на Административния съд - Добрич. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Регионална здравна инспекция - гр. Добрич, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил иска, предявен от Йови Димитров Йовев в качеството му на "ЕТ-Йоан - д-р Йови Йовев" против Регионална здравна инспекция - гр. Добрич, за заплащане на обезщетение за причинени вреди - пропуснати ползи от работа при неблагоприятни условия по договор с РЗОК за периода 1.07.2007 г. - 24.02.2009 г. в размер 4699,37 лв. и 979,09 лв. лихви за забавено плащане. Съдът е приел, че исковата претенция е останала недоказана по размер от една страна, а от друга, не била налице причинно-следствена връзка между отменения административен акт и вредите, посочени от ищеца. Развити са съображения, че съдебното решение е било изпълнено, но поведението на ищеца, който не е представил всички изискуеми документи за регистрация на втори адрес на лекарската практика е довело до забавяне на исканата регистрация. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Фактическите обстоятелства, възприети в решението не са опровергани от касатора. Негово е било задължението да установи обстоятелствата, на които основава своите искания. Това разпределение на доказателствената тежест следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. След като както въз основа на събраните писмени доказателства, така и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза ищеца не е успял да докаже по безспорен начин, че действително е пропуснал да увеличи имуществото си напълно е обоснован извода на първоинстанционния съд, че не е налице причинна връзка между това обстоятелство и отменения отказ на директора на Регионална здравна инспекция - Добрич (преди Регионален център по здравеопазване), да регистрира на втора практика на ищеца, в с. Крушари. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, не е било налице бездействие от страна на административния орган, тъй като той е издал искания от ищеца административен акт, за вписване в регистъра на едноличния търговец на втори адрес в с. Крушари, след като са били доказани от последния на изискванията на чл. 40 от ЗЛЗ. От събраните по делото доказателства от значение за установяване на наличието на действително претърпени имуществени вреди от ищеца съдът е достигнал до обоснован извод, че те не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ, включително, че е било невъзможно безусловно установяване размера на пропуснатите ползи. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установен размера на твърдените вреди от ищеца. Това е така, защото е логично да се приеме, че тези вреди биха настъпили само след възникването на договорно-правни отношения между лекаря, предоставящ медицинска помощ и пациентите му. Ето защо включването на всички пациенти от населеното място, като пропуснат доход е нелогично и неоснователно и не може да бъде предвидимо, а още повече на тази база да бъде извършено изчисляване на евентуални доходи, които биха постъпили в патримониума на ищеца. По тези съображения, настоящият тричленен състав приема, че направените в счетоводната експертиза изчисления се отнасят до абстрактен пациент, без да съществуват достоверни данни за бъдещите клиенти на лекуващото лице. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,