Решение № 6293 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация срещу Решение 136/10.01.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 10246/2021 г. С обжалваното решение е отменено Решение 710/29.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) по преписка 170/2020 г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не се изисквал достъп до всички сгради в цялост, че изграждането на архитектурен достъп не било самоцел и че разпоредбите на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) не налагали задължително преустройство на съществуващите сгради, а създавали изисквания към бъдещите проекти. Счита, че изводите на съда, че не е предвидено всеобщо задължение за изграждане на конкретни съоръжения и че в случая не се установява реално възпрепятстване на права, са направени при непълно и погрешно тълкуване на релевантните материалноправни разпоредби. Подробно излага съображения, че съдът не е отчел, че предмет на спора е конкретен обект публично място, на който безспорно е установена липсата на изградена архитектурна среда, че нарушението е установено на основание чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Счита, че решаващият съд е направил общ коментар на ЗХУ и Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ, Конвенцията). Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и направените в касационното производство разноски държавна такса. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кръстева. Ответникът по касация СИТИ КЕШ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касация се представлява от юрк. Панайотова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение 710/29.09.2021 г. на КЗД по преписка 170/2020 г. с което Комисията е: 1. Установила, че Сити кеш ООД, чрез неосигуряването на достъпна архитектурна среда на обект: Сити кеш ООД, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски 23, затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност до публични места, което е в нарушение на чл. 5 ЗЗДискр.; 2. Наложила на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на Сити кеш ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 5 ЗЗДискр.; 3. На основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. е дала задължително предписание на Сити кеш ООД да предприеме действия по осигуряване на достъпност до обект: Сити кеш ООД, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски 23, с което да се осигурява архитектурна достъпна среда за лица с увреждания или с намалена подвижност и да не се нарушава разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр. Посочено е, че в едномесечен срок от съобщаване на решението, адресатът на задължителното предписание е длъжен да уведоми КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението. За да отмени решението на КЗД, решаващият съд от фактическа страна е установил, че производството по издаване на процесното решение е образувано при самосезиране по доклад вх. 12-11-1020/06.03.2020 г. в рамките на проект Достъпна България. Посочил е, че фактическите установявания на КЗД се основавали на Констативен протокол (КП) вх. 12-11-2836/26.07.2019 г., в който е отразено, че пред входната врата на обект: Сити кеш ООД, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски 23 има две стъпала и няма изградена достъпност за хора с увреждания. Установено е в хода на проучването, че дружеството е наемател на обекта, както и че е създадена организация ориентирана към индивидуалните потребности на всеки клиент, като е осигурена възможност за обслужване на посочен от клиента адрес. Решаващият съд е възпроизвел мотивите на КЗД, базирани на позоваване на легални определения и разпоредби в Наредба РД-02-20-2/26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, КПХУ и на разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и ЗЗДискр. Посочил е, че Комисията е счела, че макар и да е осигурена възможност за обслужване на клиентите на посочен от тях адрес, както и предоставяне на услуги по телефон или имейл, Сити Кеш ООД следва да изгради достъпна архитектурна среда до обекта посредством разумни улеснения, вкл. подвижна рампа, платформа и т. н., чрез които да се осигури самостоятелен и безпрепятствен достъп до обекта, в който дружеството развива дейност. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е посочил, че не споделя изводите на КЗД. Посочил е, че целите прогласени в чл. 2 ЗХУ, както и останалите разпоредби на същия закон, не налагали извод, че се изисква осигуряване на достъп до всички сгради в цялост. Общите изисквания установени в раздел ІV на Глава ІV от ЗХУ създавали изисквания към проектирането, т. е. към бъдещите проекти за градоустройство и строителство и не налагали задължително преустройство на съществуващи сгради, ако друга разумна и съразмерна мярка би постигнала същата цел да предостави реален достъп на лице с увреждане до съответната администрация. Извел е извод, че достъпността може да бъде гарантирана чрез различни форми, не непременно чрез архитектурно-строителни решения във всеки търговски обект. Посочил е, че както Конвенцията, така и ЗХУ разглеждали достъпа във взаимовръзка с разумните улеснения за хората с увреждане, като не можело да се приеме, че съставлява разумно улеснение за хората с увреждания изграждането на физически достъп до съответния офис на търговеца. В случая не било установено, а и не се твърдяло, че измежду клиентите на Сити Кеш ООД имало хора с увреждания, чийто физически достъп е бил възпрепятстван. Посочил е, че за постигане на целите на КПХУ не е предвидено всеобщо задължение за изграждане на конкретни съоръжения. Гаранциите за пълноценно и равноправно упражняване на права били различни във всеки случай съобразно спецификата му и съответно налагали различни мерки. В случая не се установявало реално възпрепятстване на тези права, а съответно, не намирали основание наложените имуществени санкции и дадени предписания. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства и по тях страните не спорят. Настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия съд, че изискванията за достъпна среда се прилагат към бъдещи строежи, както и че не се изисква осигуряване на физически достъп до всички сгради, чрез конкретни съоръжения, за да е достъпна архитектурната среда, а е достатъчно достъпност на услугите. Изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места е дискриминация, съгласно чл. 5 ЗЗДискр. Същата е забранена, защото води до неравно третиране на определена група лица лица с увреждания, вкл. двигателни, лица, които поради друга причина са с ограничена подвижност. Достъпната архитектурна среда изисква всяко от тези лица да може самостоятелно и независимо ако желае да ползва услуга предоставяна на публично място, да може да я ползва, вкл. чрез физически достъп до това място. Достъпността на предоставяна услуга по друг начин, не отменя изискването за достъпна архитектурна среда. Неправилно съдът е посочил, че изискването за изграждането на достъпна среда е само за бъдещи проекти. Към тези бъдещи проекти изискванията са завишени, но това не означава, че на заварените строежи не следва да се осигурява безпрепятствен архитектурен достъп. Приемането на обратното би означавало невъзможност на хора с увреждания или на други лица, които имат затруднения в подвижността, да могат да ползват услуги предоставяни в помещения, намиращи се в заварени строежи. Към съществуващите сгради изискването е за предвиждането на такива улеснения, които да имат за резултат достъпност на средата. Какви ще са те зависи от конкретните особености на помещенията, техническите възможности за предвиждането им и желанията и възможностите на лицата, които предоставят услугите в тези помещения. Член 9 КПХУ в т. 1 Достъпност предвижда, че за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят и към: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. В т. 2, буква б на същия член от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат също подходящи мерки за съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика. Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Офисът, в които Сити Кеш ООД предоставя услугите си и който е бил обект на проверка, е публично място (предоставя се обществена услуга отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други средства - търговска дейност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, по твърдение на самото дружество, като адресати на услугата могат да бъдат неограничен брой лица), поради което задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на Сити Кеш ООД. Възможността за предоставяне на услугите по алтернативен начин, е ирелевантно. За да е архитектурно достъпно помещението е необходимо до него да има безпрепятствен достъп, който не зависи от помощта на друго лице. Неправилно решаващият съд е посочил, че достъпността на услугата може да бъде гарантирана чрез различни форми, но не непременно чрез архитектурно строителни решения във всеки търговски обект. Член 5 ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а не невъзможността за ползването на услуга. До всяко помещение, в което се предоставят публични услуги, следва да има достъп на всички лица. Правилно в решението на КЗД е посочено, че следва да се предвидят разумни улеснения, като е налице примерно изброяване, които да осигурят самостоятелен и безпрепятствен достъп. Облигационните отношения между лицето предоставящо публичната услуга и собственика на помещението, в което се предоставя тази услуга (както е в процесния случая), относно това кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Задължението за достъпност на средата е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. В случая доказателствата по делото категорично установяват недостъпност на архитектурната среда в обекта на Сити Кеш ООД в гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски 23. Дружеството не е доказало, а и не твърди, че са налице някакви обективни пречки, които да го възпрепятстват да осигури достъп и на лица с увреждания до офиса му. Легалните дефиниции на достъпна среда дадени в сега действащата Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията и в предходната Наредба 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания са идентични. Неоснователно от Сити Кеш ООД се поддържа, че Комисията се е позовала на разпоредби, които не са действащи. В § 26 от ПЗР на ЗХУ е предвидено, че подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се прилагат, доколкото не противоречат на закона. В правомощията на КЗД е да осъществява проверки за спазване на законите уреждащи равенството в третирането, част от което е и достъпната архитектурна среда. В случая КЗД правилно е приложила ЗЗДискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. При липсата на осигурен свободен достъп на лица с намалена подвижност, вкл. лица с двигателни увреждания до помещението, в което Сити кеш ООД предоставя услугите си, е налице предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак увреждане. Хората с увреждания не могат да получат услуга предоставяна на публично място по начин, който да не ги дискриминира, защото не могат да ползват услугата самостоятелно и независимо от волята на друг субект, по простата причина, че нямат осигурен достъп до помещението, в което се предоставя тази услуга. В обект Сити кеш ООД, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски 23 липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, вкл. такива с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с КП вх. 12-11-2836/26.07.2019 г. съставен от служители на КЗД при извършена проверка. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване, отразените в протокола факти относно липсата на достъпна архитектурна среда, не са оборени. Липсата на архитектурен достъп е правилно установен от КЗД, поради което правилно е дадено и задължително предписание за отстраняването му. Наложената имуществена санкция е на минимума. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на Сити Кеш ООД срещу Решение 710/29.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) по преписка 170/2020 г. По отношение на същото не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за направени разноски в размер на 70 лв. внесена държавна такса. Ответникът по касация се е представлявал от юрисконсулт, както пред настоящата, така и пред предходната инстанция, като на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение