Решение № 8382 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14971/2013 г.

Решение № 8382 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14971/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2267 от 20.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1528 по описа на Административен съд Варна (АСВ) за 2013 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 031203023 от 13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Варна, с изнесено работно място (ИРМ) - Добрич, потвърден с Решение № 63 от 27.03.2013 г., издаден от директора Д"ОДОП" - гр. Варна, с който на Богомила Стефанова Николова, с ЕГН ********** са установени задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. и за 2008 г. в общ размер на 8298,25 лв., ведно с лихва в размер на 4092,77 лв. и Д"ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че Заповед № 931 от 04.07.2011 г. и Заповед № Д - 932 от същата дата са вътрешнослужебни актове и засягат статута на лицата, които извършват дейност в администрацията. Неправилно е тълкуването на съда, че териториалният директор на ТД на НАП - Варна е делегирал правомощия на началниците на сектори "Ревизии" да възлагат такива и да определят компетентен орган да издаде РА на определено задължено лице, а не, че началниците на сектори "Ревизии" са определени, за да посочат персонално орган по приходите от ТД на НАП - Варна, който да извърши ревизията и да издаде РА. Излага се, че в настоящия случай компетентна е ТД на НАП - Варна, а ИРМ в нейната структура са Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен, които не са самостоятелни структури със статут на ТД на НАП. Предвид това, в противоречие с чл. 8 ДОПК е приетото от съда, че съгласно цитираните заповеди компетентни да възложат ревизия и да определят компетентен да издаде РА орган за лица със седалище в гр. Варна са само Донка Иванова, Милена Георгиева и Анелия Бонева. Наред с горното, касационният жалбоподател твърди, че съдът не е имал право да извърши тълкуване волята на териториалния директор, а е следвало да изиска нейното уточняване. По тези съображения касационният жалбоподател иска обезсилването на решението, предмет на проверка, евентуално - неговата отмяна и постановяване на решение по същество на спора. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 697,83 лв. Ответникът - Богомила Стефанова Николова представя писмен отговор на касационната жалба, в който взима становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представена разписка от 15.10.2013 г. за договорено и платено възнаграждение в размер на 1400,00 лв. В съдебното заседание пред касационния съд страните не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 031203023 от 13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, с ИРМ - Добрич, потвърден с Решение № 63 от 27.03.2013 г., издаден от директора Д"ОДОП" - гр. Варна, с който на Богомила Стефанова Николова са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и за 2008 г. в общ размер на 8298,25 лв., ведно с лихва в размер на 4092,77 лв. и Д"ОДОП" - гр. Варна. Установено е от съда, че процесната ревизия относно задължения на Николова по ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1201967 от 23.05.2012 г. Ангелинка Димитрова Събева - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, изменена със ЗВР № 1203023 от 30.08.2012 г, издадена от Росица Милкова Стоянова - главен инспектор по приходите в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, съгласно Заповед № Д -1230 от 20.08.2012 г. Николова има адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Варна. Със Заповед № Д-931 от 04.07.2011 г., издадена от директора на ТД на НАП - Варна, Събева е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии, на осн. чл. 112, ал. 2 ДОПК, за ИРМ Добрич, а при отсъствие на служителя правомощията по заповедта да се изпълняват от Стоянова. Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К 1203023 от 15.10.2012 г., издадена от органа, който е възложил ревизията, е определена Ивелина Михайлова Кръстева за компетентен орган по издаването на спорния РА. Със Заповед № Д-932 от 04.07.2011 г., директорът на ТД на НАП - Варна е определил Събева за орган по приходите, който да определя компетентен орган по издаване на ревизионен акт по чл. 119 ДОПК за ИРМ Добрич. Процесният РА е издаден от определения от Събева орган по приходите и е връчен на проверяваното лице, чрез изпращане на електронно съобщение. Този РА е обжалван по административен ред пред директора на Д"ОДОП" - гр. Варна и с негово Решение № 63 от 27.03.2013 г. последният го е потвърдил. За да обяви нищожността на спорния РА, съставът на АСВ е приел, че съгласно цитираните заповеди от 04.07.2011 г., издадени от директора на ТД на НАП - Варна, Събева, като началник на сектор "Ревизии" с ИРМ Добрич е определена да възлага ревизии и да определя компетентен орган по издаване на РА само за територията на ИРМ - Добрич. Предвид това е направил извод, че това лице не разполага с компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизия и съответно заповеди за определяне на компетентен орган по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна. Компетентността й е ограничена само до територията на ИРМ Добрич. В правомощията на директора на ТД на НАП е определянето на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства и съответно да издава ЗОКО, както и да определи териториално компетентния орган, който може да възлага ревизии, свързано с териториалния обхват на ревизията. Правомощия за възлагането на ревизии могат да се определят в пълен обем, както и частично, само по отношение територията на работното място на съответния орган по приходите. Съдът е приел, че в конкретния случай директорът на ТД на НАП - Варна е оправомощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност. Фактът, че ИРМ - Добрич е в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, не е достатъчен за обосноваване на извод, че началникът на сектор "Ревизии" в това ИРМ има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Според съда, това е така, тъй като в заповедите за упълномощаване предоставените правомощия са изрично ограничени с описание на териториалния обхват, за разлика от първите трима служители посочени в заповедите, за които не е предвиден териториален обхват на оправомощаването. Ревизираното дружество, съгласно данните от адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 ДОПК е в гр. Варна, който не се обхваща от територията на работното място и вменените правомощия на Събева - началник сектор "Ревизии" в ИРМ - Добрич. Издателят на РА трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. В конкретния случай възложителят на ревизионното производство е компетентен по материя, тъй като в правомощията му е да възлага ревизии, но тази компетентност е ограничена само до територията на ИРМ Добрич, а конкретната ревизия е възложена на дружество със седалище гр. Варна. Липсата на компетентност на органа, издал ЗВР и ЗОКО, води до нищожност на издадения РА. Предвид това съдът не е разглеждал неговата материална законосъобразност. Решението е правилно като краен резултат. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който може, на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за националната агенция по приходите (ЗНАП) да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите. Ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР (чл. 112, ал. 1 ДОПК), а ревизията може да се възлага, както от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, така и от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник - изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 112, ал. 2 ДОПК). В изпълнение на тези свои правомощия директорът на ТД на НАП - Варна е издал Заповед № Д - 931 от 04.07.2011 г. и Заповед № Д - 932 от 04.07.2011 г., с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - Варна, които имат право да издават ЗВР по чл. 112 ДОПК и ЗОКО по чл. 119 ДОПК (в релевантната редакция). От съдържанието на заповедите се установява, че правомощията са възложени на лица - началници на отдел "Ревизии" и началници на сектор "Ревизии". Настоящият състав споделя приетото от състава на АСВ във връзка с компетентността на лицето - издател на процесната ЗВР, както и крайния извод за нищожност на спорния РА, но не и изводите по отношение приетата некомпетентност на лицето - издател на ЗОКО от 15.10.2012 г. За територията на цялата ТД на НАП - Варна да издават ЗВР са определени Донка Иванова, Милена Георгиева и Анелия Бонева, съответно при отсъствието на всяка от тях, както следва: Милена Георгиева, Анелия Бонева, Милена Георгиева (Заповед № Д - 931 от 04.07.2011 г.). Със същата заповед, наред с тези лица, за ИРМ Добрич е определена да издава ЗВР и Ангелинка Събева, а при нейно отсъствие Росица Стоянова, както и поименно са определени други служители за ИРМ Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен. Със ЗВР № 1201967 от 23.05.2012 г., издадена от Ангелинка Димитрова Събева, е възложено извършването на спорната ревизия на Богомила Стефанова Николова, с адрес по чл. 8 ДОПК в гр. Варна, за задължения по ЗДДФЛ. Тази ЗВР е изменена със ЗВР № 1203023 от 30.08.2012 г., издадена от Росица Милкова Стоянова, по заместване на Събева, съгласно Заповед № 1230 от 20.08.2012 г. Както се посочи, именно Стоянова е определена да замества Събева при отсъствие и съгласно Заповед № Д -931 от 04.07.2011 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗНАП директорът на ТД на НАП може да предостави правомощията за издаване на ЗВР на друг орган по приходите, както в пълен обем, така и частично - за всички данъчни субекти в обсега на териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. Предвид съдържанието на цитираната Заповед № Д - 931 от 04.07.2011 г. и Заповед № Д - 1557 от 17.10.2011 г. също на директора на ТД на НАП - Варна, се налага извод, че Ангелинка Димитрова Събева, която е издател на процесната ЗВР е орган по приходите в сектор "Ревизии" към Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Варна, но с териториално ограничена до обхвата на ИРМ - Добрич компетентност. Същото се отнася и за Стоянова, издала ЗВР за изменение на първата ЗВР по заместване. Директорът на ТД на НАП - Варна е възложил на различни органи по приходите различни правомощия, като е ограничил териториалната им компетентност. Предвид съдържанието на представените по делото и обсъдени заповеди, правилно е прието от първоинстанционния съд, че Събева, е имала правомощия съгласно Заповед № Д - 931 от 04.07.2011 г. за издаване на ЗВР единствено и само по отношение на данъчни субекти с адрес по чл. 8 ДОПК в района на гр. Добрич. Действително по силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по кодекса е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци, респективно седалището на местните юридически лица, но както се посочи в компетентността на директора на ТД на НАП - Варна е стореното от него да прехвърли част от тези правомощия, включително досежно определена територия (това е посочено изрично в посочената заповед, а именно "за ИРМ Добрич"). Този извод не се променя от обстоятелството, че в ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", тъй като възможността на компетентния орган да прехвърли част или всички правомощия за определен териториален обхват, изисква само териториално обособяване на компетентността, което е установено с посочената заповед. Предвид това неоснователни са оплакванията на касатора в обратния смисъл. Необосновано съставът на АСВ приема въз основа на Заповед № 932 от 04.07.2011 г., че Събева е разполагала с ограничена компетентност за издаване на ЗОКО само до субекти с адрес по чл. 8 ДОПК на територията на гр. Добрич. Видно е от посочената заповед, че като органи по приходите за издаване на заповеди за определяне на компетентен орган за издаване на РА за територията на цялата ТД на НАП - Варна по чл. 119 ДОПК (в приложимата редакция) са определени освен Донка Иванова, Милена Георгиева и Анелия Бонева, съответно при отсъствието на всяка от тях, както следва: Милена Георгиева, Анелия Бонева, Милена Георгиева, и Ангелинка Събева, а при нейно отсъствие Росица Стоянова. Поименно са определени служителите, които са компетентни за издаване на ЗОКО конкретно и само за ИРМ Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен. Възлагането на правомощия по издаване на ЗОКО на Събева се различава от разпореденото по силата на Заповед № 931 от 04.07.2011 г. относно правомощията й по издаване на ЗВР. Видно е от Заповед № 932 от 04.07.2011 г., че компетентността й за издаване на ЗОКО не е ограничена териториално само до част от територията на ТД на НАП - Варна - "за ИРМ Дорбич". Доколкото адресът по чл. 8 ДОПК на Николова е в гр. Варна, настоящият съд приема, че процесната ЗОКО е издадена от компетентен орган. Това обаче, не променя крайния извод за нищожност на спорния РА, тъй като е издаден в хода на ревизионно производство, чието начало е поставено със ЗВР, издадена от некомпетентен орган. Неправилно в обжалваното съдебно решение е обсъждано "ревизираното дружество" и неговото седалище в гр. Варна, доколкото видно от доказателствата по делото ревизираният субект е физическото лице Богомила Стефанова Николова. Предвид това, че постоянният адрес на Николова също е в гр. Варна (което се установява от констатациите в ревизионния доклад и не е спорно по делото), посочената неточност не се е отразила на законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд и като краен резултат решението е правилно. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно физическо лице, чийто постоянен адрес е в гр. Варна, компетентната териториална дирекция се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. От представеното с касационната жалба Решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на управителния съвет на НАП, с което е одобрена организационно - управленската структура на ЦУ на НАП се установява, че в състава на ТД на НАП - Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекции на ТД на НАП - Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. По този начин териториалният обхват е безспорно установен. В този смисъл с оглед изричното съдържание на Заповед № Д - 931 от 04.07.2011 г. на директора на ТД на НАП - Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ - Добрич в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът на сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" с ИРМ - Добрич (Събева) има правомощие да издава ЗВР за всички данъчни субекти с адрес по чл. 8 ДОПК на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Това би било така ако не съществуваше в заповедта за оправомощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с конкретизиране на териториалния обхват - за ИРМ - Добрич. Предвид така установеното във връзка с оправомощаването на органите, издали ЗВР в контролираното ревизионно производство, правилен и законосъобразен се явява направения от първоинстанционния съд краен извод за нищожност на спорния РА поради липса на териториална компетентност на лицето, възложило ревизията. Цитираното от касатора Съдебно решение № 1955 от 11.02.2013 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8447/2012 г., VIII отд. разрешава различен от настоящия случай, при който се касае за ревизия на лице, регистрирано като едноличен търговец, с адрес по чл. 8 ДОПК в гр. София, възложена от орган по приходите, на който териториалният директор на ТД на НАП - София е делегирал поименно правомощия за възлагане на ревизии. Фактите по делото, по което е издадено Съдебно решение № 246 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2012 г., VIII отд., са различни от тези по настоящия случай. Неоснователно е оплакването, че извън правомощията си, първоинстанционният съд е извършил тълкуване волята на административния орган - директор на ТД на НАП - Варна, поради което е постановил недопустимо решение. Съгласно чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в производството на основание § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Като е посочил какво приема за установено въз основа на Заповед № 931 от 04.07.2011 г. и Заповед № 932 от 04.07.2011 г. съдът е издал съдебното решение в съответствие с въведените от посочената норма изисквания. Съдът е направил преценка на събраните по делото доказателства и е обективирал собствените си фактически констатации въз основа на приетите по делото доказателста. Разрешаването на спора предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Те трябва да намерят отражение в мотивите към решението, което изискване е заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Обжалваното решение отговаря на тези изисквания и не е недопустимо, както твърди неоправдано касаторът. За да бъде недопустимо едно съдебно решение, трябва да бъде постановено при липсата на процесуалните предпоставки, респективно при наличие на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Решението, предмет на контрол, не страда от такъв порок. По изложените съображения и при констатираната неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация се следва присъждането на направените разноски в размер на 1400,00 (хиляда и четиристотин) лв., поискани в представения отговор на касационната жалба съобразно приложена по делото разписка. Воден от горното и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,