Решение № 13875 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6019/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.6 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Странджа агро бизнес ЕООД [населено място], област Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Савчева, против Решение 3387 от 01.05.2024г. постановено по адм. дело 1816 по описа на Административен съд Бургас за 2023г. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, за което са развити подробни съображение в жалбата, както и в писмена защита. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в неговата цялост. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД ОДОП/ Бургас при ЦУ на НАП, в писмено становище, подадено от процесуалния му представител юрск. Л. Илиева, развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 3387 от 01.05.2024г. постановено по адм. дело 1816 по описа на АС Бургас за 2023г. е отхвърлена жалбата на Странджа агро бизнес [населено място] против ревизионен акт /РА/ Р-02000222005095-091-001/12.06.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в обжалваната и потвърдена част с решение 101/15.09.2023г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който РА за данъчни периоди 01.07.2020г. до 30.11.2020г., от 01.01.2021г. до 31.01.2021г., от 01.06.2021г. до 31.07.2021г. и от 01.09.2021г. до 31.10.2021г. за дружеството са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 184 019,90лв. главница и 43 024,49лв. лихви,произтичащи от деклариран от дружеството, но непризнат от приходните органи като такъв ВОД спрямо получатели в РГърция 1. дружество Food and Bevarage Trade с VIN ЕL801301459 по пет фактури за доставка на ядки бадеми, кашу, сушени ягоди и малини, кедрови ядки и др. и 2. Дружество Ezir LTD с VIN EL996797880 по три фактури за доставка на ядки - кашу, бадеми, шам фъстък, сушени праскови и череши. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и издаденият РА е действителен и законосъобразен. Съдът е приел, че въпреки документалната обоснованост на доставките и регистрацията на получателите по ДДС със съответния идентификационен VIN, е останало недоказано изпълнението на изискванията на чл.45,т.2 ППЗДДС досежно прехвърлянето върху получателите на фактурите на правомощието за разполагане със съответната стока и физическото преместване на стоката извън РБ и на територията на друга страна членка на ЕС. Приема, че след като доставките са извършвани чрез трето лице превозвач и за сметка на доставчика, намира приложение разпоредбата на чл.45,т.2, б.а ППЗДДС в приложимата редакция за периодите на доставките, която изисква представяне на транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на друга държава членка като транспортните документи международни товарителници следва да отговарят на изискванията по чл.6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Счита, че представените транспортни документи не отговарят на изискванията поради липса на съществени реквизити адрес на разтоварния пункт при мястото на получаване на стоката, датата на получаване на стоката, данни за лицата, които са получили стоката и са се подписали за това, както и превозната цена, като тези обстоятелства не са установяват и от писмените потвърждения на получателите и декларациите на водачите на товарните автомобили, всички представени с възражението към РД. За да формира изводите си, съдът се позовава и на събраните доказателства относно декларираните данни за граничното преминаване на транспортните средства със стоки, които са различни от тези, предмет на процесния ВОД, както и от липсата на данни, установяващи по несъмнен начин извършеното разплащане между страните. В заключение съдът като възприема за безспорно обстоятелството, че стоките, предмет на фактурите към двете гръцки дружества за реализирани в посочения във фактурите обем и стойност и при приетата недоказаност на фактическото преминаване на същите стоки на територията на друга държава- членка на ЕС, намира, че не е налице ВОД, стоките са реализирани на територията на РБ, поради което се дължи ДДС за тези облагаеми доставки, така както правилно според съда за процедирали приходните органи, начислявайки задълженията по РА. Обжалваното решение неправилно като незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл.45, т.1 и т.2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай и предвид установеността относно транспорта, възложен на трето лице от получателя на стоките са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл.45, т.1, б."а" ППЗДДС) и транспортен документ, удостоверяващ че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице /както е в процесния случай/, за сметка на доставчика /чл.45,т.2,б.б ППЗДДС/. В случая е безспорно и се установява и от приетото заключение на ССчЕ, че ревизираното дружество разполага с надлежно осчетоводени фактури, които са включени в дневниците за продажби, подадени са VIES декларации, с данни, съответстващи на данните, описани в дневниците за продажби по ЗДДС. Наведените данни за по-късна и последваща дерегистрация по ДДС на едно от дружествата получатели - Food and Bevarage Trade с VIN ЕL801301459 са ирелевантни за спора. Приложена са и приети като доказателства по делото международни товарителници като транспортни документи, придружаващи превоза, осъществен от трима превозвачи- Дим транс 16 ООД, Галев ООД и ЕМВЕ ООД. Този документ, както и придружаващите ги фактури, приемо-предавателни протоколи /packing list, handover protocol/, договор за покупко-продажба, квитанции за платени такси и кантарни бележки, заявки- договор за транспорт и продажба, фактури за транспорт и заявки не са били оспорени по реда на чл.193 ГПК отношение на истинността си авторство и вярност на съдържанието. Тези документи имат материална доказателствена сила и са годни писмени документи да установят удостоверените с тях обстоятелства, вкл. и главният, подлежащ на доказване факт на превозване и преминаване на стоките по процесните фактури от територията на РБ на територията на друга държава членка на ЕС РГърция. По отношение на превозните документи следва да се съобрази правната уредба на международната товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр.61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл.1 от конвенцията/. По силата на чл.4 от конвенцията договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл.9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници, както правилно е приел съда. Товарителницата съдържа и необходимия минимум от изискуеми реквизити по чл.53 ЗАвПр, предадена е по реда на чл.51 вр. с чл.65 ЗАвПр и съгласно чл.61 ЗАвПр удостоверява условията на договора и получаването на това до доказване на противното. При тези нормативни изисквания касационният съд намира, че липсата на идентификационни данни за лицето, положило подписа за получател в кл.24, при поставен печата на дружеството получател и дата на получаване, както и непосочването на конкретен административен адрес, на който са получени стоките в кл.3, при наличие на удостоверяване на мястото и държавата /Скидра, Гърция/, не съставляват съществени реквизити, при липсата на които се оборва доказателствената стойност на документа. Обратно на приетото от съда, въз основа на заключението на приетата ССчЕ се установява и надлежното осчетоводяване и разплащане по процесните фактури / без една/. С предаването за превоз на съответните количества стоки, индивидуализирани в международната товарителница, при пряко препращане към двете процесни фактури, съдържащи детайлно описание на стоките по вид, количество, опаковки и цени е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Доказателствената сила на удостовереното в превозните документи не се опровергава от данните от справка от модул ПТРР на Агенция Митници за преминаванията на ППС през границите на РБ, тъй като данните касаят деклариране на стоки, а не изхождат от физическа проверка на превозваните стоки от длъжностни лица. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в ППЗДДС чл.45. В процесни тези документи са налице международни товарителници, чиято автентичност и вярност на съдържанието, вкл. относно отразения факт на местополучаване на стоките в Гърция не е оспорена надлежно от приходните органи. Тези доказателства са годни като такива и пряко установяват факта на транспорт, преминаване на държавната граница и местополучаване на стоките. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г . относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г . и на Член 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г . по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В настоящият казус не се установява поведение на доставчика, въз основа на което може да се обоснове извод, че доставчикът е участвал в данъчна измама, поради което и не следва да понесе тежестта от начисляване на ДДС по спорните доставки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразен ревизионният акт, с който не е признат извършени ВОД. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски като разноски за две съдебни инстанции следва да се присъдят в полза на дружеството жалбоподател в заявения и доказан размер съобразно доказателствата за сторени разноски, включени и в списък за разноски общо 19150лв. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,Върховният административен съд, Осмо отделение