Решение № 8528 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2019 г.

Решение № 8528 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано по две касационни жалби на И. Митковски от [населено място] и И. Русчев от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Борисов, и от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Лефтеров, срещу решение № 1464 от 12.07.2019 г. на Административен съд – гр. Варна по адм. д. № 103/2019 г., с което е отменена по жалбата на Ю. Попов от [населено място] Заповед № 18 – 8507 от 10.10.2018 г. на Началника на СГКК – Варна за одобряване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Варна в частите на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори № 10135.2564.779, № 10135.2564.841 и № 10135.2564.1321. В касационната жалба на И. Митковски и И. Русчев се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Твърдят, че това е така, тъй като посочват, че Ю. Попов няма право на собственост или друго ограничено вещно право върху имот идентификатор № 10135.2564.779, а има само право на собственост върху изградена в този имот вилна сграда, което го изключва от кръга на заинтересованите лица, за които е признато право на оспорване на изменение на кадастралната карта. Твърди и че от самата му жалба не може да се извлече довод за оспорване на изменението на границата, а твърденията за засягане на трайни насаждения и ограда са неотносими към спора. Алтернативно твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като посочва, че е неправилен извода на съда за наличие на спор за собственост досежно процедираното изменение. Твърди, че това е така, тъй като не са налице дублиращи се титули за собственост, тъй като те се легитимират като такива на УПИ IX – 1134 а за ПИ идентификатор № 10135.2564.841 и не е налице дублиращ в част на този имот противопоставим титул за собственост на Попов. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Ю. Попов срещу заповедта на началника на СГКК – гр. Варна. В касационната жалба на Началника на СГКК – гр. Варна се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен извода на съда за наличие на спор за собственост досежно процедираното изменение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Ю. Попов срещу заповедта на началника на СГКК – гр. Варна. Ответникът Ю. Попов, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. За да постанови обжалваното решение, АС – Варна е приел с протоколно определение от 24.04.2019 г., че жалбата на Ю. Попов е допустима, тъй като същият се легитимира като носител на ограничено вещно право на строеж върху държавна земя, а именно върху ПИ идентификатор № 10135.2564.779 по КККР на гр. Варна, като е приел, че това го прави заинтересовано лице по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР от оспорване на изменението на КК, тъй като се засяга правото да ползва имота в цялост. Приел е, че производството е започнало по заявление на Митковски за изменение на КККР с нанасянето на имотните граници на ПИ идентификатор № 10135.2564.841 в съответствие с регулационните граници на собствения на Митковски и другата заинтересована страна Русчев, УПИ IX – 1134 а по плана на гр. Варна, в. з. – Варна, с което изменение се засягат границите на ПИ идентификатори № 10135.2564.779, върху който има право на строеж Попов и ПИ идентификатор № 10135.2564.1321, с което изменение се намалява площта на посочените два последни имота и се увеличава площта на ПИ идентификатор № 10135.2564.841. Приел е, че от събраните по делото доказателства, приетата и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, както и представеното в хода на административното производство от Попов възражение срещу поисканото изменение на КККР срещу проекта за изменение, с който се засягат границите на имота, в който той има учредено право на строеж върху държавна земя, както и липсата на съгласие от Попов за процедираното изменение, водят до извод за колизия между правото на собственост на Митковски и Русчев и ограниченото вещно право на Попов, т. е. до наличието на спор за материално право, спор за собственост, който е предпоставка за отказ за изменение на КККР. Приел е, че в тази връзка изменението може да бъде допуснато само след разрешаване на този спор, поради което е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В частта относно оспорването на Заповед № 18 – 8507 от 10.10.2018 г. на Началника на СГКК – гр. Варна за одобряване на изменение на КККР на гр. Варна в частта на допуснатото изменение на границата между ПИ идентификатор № 10135.2564.841 и ПИ идентификатор № 10135.2564.1321 оспореното решение на АС – Варна е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Видно от събраните по делото доказателства, включително и от аргументите в жалбата пред първата инстанция, Ю. Попов е недоволен от заповедта само и единствено в частта досежно общата граница на имота, в който той има право на строеж ПИ идентификатор № 10135.2564.779 и ПИ идентификатор № 10135.2564.841, макар и да е посочил като оспорена цялата заповед. Имотът, в който Попов има право на строеж не граничи въобще с ПИ идентификатор № 10135.2564.1321, в която част е допуснато също изменение на КККР с нанасянето на тази граница по границата на УПИ IX – 1134 а. Досежно изменението на границата между ПИ идентификатори № 10135.2564.841 и № 10135.2564.1321 за Попов не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като в тази част с процедираното изменение не се засяга имот, в който той има ограничено вещно право и жалбата му е недопустима. Съобразно чл. 54, ал. 6 вр. ал. 4 от ЗКИР заповедите от категорията на процесната се съобщават и подлежат на обжалване от заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, чиито права са засегнати от изменението, а в случая от заповедта в посочената част неговият имот не се засяга. Решението на АС –. Варна следва да бъде обезсилено в тази част, а жалбата на Ю. Попов оставена без разглеждане и производството прекратено. В частта, с която е оспорена заповедта, относно одобряването на изменението на КККР в частта на границата между ПИ идентификатори № 10135.2564.779 и ПИ № 10135.2564.841 жалбата на Попов е допустима, както правилно е приел за тази част и съдът. Неоснователно е възражението на касаторите – физически лица в тази връзка за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба. В случая Попов като носител на ограничено вещно право на строеж върху имота, предмет на изменението, е заинтересована страна и за него е налице право на жалба в тази част досежно посочената граница. В тази си част обаче съдебното решение на АС – Варна е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно не са конституирани по делото и не са взели участие в производството всички лица, които имат качеството заинтересовани. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото в имота, в който Попов има право на строеж, собствеността е държавна, а Държавата в лицето на органите, представляващи я не е взела участие в делото. Освен това е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно останали са неизяснени факти и обстоятелства от значение за преценката на законосъобразността на оспорената заповед в допустимата за оспорване част, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Видно от доказателствата по делото е поискано изменение на КККР с поставянето на имотните граници на ПИ идентификатор № 10135.2564.841 в съответствие с регулационните граници на УПИ IX – 1134 а, кв. 42 от влязъл в сила регулационен план, одобрен със заповед № 1035 от 19.09.1961 г. За да бъде изменена КК и да бъдат поставени имотните граници в съответствие с регулационните такива на един имот следва регулацията да е приложена. Само в тази хипотеза, т. е. когато са уредени сметките по регулация и съответно придаващите се части от един имот към друг по регулация, както е и в настоящия случай са обезщетени, е налице основание за изменение на КК с поставяне на имотните граници в съответствие с регулационните такива. При наличието на тази хипотеза не би имало и спор за собственост, именно поради това, че са уредени сметките по регулация. В настоящия случай при постановяване на оспореното решение съдът формално е приел наличието на спор за собственост, без да изясни обаче всички релевантни за спора факти и обстоятелства, поради и което решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Останал е неизяснен и не са събрани доказателства досежно това приложена ли е регулацията, което би довело до наличие на предпоставките за изменение на КК. Поради това, че по делото не е взела участие една от заинтересованите страни, както и поради това, че са останали неизяснени факти, за които събирането на писмени доказателства е недостатъчно, настоящата инстанция не може да се произнесе по спора по същество. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски административен съд за разглеждане на жалбата на Попов в допустимата й част и при участието на всички заинтересовани страни, както и при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора досежно това приложена ли е регулацията по отношение на границата в допустимата за оспорване част, включително с използването на специални знания на вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,