Решение № 13571 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2014 г.

Решение № 13571 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Аспарухова, против Решение № 4397/30.06.2014 г. по адм. дело № 2863/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От ответниците Евтим Георгиев, Снежанка Георгиева и Николай Георгиев е постъпило възражение, с което оспорват касационната жалба, като неоснователна. Първият от тях лично, а последните двама, чрез пълномощника им - адв. Иванов, в съдебно заседание, поддържат идентично становище. Претендират за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-30-24/24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Нежилищна сграда - втори етап - подпокривно пространство", находяща се в УПИ-I за ОЖС и КО, кв. 87, м."Разсадника-Коньовица", с идентификатор 68134.1106.255 по КККР на р-н "Красна поляна", СО. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, поради това, че разпоредбата е неприложима за строежи извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, а само за строежи, при наличие на такива отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1,2, 3 и 4 от ЗУТ, каквито в случая не е доказано, че има. Освен това е приел, че установените от органа отклонения от одобрения инвестиционен проект касаят евентуално част от строежа, а не целият строеж, поради което на премахване е подлежала само тази част от строежа, а не целия строеж. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че разпоредения за премахване строеж разполага с редовно издадени строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и РС № 23/06.07.2007 г. на името на собствениците на строежа - ответници по касация. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, визиращи компетентност на кмета на общината, респ. на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. Видно от съставения КА № 16/7.11.2013 г., въз основа на който е издадена заповедта, комисията е констатирала наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - без одобрени проекти и без издадена заповед за допълване на РС № 23/06.07.2007 г. по отношение на части от строежа на кота + 6,38 м. и арх. елемент - кула, с размери 6.25 кв. м. посока юг-север. Налице е противоречие между КА и заповедта, относно характеристиката на строежа, като незаконен, което не е отстранено от органа, чрез излагане на фактически обстоятелства - мотиви в заповедта, от които да е видно, в коя от предвидените в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1,2,3 и 4 от ЗУТ хипотези е прието, че строежа е незаконен, като извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Органът е бил длъжен да изложи мотиви за това в коя от четирите възможни случая на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 3, попада процесния такъв, или част от него, въз основа на които е възможно извършването на инстанционен контрол от съда за законосъобразност на заповедта. При липсата на такива мотиви съдът не е следвало да извършва проверка за наличие на незаконен строеж, извършен в отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1,2,3 и 4 от ЗУТ, тъй като самият издател на заповедта не ги е посочил. Съдът дължи произнасяне за правилното приложение на материалния закон само и единствено на основанието на което е издаден оспорения акт, без да има право да го подменя или допълва. При положение, че в оспорената заповед липсват мотиви и позоваване на конкретната хипотеза от цитираната правна норма за наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване, съдът е следвало да констатира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради това да я отмени като незаконосъобразна, само на това основание. Нарушението не е съществено и не се отразява на правилността на обжалваното решение, защото и по изложените от съда мотиви, то е правилно. Правилен е извода на съда, че посоченото в заповедта основание за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, не прави строежа незаконен, защото чл. 154, ал. 2, т. 5 е извън обхвата на незаконните строежи по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, с което е нарушен съществено материалния закон. Правилен е и другия извод на съда, че описаните в заповедта отклонения от одобрения инвестиционен проект, се отнасят до части от строежа, а не за целия строеж, поради което разпореденото премахване на целия строеж, за който има редовно издадени строителни книжа, е незаконосъобразно по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Поради това, като е отменил заповедта на основание чл. 146, т. 4 от АПК, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, решението му се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход по касационното обжалване, на ответниците Снежанка Георгиева и Николай Георгиев се дължи присъждане на разноските пред касационната инстанция, в размер на 600 лева, за сметка на касатора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение