Решение № 13737 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2011 г.

Решение № 13737 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕС ЕНД БИ ИНДАСТРИЪЛ МИНЕРАЛС" АД, Кърджали, срещу решение № 6670 от 13.05.2011 г. по адм. дело № 2584/2010 г. на Върховен административен съд (ВАС). В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министър на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът "Евробент" ООД, София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение - правилно, което като такова следва да се остави в сила. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустимо, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, пето отделение, в производство по чл. 126 и сл. от АПК, във вр. с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, е упражнил контрол за законосъобразност на разрешение № 692 от 07.01.2010 г. за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - изкопаеми полезни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Ралица", разположена в землището на с. Седловина и с. Доброволец, община Кърджали, област Кърджали, издадено от министъра и обнародвано в Държавен вестник бр. 7/26.01.2010 г. Преценявайки законосъобразността на административния акт с оглед на доводите в жалбата, становището на заинтересованите страни и доказателствата по делото, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил като такава. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Основано е върху приетите за установени от съда обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. Административното производство по реда на ЗПБ е образувано пред министъра по заявление вх. № ЗНПБ-7363 от 17.04.2009 г. на "Евробент" ООД, за откриване на процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - изкопаеми полезни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Извършени са проучвателна и съгласувателни процедури. С оглед особеностите на площта "Ралица" и на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, е решено разрешението за търсене и проучване да се предостави след провеждане на конкурс. Извършени са допълнителни съгласувателни процедури с министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на културата и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Взето е и становището на Националната служба за защита на природата към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което са поставени изисквания за включване на определени условия в договора за търсене и проучване, който МОСВ ще сключи със спечелилия конкурса. На основание чл. 43, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗПБ, министърът е определил състав на комисия, която да организира и проведе неприсъствен конкурс, съгласно ЗПБ, за избор на титуляр на конкурса. След няколко проведени заседания и оценка предложенията на участвалите кандидати, за класиран на първо място в конкурса е обявен ответника "Евробент" ООД, а на второ - касаторът "ЕС енд Би минералс" АД. Въз основа резултатите от работата на комисията, министърът отново е съгласувал и внесъл в Министерския съвет на РБ доклад и проект на разрешение, с титуляр "Евробент" ООД. На заседанието си на 23.12.2009 г., видно от протокол № 50, Министерският съвет е одобрил проекта на разрешение на министъра. От своя страна, министърът, след полученото одобрение, е издал обжалваното по делото разрешение. От горното е видно, че при издаване на разрешението, административнопроизводствените правила разписани от ЗПБ, са спазени от органа, издател на акта. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са изложени от касатора в две насоки: Твърди се, че неправилното интерпретиране на фактите от първоинстанционния съд е довело до посочените пороци на акта във връзка с необходимото съгласуване по смисъла на чл. 26 от ЗПБ и във връзка с включването на урбанизирана територия в площта "Ралица". Доводите са неоснователни. Видно от данните по делото, съгласуването по реда на чл. 26 от ЗПБ със специализираните карти и регистри по същия закон, както и с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности, е станало с изпращането на съответни писма изх. № 91-00-376/13.05.2009 г. до министрите на вътрешните работи, на отбраната, на културата и председателя на ДАНС, както и до Националната служба за защита на природата. Съгласуване е извършено и с началника на Отдел "Земни недра и баланс на запасите" в МОСВ чрез проверка в Специализираната карта на находищата и подземните богатства и Националния баланс на запасите. Всички тези действия са извършени преди издаването на заповед на министъра на околната среда и водите № РД-369/05.06.2009 г., с която е открит конкурса за определяне на титуляр на разрешението. Обстоятелството, че писмените отговори на министрите на вътрешните работи и на културата, както и на началника на Националната служба за защита на природата са получени в МОСВ след тази дата, с оглед изразеното в тях становище, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновано и законосъобразно е преценено от първата съдебна инстанция като такова. Следва също да се посочи и нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗПБ, уреждаща последиците от липсата на отговор в срок от страна на органите по ал. 1 от същия текст. Неоснователен е и доводът за наличието на "урбанизирана територия" в площ "Ралица". Представената от касатора пред първата съдебна инстанция скица № 356/04.02.2010 г. не води до извод, че площта от 520 кв. м., собствени на "Бентонит" ЕАД, са урбанизирана територия. Същата не опровергава категоричното заключение на вещото лице, че тази територия не отговаря на легалното определение за "урбанизирана територия", както и не доказва твърдяното наличие на ПУП за нея. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон при издаването на акта също е изложен от касатора в няколко насоки: наличието на урбанизирани територии в площта "Ралица" води до нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗПБ; допускането на "Евробент" ООД за участие в конкурса в нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ; промяната в границите на площ "Ралица" след обявяването на конкурса съставлява нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПБ; в конкурсната документация е било заложено невярното твърдение за липса на защитени зони в площта "Ралица" и липсата на подпис на един от членовете на комисията за провеждане на конкурса, води до съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, а несъобразяването му от първоинстанционния съд - до противоречие на решението му с материалния закон. Всички тези доводи са направени пред първата съдебна инстанция и са разгледани от нея. Изложени са подробни съображения защо тя не приема наличието на сочените пороци на акта, които се споделят и от настоящата такава. По въпросът относно наличието на урбанизирани територии в площта "Ралица", за която е издадено разрешителното следва да се посочи, че липсата на данни за такива е по вина на друг административен орган - кмета на община Кърджали, който до момента на издаването на обжалвания акт не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ и не е отговорил на писмо на министъра изх. № 08-00-4865 от 12.11.2009 г. В случая, на основание чл. 26, ал. 3 от ЗПБ, следва да се приеме съгласуване от него без забележки. Съществено е обстоятелството, отчетено и от тричленния състав на ВАС, че въпросните територии за които са липсвали категорични данни до момента на приключване на производството, ще бъдат изключени от границите на площта "Ралица" при сключването на договора по т. 4 от разрешението. В тази насока е становището на министъра, отчетено от последния в изготвената и представена на Министерския съвет "Таблица - справка за постъпилите съгласувателни становища". Не на последно място следва да се отчита и възможността, която сам ЗПБ дава в своя чл. 74 и сл., за уреждане на отношенията между титуляра на разрешението и собственика на земя, засегната от дейността по търсенето и проучването. Не съставлява нарушение на материалния закон допускането до конкурса на "Евробент" ООД с оглед непредставянето на годишните счетоводни отчети за последните три години - изискване, формулирано в чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Необходимите "управленски и финансови възможности", посочени в чл. 23, ал. 1 като основни изисквания за предоставяне на разрешението, не са обвързани от задължителна регистрация на кандидата като търговец от преди повече от три години. По въпроса първата инстанция е изложила съображения, които са житейски обосновани и се споделят от този състав. Въпреки наличието на цитираното решение на петчленен състав на ВАС по друго дело в обратния смисъл, следва да се посочи, че по въпроса няма единна практика сред съдебните състави на ВАС. По новата такава (напр. решение № 9876/2010 г. по а. д. 6613/2010 г. на петчленен състав на ВАС), се възприема обратната теза - не е налице нарушение на материалния закон, когато дружеството, на което е издадено разрешение, не е представило изискваните отчети за последните три години, поради по-късната си регистрация. Настоящият състав възприема именно това становище, че изискването на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗПБ няма императивен и решаващ характер, предвид противоречието на тази норма с друга, от по-висш по степен акт - чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. Не е налице и другото сочено от касатора нарушение на материалния закон - промяната на границите на площта "Ралица" в хода на процедурата. Видно от доказателствата по делото е, че извършените 2 промени са свързани с намаляването й, продиктувано от изискването за изключване на урбанизирани територии - т. е. с изпълнение изискванията на ЗПБ. В същото време, тези промени са в границите на съгласуваната площ по реда на чл. 26 от ЗПБ, поради което намаляването касае всички участници в конкурса по идентичен начин и не представлява нарушение на закона. Неоснователен е и следващият довод - за значението на първоначалното отразяване в конкурсните книжа на липса на защитени зони в площта "Ралица". Доводът също е бил подборно обсъден от тричленния състав. Към там изложените съображения, които се възприемат от касационния състав изцяло поради което е безпредметно да се преповтарят, може да се добави и следното: В заповед № РД-776/28.10.2008 г. за обявяване за защитена зона "Студен кладенец" липсва забрана за извършване на дейности за търсене и проучване в зоната, предмет на разрешението. Основен довод обаче остава изложения в обжалваното решение: издаденото разрешение за търсене и проучване е началният момент, от който възниква задължение за титуляра му за изработването на геоложки проект. Едва реализирането на последния, както и на цялостния и годишните проекти за търсене и проучване (които естествено следват издаването на разрешението и сключването на договор по т. 4 от него), съставляват дейност, подлежаща на оценка за съответствие. Неоснователен е и последният довод за извършено от ВАС нарушение на материалния закон. Действително, т. 7.5 от решенията на конкурсната комисия, взети с Протокол № 1 от заседанието й, проведено на 29.05.2009 г. предвижда "Всеки чл. от Комисията разглежда конкурсните предложение и ги оценява...". Отсъствието на един от членовете й, по време на заседанието, проведено на 24.08.2009 г., не води до приемане на решение при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отсъствието на този чл. не е довело до липса на кворум за провеждане на заседанието на комисията, както и до невъзможност за вземане на решение от нейна страна. Нещо повече - както е посочил тричленният състав в обжалваното негово решение, дори да се приеме, че отсъствалият чл. на комисията би класирал касатора на първо място, този факт не би могъл да повлияе на крайното класиране, с оглед числовите показатели за конкретния случай. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав на ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо и съответства на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. По делото не са направени искания за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, петчленен състав