Решение № 12264 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2009 г.

Решение № 12264 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на "Продекс - комерс" ООД - гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 36, подадена чрез адв. В. Стоичкова против решението от 18.06.2009 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, III А състав, постановено по адм. д. № 933 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 506/26.08.2004 г., издаден от данъчен инспектор в ДП "Възраждане" в частта, потвърдена с решение № 512/01.03.2005 г. на РДД и е начислен ДДС в размер на 6138,51 лв. за данъчен период м. 12.2003 г. В полза на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 508 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Необоснован е първоинстанционния извод за упълномощаване в хипотезата на чл. 235, ал. 2 ДПК (отм., но приложим за периода). С представеното допълнително споразумение не са изпълнени предишните указания на ВАС. Обжалваният акт е издаден от некомпетентно лице, което има за последица нищожност на акта. Освен това, установено е че данъчната основа е отразена правилно. Направените констатации в ДРА не са подкрепени с доказателства. Касаторът моли чрез адв. Стоичкова и адв. Чавдарова за уважаване на касационната жалба и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил със съображения, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Калоферова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 7297/17.06.08 г., постановено по адм. д. № 4578/08 г. на ВАС, I о., е отменено решението от 27.11.07 г. по адм. д. № 2446/05 г. на СГС, III "Б" състав в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Продекс - комерс" ООД относно начислен ДДС в размер на 6138,51 лв. за данъчен период м. 12.03 г. и е върнато делото за ново разглеждане. Дадени са указания за изследване на въпроса дали издателя на АВДР е разполагал с такава компетентност. При новото разглеждане директорът на Д "ОУИ" е представил допълнително споразумение на началника на ДП "Възраждане" и заповед № РД - 01 - 52/31.03.2000 г. на ТДД гр. София, с която началникът на ДП е упълномощен да издава АВДР. Оттук съдът е направил извода, че процесните АВДР са издадени от компетентен орган. По време на данъчната ревизия е констатирано, че по сметка "Стоки" за м. 05.03 г. не са заприходени и осчетоводени 20 468,67 лв., за м. 10.03 г. - 4946,50 лв., за м. 11.03 г. - 5277,40 лева. На дружеството е връчено ИПДПО, като ревизираното лице е представило инвентаризационен опис към 31.12.03 г. Върху незаприходените стоки органите са начислили ДДС. Изслушано е заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Ст. Гешев. Първоинстанционният съд е приел за установено, че хранителните стоки не са налични към датата на инвентаризацията, тоест същите са били обект на облагаеми доставки. Позовал се е на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на делото са събрани писмени доказателства във връзка с компетентността на издателя на АВДР, а оттук и за валидността на последващия ДРА. Това са допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 1884/08.05.02 г., сключено между ГДД и Николай Благоев Иванов за длъжността Началник ДП, както и заповед № РД - 01 - 52/31.03.2000 г., издадена на основание чл. 235, ал. 2 ДПК от Директора на ТДД. С последната началникът на ДП е упълномощен, считано от 31.03.2000 г. да издава АВДР. В този смисъл е правилен извода на съда за валидност на ДРА, още повече че писмените доказателства не са оспорени. Обосновани са първоинстанционните мотиви, изложени по повод законосъобразността на оспорената част от ДРА. Няма спор, че процесните стоки липсват към 31.12.2003 г., а доводът, че се касае за техническа грешка, е недоказан. Във връзка с различията при осчетоводяването на стоките е изслушано заключение по ССчЕ. Вещото лице е констатирало различието, посочвайки причината за това. И в двата случая обаче последицата е ощетяването на бюджета. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) фактическите констатации в производството по обжалване се считат за верни до доказване на противното. В случая тези констатации не са опровергани. Липсват отменителни основания, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение