Решение № 3005 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2012 г.

Решение № 3005 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "АЛЕКСАНДЪР И СИНОВЕ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Велинград, против решение № 515/6.03.2011 г. постановено по адм. д. № 1542/2011 г. по описа на АС-Пловдив. Иска се отмяна с доводи за неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, необосновано са направени изводи за връчване по съответния ред - чл. 61 от АПК на разрешителното за водоползване, тъй като по делото липсвали доказателства за извършване на съобщаване от страна на административния орган. Иска се и присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция БДУВИБР - Пловдив, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдяните нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "АЛЕКСАНДЪР И СИНОВЕ " ЕООД, представлявано от Здравка Даскалова против Решение № РР-1165 от 19.03.2011 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е отнето разрешителното за водовземане на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че фактът че разрешението е издадено от министъра на околната среда и водите не влияе в никаква степен на извода за компетентността на директора на басейновата дирекция, относно отнемането му. Позовал се е на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, ДВ. бр. 61/2010 г.)съгласно, която компетентния орган да издаде разрешителното е директора на басейновата дирекция и съответно той е компетентния орган да го отнеме. Счел е, че безспорно е доказано по делото от събраните доказателства наличието на допуснати нарушения на условията на разрешителното и неупражняване на права предоставени с него. Мотивирал се е и че дружеството е заявило отказ от предоставените му с разрешителното права за ползване на воден обект. Решението е правилно. Съдът е основал изводите си въз основа на установените по делото факти, изложил е подробни и законосъобразни правни съображения, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, (редакция ДВ бр. 61 от 2010 г.), действала към момента на издаване на административния акт на 19.03.2011 г., органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ в условията на оперативна самостоятелност може да отнеме разрешителното за водовземане или водоползване при наличието на поне едно от посочените от т. 1 -т. 7 условия. Правилно първоинстанционният съд тълкува правната норма, че за да упражни предоставените му правомощия административният орган е достатъчно да установи в административното производство наличието дори само на едно от основанията. От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че Решение № РР-1165 от 19.03.2011 г. на Директора на БДУВИБР - Пловдив, с което е отнето разрешителното за водовземане от минерална вода от находище "Велинград - Каменица ", е издадено въз основа на проведена административна процедура, във връзка с разпоредбите на Закона за водите, в изискуема форма и от компетентен орган и при липса на допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което да доведе до неговата отмяна. Защитната теза на касационния жалбоподател поддържана и в първоинстанционното производство е свързана основно с доводи за невръчване на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610124 от 18.07.2008 г. издадено в полза на касационния жалбоподател, целейки да докаже че след като не е връчено разрешителното, то не е породило никакво действие и не може съответно да бъде отнето. Всичките тези възражения относно неуведомяването, възраженията за нищожност и неистинност на констатациите в протокола лишен от достоверна дата са обсъдени от първоинстанционния съд. Съвкупната преценка на доказателствата, в т. ч. и в производството по оспорване е обусловило крайния резултат за неоснователност на жалбата. Изложените мотиви са подробни и обосновани, съответстват на установеното по делото и както се посочи по-горе в решението се споделят от настоящата инстанция. За установяване на предпоставките за отнемане на разрешителното правилно съдът се е позовал и на депозираното от дружеството (л. 29 ) писмо № 26-00-4366 в което ясно е заявено " заявяваме изричния си отказ от право на ползване на описания в Разрешително № 01610124/18.07.29008 г. воден обект" и е направен обоснован извод, че с него дружеството е целяло преустановяване на действието му. Не са допуснати твърдените с касационната жалба касационни основания, поради което касационната жалба е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение