Решение № 397 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 319/2010 г.

Решение № 397 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 319/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 25/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Р. О., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа в писмена защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.04.2010 г. постановено по внохд. № 25/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е потвърдена присъда по нохд. № 177/2009 г. на Окръжен съд гр. Бургас, с която подсъдимия О. е признат за виновен на 16.12.2008 г. в гр. Бургас, да е отнел чужда движима вещ на стойност 2880 лв. от владението на св. Лебед, с намерение противозаконно да я присвои, като използвал за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поР. което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. ПО ЖАЛБАТА на под. О.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят според защитата: "крайно неизяснения предмет на престъплението като тегло, състав на златото, ако изобщо е било злато" и това че пострадалата " не е доказала, че е собственик на тези златни вещи". Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно са ги обсъдили, посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Особено внимание е обърнато на показанията на свидетелите посочени от защитата, като са отразени и основанията, поР. които не следва да им се даде вяра. Изводите по фактите са по правилата на формалната логика и съответни на обстойния анализ на всички доказателства по делото. В тази връзка изцяло голословно е твърдението, че предмета на престъплението не е "установен". Освен не оспорената по делото съдебно оценителна експертиза пострадалата е посочила и гривната, която е била на ръката й в съдебна зала и която е комплект с отнетия синджир, а относно довода за "неустановената собственост " на предмета на престъплението, то това обстоятелство е извън предмета на доказване и това е видно дори, ако се погледне обективния състав на престъплението грабеж. При правилно и безпротиворечиво установи факти закона е приложен правилно. Подсъдимия е извършил квалифициран грабеж на вещи и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, приели са че наказанието следва да се определи при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, което не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и с изтърпяването му биха се постигнали целите на наказанието. Не без значение в тази връзка е и изтърпяното предишно наказание от седем години лишаване от свобода, което очевидно не е постигнало целта си. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение