Решение № 6979 от 12.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Николов, служител в "Център градска мобилност" (ЦГМ) ЕАД, гр. София срещу решение 4560 от 08.07.2021г. по адм.д. 3678/2021г. на Административен съд София- град. С обжалваното решение съдът е отменил акт В1772446/30.03.2021г. на оператор в звено Зелена зона в ЦГМ ЕАД, с който на основание чл. 167, ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане на пътно превозно средство - лек автомобил марка Мерцедес с рег. [рег. номер], чрез поставяне на техническо средство. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обосновава теза, че действията по поставяне на техническо средство скоба на процесния автомобил на посочената дата са правилни и законосъобразни и е следвал стриктно правилата, за контрол на паркирането в зоните за почасово платено паркиране. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата и претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се прадставлява от адвокат М. Григорова. Ответникът по касационната жалба Г. Тренчев, чрез процесуалния си представител адв. Л. Костова обосновава, в писмен отговор, че съдебното решение е правилно. Анализира фактите по спора и прави извод за незаконосъобразност на административния акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.03.2021 г. лек автомобил, марка Мерцедес", с per. [рег. номер], е паркиран в гр. София, ул. Цар Асен, в участък, който попада в "зелена зона" на гр. София. При направена проверка от служител на ЦГМ ЕАД, В. Николов контрольор автомобилен транспорт в ЦГМ ЕАД гр. София, е констатирал незаплатена цена за паркиране за зелена зона, поради което служителят на ЦГМ ЕАД е приложил ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство, като му поставил техническо средство "скоба". На автомобила е поставено съобщение В 1772446 от 30.03.2021 г., в което са посочени начинът и редът за поставяне на техническо средство тип "скоба" на МПС, както и възможността и условията, при които МПС може да бъде освободено или репатрирано в специализиран паркинг. При установяване на нарушението и поставянето на скобата са изготвени цветни снимки, приложени по делото. На същия ден (30.03.2021 г., в 11:38 ч.), след заплащане на "глоба" в размер на 30 лв., екип на Центъра за градска мобилност ЕАД е свалил "скобата" от автомобила. На 30.03.2021 г. е съставен протокол за блокирани автомобили, в който е отразено, че МПС - марка "Мерцедес", с peг. [рег. номер], в гр. София, ул. Цар Асен е освободен в 11:39 часа и е заплатена глоба в размер на 30лв. По делото е приет като доказателство талона, който е бил поставен на вътрешното стъкло на автомобила с отбелязани дата и час за периода от време на платеното паркиране. Отбелязването е направено с химикал, като е нарушена целостта на скреч покритията в областта на съответните ден, месец, година и час. При безспорно установените факти по делото съдът е заключил, че принудителната административна мярка е постановена от компетентен орган и в допустимата от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Счел е, че мярката не е съответна на целта на закона, защото принудителното задържане на автомобила е способ за санкциониране на допуснатото паркиране без заплащане на дължима такса, а в случая е изпълнено задължението за заплащане на дължимата за паркирането в съответната зона сума и поради това налагането на глоба за незаплатено паркиране противоречи на закона. Решението на Административен съд София- град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно тълкуване, защото засягат директно правната сфера на адресата. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 123 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община пътно превозно средство, което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство "скоба". В съответствие с чл. 124 Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество ЦГМ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. При тази нормативна уредба фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана третата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не е налице неплащане на таксата за паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая видно от доказателствата по делото, таксата е била заплатена преди поставянето на техническото средство за задържане на автомобила. Това е така, поради наличие на талон за заплатено паркиране в зелена зона, поставен на предното стъкло на автомобила, който талон е бил с нарушено скреч покритие от син химикал за съответния час, ден, месец, година и този талон е надлежно използван и е невъзможно използването му повторно. Задължението за заплащането на дължимата сума е било изпълнено. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, "Център градска мобилност" ЕАД гр. София следва да бъде осъден да заплати на Г. Тренчев сумата от 600 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд