Решение № 4329 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2009 г.

Решение № 4329 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1091 от 30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1531 по описа за 2007 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменен РА № 1601093 от 22.06.2007 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 808 от 24.08.2007 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив за определени на "Хилез" АД данъчни задължения поради непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 17460 лв. със съответната лихва по 3 фактури отм. 09 и 10. на 2006 г. на "Комерс 57" ЕООД, гр. Варна и по 4 фактури от м. 08.2006 г. на "Пилком" ЕООД, гр. Варна, както и в частта за присъдените в полза на дружеството разноски. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска решението в тази му част да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконусултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Хилез" АД, представлявано от Кольо Великов и процесуален представител е взел становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е отменен РА № 1601093 от 22.06.2007 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 808 от 24.08.2007 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив за определени на "Хилез"АД данъчни задължения поради непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 17460 лв. със съответната лихва по 3 фактури от м. 09 и 10. на 2006 г. на "Комерс 57" ЕООД, гр. Варна и по 4 фактури от м. 08.2006 г. на "Пилком" ЕООД, гр. Варна, както и в частта за присъдените в полза на дружеството разноски. Срещу останалата част от решението, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт и останалата част от определените в полза на Д "ОУИ" разноски не е постъпила касационна жалба. За да отмени акта в посочените му части, съда в много подробни и аналитични мотиви е приел, че са събрани всички необходими доказателства, че по процесните фактури от 2006 г. на двамата доставчика, на получателя по доставките се следва данъчен кредит в посочения размер. Обсъдени са представените и събрани доказателства и е посочено, че са доказани както счетоводното отразяване на тези фактури, така и действителното извършване на доставките. Налице са предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от с. з. Решението е правилно само за правото на данъчен кредит по фактура № 763 от 20.10.2006 г., издадена от "Комерс 57" ЕООД. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за да е налице неправилност на решението по основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът детайлизирано и съобразно доказателствата е разгледал спорните по делото въпроси - налице ли е счетоводно отразяване на процесните фактури и налице ли е реалност на доставките по тях - разпоредбите, посочени от органите по приходите - чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 от ЗДДС / отм., действащ за периода до 1.01.2007 г./. Относно фактура № 763/20.10.2006 г. - с доставка - строеж на офис, алуминиева дограма и подово отопление е издадени от "Комерс 57" ЕООД, гр. Варна, отразена е счетоводно и е налице плащане по ДДС сметка, макар и частично. Този доставчик е намерен на адреса и е представил необходими доказателства, касаещи доставката по тази фактура. Това са договор от 20.08.2006 г. /стр. 444/ от делото, свидетелство за регистрирано ЕКАПФ, приемо-предавателен протокол от 20.10.2006 г. за приемане на извършената работа, подписан от двете страни, трудови и граждански договори. Тези доказателства са били представени още към първото по делото заседание 5.10.2007 г. и е са били оспорени от другата страна. Няма пречка да бъдат възприети като доказателства, че услугата е била извършена. Цитирането на издадения ревизионен акт на прекия доставчик не може да бъде самостоятелно, както е направил първоинстанционния съд, но заедно с описаните по горе доказателства, би могъл да покаже, че именно за този период не е имало спор по начисления от дружеството-доставчик ДДС. Не така стоят спорните въпроси относно останалите фактури, издадени от "Комерс 57" ЕООД и от "Пилком" ЕООД. За останалите две фактури на първото дружество не са представени никакви други доказателства за доставка на стоките, а както се посочи по-горе, ревизионните актове, издадени за процесните периоди са по чл. 122 от ДОПК и не може да бъде единствено доказателство относно въпросите за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Същото се отнася и за всички фактури, издадени от "Пилком" ЕООД. На дружеството, видно от протоколите за насрещни проверки, не е бил намерен представител и не е било проверено счетоводството. Не са били представени и доказателства, както в административното, така и в съдебното производство. Заключението на експертизата не може да доведе до никакъв извод, тъй като не само, че е правена въз основа на документация по делото и при жалбоподателя пред първата инстанция, но не дава никаква информация относно спорните въпроси. Както се посочи по-горе - издадените на това дружество "Пилком" ЕООД два РА № 0300945 от 14.6.2007 г. и № 03001639 от 13.07.2007 г. са по чл. 122 от ДОПК и предвид липсата на всякакви други доказателства, включително и експертиза, с въпроси, относими към спорните факти, то съда е достигнал до незаконосъобразни изводи. Не са налице основания за признаване на правото на данъчен кредит по тези фактури на получателя по доставките. Решението трябва да бъде отменено в тези му части и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в тези му части. Присъдените в полза на дружеството разноски следва да бъдат редуцирани до сумата 400 лв. На касатора се дължат разноски за двете инстанции - за настоящата с оглед разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г., в общ размер на 500 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК - до минималното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,