Решение № 8160 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2016 г.

Решение № 8160 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП– Пловдив, подадена чрез старши юрисконсулт Р. Е. против решение № 857 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3246/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 от ДОПК № П-16001615038748-135-001 от 25.08.2015 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 417 от 13.11.2015 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която на Й. Н. А., в качеството й на самоосигуряващо се лице като [фирма] са вменени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО за 2011 г. в размер на 676,74 лева; за ДЗПО – УПФ за 2011 г. в размер на 207, 59 лева и здравни вноски в размер на 132,86 лева, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 106, ал. 1, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в касационната жалба се иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – [фирма] представлявана от Й. Н. А., чрез пълномощника адвокат Надежда А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Поддържа, че доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните. Счита, че съдът е обсъдил всички доводи съобразно събраните доказателства. Органите на ТД на НАП-Пловдив не са установили в условията на пълно главно доказване в процеса обстоятелството, че А. е осъществявала трудова дейност през процесните периоди, т. е. че липсва прекъсване на тази дейност по смисъла на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 857 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3246/2015 г. Административен съд Пловдив е отменил акт за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 от ДОПК № П-16001615038748-135-001 от 25.08.2015 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 417 от 13.11.2015 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която на Й. Н. А., в качеството й на самоосигуряващо се лице като [фирма] са вменени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО за 2011 г. в размер на 676, 74 лева; за ДЗПО – УПФ за 2011 г. в размер на 207, 59 лева и здравни вноски в размер на 132,86 лева, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че акта, в оспорената част потвърдена в хода на административното му оспорване, е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Й. А. е упражнявала дейност като [фирма], като на основание чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, е декларирала дата на започване на дейността считано от 1.11.2003 г. с обхват на осигуряването – общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт /т. е. за всички осигурени рискове/ считано от 1.03.2005 г., без данни за прекъсване или прекратяване на дейността. В ТД на НАП – Пловдив са представени седем броя болнични листи с номера №№ 0621928, 2486628, 1381331, 1381331, 2486692, 1023429, 0585334, обхващащи периода от 11.01.2011 г. – 25.01.2011 г., до 4.09.2011 г. – 29.10.2011 г. Приложена е и молба - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 КСО за периода 29.10.2011 г. – 30.07.2012 г. На основание на гореизброените документи НОИ е изплатил на Й. А. следващите й се парични обезпечения. Безспорно се е установило, че търговската дейност на предприятието на [фирма] не е прекратена. По делото са приети и кредитирани писмени доказателства - сключени трудови договори с трети лица, сключени договори за счетоводно-консултантски услуги, анекс към длъжностната характеристика за дължността "продавач-консултант" Събрани са и гласни доказателства, като показанията на свидетелите Г. И. и А. Щ. са обективни, пълни и кореспондиращи с другите доказателства по делото. Основният спорен въпрос по делото се свежда до това: дали през процесните периоди Й. А. е осъществявала лично трудова дейност и дали същата дължи внасянето на задължителни осигурителни вноски с оглед качеството си на самоосигуряващо се лице за същите тези периоди. На тези въпроси правилно първоинстанционния съд е дал отрицателен отговор. Подаването на годишна данъчна декларация от търговеца по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са отчетени приходи за осъществявана трудова дейност, само по себе си не е обстоятелство, което да обосновава извода, че А. лично и непрекъснато е участвала в тази трудова дейност и болничните листове са представени само с цел получаване на обезщетение. Тези твърдения на административния орган не са подкрепени с доказателства. От приетите писмени и устни доказателства безспорно се установява, че през процесния период търговецът е назначил по трудов договор на длъжност "продавач-консултант" свидетелката И., която по времето на отсъствието на А. е осъществява основната дейност на фирмата, която е свързана с търговия на цветя. Освен с продажби И. е изпълнявала функциите на отговорник на двата търговски обекта, осъществявала е комуникация с доставчиците, приемала е стоката и съпровождащата я документация, разделяла е стоката между двата обекта, следяла е за спазване на работното време от останалите работници, в края на всеки месец е подготвяла всички необходими документи и ги е предавала в счетоводството /фактури, отчети, болнични листове и прочие/. Предприятието на едноличния търговец е имало и сключени договори за счетоводно-консултантски услуги, като безспорно се установява, че свидетелката А. Щ. е лицето натоварено да осъществява счетоводното обслужване на търговеца- да изготвя и подава справките-декларации по ЗДДС, декларации обр. 6, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведомостите, платежните нареждания и прочие, счетоводни документи. Констатирано е също така, че ежемесечно са изготвяни ведомости за работни заплати, чрез които са отчитани начислените и изплатени трудови възнаграждения за положения през съответните месеци труд, като не е установено А. да е получавала заплата. Неоснователни са и наведените от административния орган доводи, че за процесните периоди А. е следвало да назначи за управление на фирмата си прокурист. Въпросът как търговецът ще се осъществява управлението на фирмата си по време на отсъствие си, е въпрос на преценка на самия търговец. С оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че за посочените периоди дейността на търговеца не е била прекъсвана. Наведените оплаквания в обратната насока не могат да бъдат споделени. Административният орган не е представил доказателства, които да обосноват твърденията, че за процесните периоди А. лично е участвала в осъществяване дейността на фирмата. При тези съображения и след служебна проверка на обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът е направил искане за разноски. Това искане не е подкрепено с доказателства. Не са представени доказателства за направени разноски, нито списък на разноските. Ето защо искането се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение