Определение по допустимост от 18.01.2001 г. на КС по к. д. № 18/2000 г.

Делото е образувано на 21.12.2000 г. по искане на 57 народни представители от XXXVIII Народно събрание за установяване противоконституционността на разпоредбите на чл.101, ал.1 и 5, чл.102, ал.1, чл.104, ал. 1 и чл.109, ал. 1, т.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, обнародван ДВ, бр.62/1999 г., изменен и допълнен ДВ, бр.88/1999 г., 113/1999 г., 36/2000 г. и 65/2000 г. Иска се и произнасяне за несъответствие на чл.109, ал.1, т.3 ЗЛЗ с Европейската харта за местното самоуправление /ЕХМС/, обн. ДВ, бр.46/2000 г. В искането се поддържа, че с посочените разпоредби на ЗЛЗ е нарушено изключителното право на общинските съвети да се разпореждат с общинската собственост. При преобразуване на публичните здравни заведения в търговски дружества министърът на здравеопазването неправомерно се разпорежда с чужда /общинска/, а не държавна собственост. С преразпределението на капитала на преобразуваните болнични заведения по същество е извършена национализация на общинска собственост. Поради това вносителите считат, че посочените в искането разпоредби противоречат на принципите на правовата държава, на местното самоуправление, на защитата на собствеността – чл.4, ал.1, чл.17, ал.5 и чл.140 от Конституцията. За разпоредбата на чл.109, ал.1, т.3 ЗЛЗ се твърди, че ограничава общинските съвети при упражняване на компетенциите им и поради това не съответства на чл.4, т.2 и 4 ЕХМС. В искането е включена молба, на основание чл.22, ал.3 от Закона за Конституционния съд, да бъдат обявени за нищожни актовете на министъра на здравеопазването за преобразуването на общинските здравни заведения. В петитума на искането е посочено, че се претендира за установяване противоконституционност на цялата разпоредба на чл.109, ал. 1, т.3 3JI3. В обстоятелствената част на искането са изложени съображения само до думите "след одобряване или по предложение на министъра на здравеопазването" с мотивировка, че те ограничават общинските съвети при упражняване на компетенциите им. Очевидно волята на подателите на искането не е да отпадне правомощието на общинските съвети, предвидено в тази разпоредба, а само онази част от нея, която обвързва реализирането на същото правомощие с одобрение или предложение на министъра на здравеопазването. Когато противоречието между мотиви и петитум може да бъде преодоляно по тълкувателен път, следва да се даде предимство на действителната воля, изразена в мотивите. Такова становище съдът е възприел по подобен случай / определение от 31.03.1998 г. по к.д. № 11/98 г. / и не намира основание да го променя. Поради това искането по чл.109, ал.1, т.3 3JI3 следва да бъде допуснато само за посочената част от редакцията на разпоредбата. Съдът приема, че искането е допустимо. Направено е от субект, който съгласно чл.150, ал.1 от Конституцията може да сезира Конституционния съд. Иска се установяване на противоконституционност и несъответствие с международен договор, по който България е страна, които въпроси са в кръга на правомощията на съда, установени с чл.149, ал.1, т.2 и 4 от Конституцията. Спазени са изискванията на чл17 от Закона за Конституционния съд и чл.18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. С оглед предмета и основанията на искането като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България. По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 и 4 от Конституцията и чл.19 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд