Решение № 3045 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Невенова от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Иванов, срещу Решение 6413 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело 475/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РА-52-103/02.12.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че отказът е постановен при спазване на чл. 59, ал. 2 от АПК. По същество се излагат доводи относно незаконосъобразността на оспорения отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се задължи административният орган да издаде исканото удостоверение за търпимост, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Стефанова, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Б. Невенова срещу заповед РА-52-103/02.12.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е отказано издаването на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за строеж Пристройка на частичен втори етаж и надстройка с трети етаж на жилищна сграда, находящ се в имот с идентификатор 12084.2700.2878, част от УПИ I за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооп. пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка, кв. 32, м. с. Волуяк, район Връбница, Столична община, по заявление вх. САГ22-УТ00-249/30.06.2022 г., допълнено със заявление вх. САГ22-УТ00-249/1/06.07.2022 г., от Б. Невенова. В мотивите на заповедта е посочено, че административният орган приема, че жилищната сграда е завършена през 1983 г. и при преценка относно нейната търпимост приложим е § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и че са налице строителни книжа за жилищна сграда на един етаж и частичен втори етаж, като през 1982 г. 1983 г. сградата е пристроена и надстроена с трети етаж. Административният орган приема, че не са налице условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като към декларираната дата на завършване на строежа 1983г., за имота, в който е извършен не е предвиден самостоятелен парцел по действащия подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със заповед 171/12.06.1965г., а имотът е попадал в обхвата на отреждане за озеленяване като с този план не е предвидено жилищно строителство в имота, нито запазване на съществуващото такова по действащия регулационен и застроителен план на с. Волуяк, одобрен със заповед РД-50-09-332/16.09.1998 г., както и строежът не отговаря нито на чл. 148, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, нито на чл. 50, ал. 1 от ЗУТ. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с Указ 283/15.07.1927г. и заповед 1948/20.07.1927г. е одобрен кадастрален и регулационен план на с. Волуяк, в кадастралната основа на който е отразен имот пл. 391, в който не се установява застрояване и е отреден парцел IV-391, кв. 52. Констатирано е от вещото лице още, че следващият кадастрален и регулационен план за местността е този, одобрен със заповед 171/12.06.1965 г., като за нанесения в кадастралната основа имот пл. 440 няма отреден самостоятелен парцел, а същият попада в обхвата на отреждане за озеленяване, представляващо целия терен около предвидената корекция на реката, преминаваща през кв. 33. В следващият кадастрален план, изработен през 1980 г., процесният имот е заснет и нанесен с пл. 617, като в имота е заснета и нанесена жилищна сграда на три етажа, съответстваща изцяло на сега съществуващата сграда, а със заповед РД-50-09-332/16.09.1988г. е одобрен нов регулационен план като с него за процесния имот пл. 617 няма предвидено самостоятелно отреждане и той попада в обхвата на УПИ I - за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна и автомивка, кв. 32. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган главен архитект на Столична община, в съответствие с разпоредбите на чл. 145, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, както и в предвидената форма - от фактическа страна оспореният отказ е мотивиран с обстоятелството, че строежът не е предвиден в действащия ПУП, нито в този, действал по време на извършването му, а от правна страна - с липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Прието е от съда още, че процесният отказ е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материално-правни норми. Според административния съд по делото се установява, че в случая са налице първите две предпоставки за приложимост на § 16, ал. 1 от ЗУТ - строежът да е извършен без строителни книжа и същият да е изграден преди 07.04.1987 г., но не са налице останалите предпоставки, очертани от съдържанието на правната норма. Доколкото по делото се установява, че липсва регулационно отреждане за жилищно строителство за процесния имот по действащия към времето на завършването му регулационен план и сега действащ този, одобрен със заповед РД-50-09-332/16.09.1988 г., както и че за имот пл. 617 няма предвидено самостоятелно отреждане като той попада в обхвата на УПИ I - за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна и автомивка, кв. 32, то съдът обосновава извод, че процесният строеж не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито съгласно ЗУТ. Според съда оспореният отказ съответства и на целта на закона, който изисква строежите да се изпълняват съобразно предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, като възможността за узаконяването на незаконно изградени строежи е изключена след изменението на закона от месец юли 2003 г., с изключение на изрично предвидените хипотези. Съдът е посочил също така, че при настъпване на нови обстоятелства одобряване и влизане в сила на изработения въз основа на заповед САГ23-РА53-113/08.03.2023г. на главния архитект на Столична община проект за изменение на действащия ПУП с предвиждане на самостоятелен УПИ за процесния имот с отреждане за жилищно строителство, жалбоподателката може да инициира ново производство за издаване на удостоверение за търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока и не следва да преповтаря същите. В тази връзка се явява и неоснователен наведения в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради неизясняване на действителната фактическа обстановка, доколкото от Б. Невенова е била предприета устройствена процедура по изменение на действащия план за регулация. Това обстоятелство, както и представената по делото заповед САГ23-РА53-113/08.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която се разрешава изработване на проект за изменение на действащия ПУП с педвиждане на самостоятелно УПИ за процесния имот с отреждане за жилищно строителство, са неотносими към предмета на спора, доколкото към датата на постановяване на оспорения отказ административният орган е следвало да се съобрази с действалите към момента на изграждане на процесната постройка планове, както и действащият към момента на разглеждане на подаденото заявление ПУП. В съответствие с чл. 142, ал. 1 от АПК и законосъобразността на оспорения административен акт следва да се преценява към датата на неговото издаване. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорения отказ в съответствие с приложимите материално-правни норми. От приетите по делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява пристройка на частичен втори етаж и надстройка с трети етаж на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 12084.2700.2878, част от УПИ I за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооп. пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка, кв. 32, м. с. Волуяк, район Връбница, като първия етаж и частичен втори етаж от жилищната сграда е изграден през 1950 г., въз основа на одобрени строителни книжа, а процесните пристройка и надстройка са изградени към 1980 г. без строителни книжа. С оглед на така установеното време на извършване на процесния строеж, първоинстанционният съд правилно приема, че преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството "търпим строеж", следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 07.04.1987 г., за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия закон - ЗУТ. В случая законосъобразно е преценено, че част от изброените кумулативни предпоставки не са изпълнени. Макар и по делото да се установява, че процесният строеж е изграден преди 07.04.1987 г. и за същия няма строителни книжа, то безспорно се установявя също така, че останалите кумулативни законови предпоставки за търпимост не са налице. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед 171/12.06.1965 г., за процесния имот / нанесен в кадастралната основа като имот пл. 440/ няма отреден самостоятелен парцел, а същият попада в обхвата на отреждане за озеленяване, като в следващият кадастрален план, изработен през 1980 г., процесният имот е заснет и нанесен с пл. 617 и в него е заснета и нанесена жилищна сграда на три етажа, съответстваща изцяло на сега съществуващата сграда. Установено е по делото също така, че и по действащия регулационен план, одобрен със заповед РД-50-09-332/16.09.1988г., за процесния имот пл. 617 няма предвидено самостоятелно отреждане и той попада в обхвата на УПИ I - за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна и автомивка, кв. 32. Следователно, както административният съд правилно приема, строежът не е допустим както по действалите към момента на изграждането му подробни градоустройствени планове, така и по сега действащия ПУП, поради което само на това основание не може да се определи като търпим. Това мотивира и крайният извод за законосъобразност на издадената от главния архитект заповед. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника главен архитект на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,