Решение № 3399 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2012 г.

Решение № 3399 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив против Решение № 1210/22.05.2012 постановено по адм. дело № 1610/2011 по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № 131100050 от 28.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 431 от 26.05.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Корадо груп" ООД е начислен допълнително ДДС в общ размер на 18 298,06 лева и съответни лихви в размер на 1 344,55 лева за данъчен период м. 05.2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Корадо груп" ООД не е подал възражение в законоустановения срок. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 131100050 от 28.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 431 от 26.05.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Корадо груп" ООД е начислен допълнително ДДС в общ размер на 18 298,06 лева и съответни лихви в размер на 1 344,55 лева за данъчен период м. 05.2010 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания ревизионния акт, като е уважил жалбата на "Корадо груп" ООД. Спорният въпрос в първоинстанционното производство е относно извършени доставки на безалкохолни напитки към "PIPO IMPORT EXPORT" с VIN RO26248140, регистрирана в Румъния., декларирани от "Корадо груп" ООД като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, ал. 1 ЗДДС, респективно че те са облагаеми с нулева ставка. Касаторът притежава документи, предвидени в чл. 45 ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 6/2010 г./ - 4 бр. фактури и транспортни документи - 4 бр. ЧМР, както и едно писмено потвърждение за разглеждания период. Издадените фактури са включени в дневниците за продажби, като за ревизирания период задълженото лице е подало VIES декларация за извършени ВОД на стоки по реда на чл. 125 ЗДДС. Установени са и плащания в брой по тези фактури, документирани с фискални бонове от ЕКАФП, което обосновава извод за осъществени покупко-продажби на тези стоки. Относно транспортирането на стоките от трето лице - молдовска фирма - превозвач, то не следва да се пропуска обстоятелството, че в инвойс фактурата е посочено като условия на доставката "EXW Pazardjik", т.е. ex works или франко завода /уговореното място в гр. Пазарджик/, поради което и всички рискове и отговорности от посоченото място, вкл. товарене, плащане, транспортиране, вкл. заплащането на дължимите митни сборове и транспорти такси, а и други подобни са единствено и само за сметка на купувача - румънския търговец. В клетка 24 на ЧМР е отбелязано място на получаване - Gostinu, а в потвърждението е отбелязано място на получаване - Гюргево. Двата документа съдържат на пръв поглед противоречива информация относно мястото на получаване на стоките. По отношение соченото от ответника "разминаване" в клетка 24 на ЧМР, където е отбелязано място на получаване - Gostinu и в потвърждението, където е посочено място на получаване - Гюргево, първоинстанционният съд е приел, че в ЧМР е буквално посочено "judetul Giurgiu" /т.е. окръг Гюргево, където се намира и община Гостину, село Гостину/, поради което всъщност такова несъответствие липсва, тъй като не се визира никъде гр. Гюргево. Съдът е приел, че в случая ДЗЛ е доказало осъществяването на ВОД, а именно ревизираното лице доставчик разполага с документ за доставката - фактура, в която като получател е посочено дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка със съответния идентификационен номер и писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо получаването на стоката на територията на друга държава членка, т.е. налице са изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а" ППЗДДС в хипотезата на извършен превоз от трето лице за сметка на доставчика или получателя. Международнните товарителници /CMR/, удостоверяват транспортирането на стоките от Р. България до територията на Р. Румъния, тъй като съдържат всички необходими реквизити, вкл. печат и подпис на получателя /независимо, че не е установено името му/. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател от името на румънското дружество не ги прави недостоверни. Наред с това, е представено писмено потвърждение от получателя - румънското дружество, във формата на декларация, с които е потвърдено получаването на стоките по тях. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 1, б. "а"; ППЗДДС, приложима хипотеза предвид извършването на процесните доставки от трети лица - превозвачи, са необходими и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая са налице и двата. Извън горното, са налице и писмени потвърждения от получателите на стоката. Към този момент за писмените потвърждения няма нормативни изисквания за реквизити и съдържание. В тях изрично е удостоверено получаване на стоките по инвойс-фактурите, за които е деклариран ВОД, като е посочена датата на получаване и мястото на получаване на територията на съответната друга държава-членка на ЕС. Относно оплакването за липса на информация относно лицето, подписало от името на дружеството-получател, при наличие на положен печат от името на това дружество, същото е неоснователно, тъй като при липса на противопоставяне при узнаване, се счита, че търговецът потвърждава действията. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките от румънските дружества. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. Ето защо тези обстоятелства правилно не са установявани по делото. Ирелевантно е също наличието или липсата на технологична, кадрова или материална обезпеченост на румънския контрагент. Този извод е меродавен, доколкото няма данни за данъчна измама и пасивно или активно участие на доставчика в такава, каквито данни в случая не се събрани, не са налице и твърдения във връзка с поведението на доставчика или знанието му за такава измама. В този смисъл е практиката на СЕС /по аргумент от решение по дело С-409/07 Телеос, решение по обединени дела С-354/03, С -355/03, С-484/03/. Въз основа на липсата на данни от за платени пътни такси за преминаване на ГКПП "Дунав мост" в периода на документирания превоз, не може да се обоснове извод за неизвършване на превоза, тъй като от една страна документа за заплащане на такса не е измежду изискуемите за удостоверяване на наличие на обстоятелства за ВОД. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава - членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице-получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях. Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава - членка. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. В касационното производство не са доказани разноски, поради което съдът не присъжда такива на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение