Решение № 12475 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Източен , Община Пловдив, подадена чрез пълномощник М. Сукарева, срещу решение 1151 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 2776/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед ЗРИ-406/21.06.2022 г. на кмета на район Източен , Община Пловдив като незаконосъобразна и са присъдени разноски. С доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Ш. Милашинова и Р. Шолева, в писмен отговор на касационната жалба и в хода по същество, чрез пълномощника им адв. Исов, излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Претендират присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателностна касационната жалба и предлага да се отмени решението и да се отхвърли оспорването срещу заповедта на кмета на район Източен , Община Пловдив като неоснователно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Ш. Милашинова и Р. Шолева срещу заповед ЗРИ-406/21.06.2022 г. на кмета на район Източен , Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Едноетажна масивна сграда за търговска дейност с приблизителна площ от 25.00 кв.м., построена в имот частна общинска собственост, попадащ в ПИ с идентификатор 56784.553.228, отреден за жилищно застрояване и общ. обслужваща дейност и частично в ПИ 56784.553.193 по КККР на гр. Пловдив, представляващ улична регулация с административен адрес:[адрес], гр. Пловдив, изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж от неизвестен извършител. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта, като е приел, че страда от съществен порок, изразяващ се в неяснота относно нейния предмет, тъй като приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ установява различни параметри и местонахождение на строежа. След анализ на документите по административната преписка е установено, че параметрите на строежа са некоректно посочени в констативния акт и пренесени в оспорената заповед, а именно, че обектът е изграден от тухлена зидария с плосък покрив. Въз основа на заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че конструкцията е от профилна стомана, използвани са покривни термопанели и стенно ограждане от листова стомана, което характеризира обекта като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР от ЗУТ във връзка с чл. 56 от ЗУТ. По тези съображение е прието, че заповедта е издадена и на несъответно правно основание, тъй като процесният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Изводът на първоинстанционния съд за оборване на доказателствената стойност на констатациите в КА и издадената въз основа на него заповед на кмета на район Източен при Община Пловдив не се споделят от настоящата касационна инстанция. Изложените от съда мотиви относно констатирането на разлики между описаните обекти в експертизата и в КА водят до извод за некоректно описание на разпоредения за премахване незаконен строеж. Те обаче не сочат на неясен предмет на заповедта, а на несъществени разминавания в параметрите на строежа, тъй като неговото местонахождение е безспорно установено с посочване на идентификатора по КК, т.е. няма съмнение относно идентификация на подлежащата на премахване сграда в имот с идентификатор 56784.553.228 по КК на град Пловдив, още повече, че вещото лице констатира изграждането на процесния строеж на място на отразения в КК гараж с идентификатор 56784.553.228.3, премахнат преди около 3-4. Това се потвърждава и от разпита на вещото лице инж. Ранделова, проведен в открито съдебно заседание на 07.06.2023 г., което разяснява, че като местоположение не е имало проблем да се установи кой обект касае заповедта. Обстоятелството, че в КА и в заповедта строежът е посочен като попадащ частично в ПИ 56784.553.193 по КККР на гр. Пловдив в уличната регулация, което е в противоречие с даденото от вещото лице заключение, не променя горния извод за ясно и недвусмислено индивидуализиране на подлежащия на премахване незаконен строеж, който е определен като незаконен на две основания по т.1 и по т.2 ,ал.2,чл.225 ЗУТ. На следващо място, установеното разминаване в застроената площ на незаконния строеж по КК , КА и процесната заповед /25 кв.м/ и заключението на вещото лице /16,38 кв.м./, също не сочи само по себе си на незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като данните по КК имат само констативен характер и нямат връзка със законността на нанесените сгради и др. обекти на кадастъра. Действително липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, но това нарушение е от категорията на съществените само тогава, когато води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство и препятства неговото премахване, т.е. разпоредените със заповедта правни и фактически последици следва да са неизпълними с оглед неясния предмет на заповедта, което в случая не е така. Не може да бъде споделен и вторият извод на първоинстанционния съд, дал му основание да определи оспорената заповед като незаконосъобразна, а именно, че разпореденият за премахване обект представлява преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР от ЗУТ във връзка с чл. 56 от ЗУТ, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за него процедурата по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е неприложима. Съгласно въведената дефиниция за преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 17 от 2020 г./, във връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, преместваеми обекти са освен предназначените за увеселителна и търговска дейност и такива за друга обслужваща дейност , като основните характеристики за преместваем обект се извличат от две групи предпоставки, а именно: 1. възможността след отделянето му от повърхността да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен и 2. поставянето му и/или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая, според констатациите на вещото лице след извършения оглед на място, монтажът е извършен като подът е задигнат над нивото на тротоара на 50 см. и са изпълнени две стъпала пред фасадата на обекта. За изравняване на основата под павилиона е изпълнен бетонов цокъл с височина 30 см. по периметъра, а на пода са положени теракотени плочки. В бетоновия цокъл са монтирани стоманени профили по четирите страни. При тези данни не може да се приеме, че с демонтажа на обекта няма да се измени субстанцията на земята, тъй като при премахването на процесния обект, неминуемо ще бъде разрушен и част от изградения 30 см. бетонов цокъл и монтираните в него стоманени профили, служещи за опора на стените. Това води до извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който като изграден в този му вид след 31.03.2001 г./ според експертизата е изграден преди 3-4 години/ и без одобрени строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/, подлежи на премахване като незаконен по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и издадената заповед от кмета на район Източен при Община Пловдив, на когото съгласно т. 22 от заповед 21ОА-1418/10.06.2021 г. кметът на Община Пловдив е делегирал правомощията си да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обратно на твърдяното от ответниците по касация. С връчването на констативния акт и оспорената заповед по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателките са упражнили правото си на защита и са имали възможност да изложат всичките си възражения срещу констатациите на административния орган в проведеното съдебно производство. Следователно правото им на защита не е нарушено. Оплакването, че административният орган не е положил необходимите усилия да установи извършителя на строежа, а го е определил като неизвестен и по този начин преди издаването на административния акт не е събрал необходимите факти и обстоятелства от значение за случая, е неоснователно. Задължението за премахване на незаконен строеж, по принцип е на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, визирани в чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Поради това самото твърдение на оспорващите, че те са собственици на строежа, разпореден за премахване срещу неизвестен извършител, е достатъчно да обоснове техния правен интерес за оспорване на заповедта. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган, като целта на закона е недопускане и отразяване на незаконното строителство, независимо от неговия извършител. В този смисъл заповедта на кмета на район Източен при Община Пловдив се явява издадена в съответствие с целта на закона. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява валиден и законосъобразен административен акт, а оспорването срещу него - неоснователно. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК постановено друго, с което жалбата на Ш. Милашинова и Р. Шолева срещу заповед ЗРИ-406/21.06.2022 г. на кмета на район Източен , Община Пловдив да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,