Решение № 179 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2010 г.

Решение № 179 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Искрен Цонев чрез процесуален представител, срещу решение № 14 от 25.02.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 5800/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Искрен Цонев против решение № 830/22.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София и жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ"-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне от настоящата съдебна инстанция по съществото на спора, като се уважи жалбата и се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1724/24.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. Ответникът в касационното производство- директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София чрез своя процесуален представител по делото оспорва касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По основателността на жалбата съдът приема следното: Извършена е ревизия на жалбоподателя, по приложението на ЗОДФЛ за периода - 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. Резултатите от извършената ревизия са обективирани в РА № 800957/25.04.2008 г., с който на ревизирания субект са определени за 2004 г. ДОД в размер на 13 713,65 лева и лихва върху него в размер на 5 604,08 лв.; ДОД за 2005 г. в размер на 1841,49 лв. и лихва върху него в размер на 529,27 лв.; ДОД за 2006 г. в размер на 3 256,19 лв. и лихва върху него в размер на 505,16 лв. Този ревизионен акт е обжалван изцяло по административен ред пред директора на дирекция "ОУИ"-София с жалба, подадена на 28.05.2008 г. По тази жалба директорът на дирекция "ОУИ"-София се е произнесъл на 24.11.2008 г. с решение № 1724, изменяйки РА в частта за 2004 г., намалявайки облагаемата данъчна основа за тази година, респективно дължимото задължение за ДОД на 2 481,70 лв. В останалата част РА е потвърден. Срещу изменения, респективно потвърдения в една част РА не е постъпила жалба до съда. Вместо това Искрен Цонев е направил възражение вх. № 94-00-229/8.12.08 г. в ДОУИ-София за поправка на явна фактическа грешка в решение № 1724/24.11.2008 г. В това възражения ревизираният субект е твърдял, че в диспозитива на решението е допусната явна фактическа грешка във връзка с аритметичните пресмятания на възприетия с мотивите на решението паричен поток. С писмо изх. № 94-00-229/25.05.2009 г. и. д. директор на дирекция "ОУИ"-София уведомява Искрен Цонев, че от възражението му не става ясно в какво се състои допуснатата явна фактическа грешка-дали твърдяната грешка представлява погрешно определена сума, включена в паричния поток, възприет от решаващия орган или неправилно извършени аритметични пресмятания. На Искрен Цонев е предоставен 7 дневен срок от получаване на уведомлението за изясняване на посочените обстоятелства. С възражение от 1.06.2009 г. Искрен Цонев е цитирал пасажи от решението, чиято поправка се иска с твърдения, че след като с тях са възприети исканията му и няма основание за увеличение на данъчните му задължения над декларираното от него за целия ревизиран период-2004-2006 г., е постановено решение, което отново ги увеличава. Искането в това възражение е да бъдат отменени наложените му с РА данъчни задължения. С решение № 830/22.06.2009 г. издадено от и. д. директор на дирекция "ОУИ"-София е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1724/24.11.08 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София. Мотивите на решаващия орган, с които е отказана исканата поправка са, че евентуални грешки при формирането на паричния поток за 2004 г. не са от естество да доведат до промяна на изразената воля от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София в диспозитива на решението, както и изразената воля на данъчния субект за отмяна на установените с обжалвания РА задължения за ДОД не може да се постигне по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка, а единствено по пътя на оспорването на акта пред съда по реда на на чл. 156 - 160 от ДОПК, за което срокът бил изтекъл. Именно това решение е било предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд. В жалбата си до съда жалбоподателят е твърдял, че в решението на директора на ДОУИ-София, с което се е произнесъл по жалбата му срещу РА са налице несъответствия, които ако бъдат коригирани, аритметичните резултати за ревизираните години биха били различни. Административният съд е приел, че непрецизността или вътрешните противоречия между мотивите и диспозитива на решението не могат да се подведат в хипотезата на "поправка на очевидна фактическа грешка". Съдът е приел, че такава неяснота съществува в решение № 1724/24.11.08 г. на директорът на дирекция "ОУИ"-София, но искането на жалбоподателя за поправка на ОФГ не съдържа подробни оплаквания, за да съставлява индиция за оспорване на решението относно неговата законосъобразност и обоснованост, а пропускът на жалбоподателя да оспори решението по реда на чл. 156 от ДОПК не може да се санира в производството пред съда. Въз основа на тези мотиви съдът е пирел, че оспореното решение не страда от порока материална незаконосъобразност, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Обжалваното съдебно решение е правилно. Основателно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, а противоречие между мотивите и диспозитива на решението, чиято поправка се е искала. Правилно, административният съд е посочил, че това противоречие не може да бъде отстранено по пътя за поправка на очевидна фактическа грешка, а единствено по пътя на съдебното обжалване на РА, срокът за което е пропуснат. Възражението на Искрен Цонев от 8.12.08 г., макар и да е в рамките на 14 дневния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК не би могло да се възприеме като жалба до съда, тъй като обстоятелствената му част и формулираното в него искане са недвусмислени, че се иска провеждане на процедура за поправка на очевидна фактическа грешка. Подаденото възражение от 01.06.2009 г. което всъщност представлява уточнение на първоначалното възражение, въпреки формулираното в него искане за отмяна на наложените данъчни задължения с РА, с оглед обстоятелствената му част и неговия адресат не променя характера на първоначалното възражение, правилно възприето като молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Липсата на жалба до съда срещу изменения РА е очевидна, като неподаването й евентуално би могло да се обясни с пропуснат срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, но това обстоятелство е ирелевантно към предмета на спора, което не налага обсъждането му в настоящото решение. По тези съображения настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения Върховният административен съд