Решение № 10727 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2023 г.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт З. Захариева, срещу решение 350 от 30.12.2022 г., постановено по адм. дело 66/2022 г. на Административен съд- Смолян, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 01-6500/8441 от 16.02.2022г. и преписката е изпратена за определяне на размера на финансовата корекция. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на приложимия материалния закон и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна. Ответникът - ЕТ Кристал М. Сариев представлявано от М. Сариев, с адрес [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. Василев, в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Участващият в настоящото производство представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна. Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалбата на ЕТ Кристал М. Сариев, срещу решение за налагане на финансова корекция 21/312/02603/3/01/04/02 от 16.02.2022г. /изх. 01-6500/8441 #14 от 16.02.2022г./, издадено от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е определена окончателна финансова корекция в размер на 359 739.76 лв, представляваща 100% от размера на отпуснатата финансова помощ по договор 21/312/02603 от 07.10.2014г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., с предмет на инвестицията Къща за гости в УПИ III, в кв. 18 по плана на гр. Доспат, общ. Доспат. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 21/312/02603/3/01/04/01, изх. 01-6500/8441#3/13.08.2020 г., с който на ЕТ е определена санкция в размер на 359 739.76 лв, представляваща 100% от полученото подпомагане. По данни от приложените доказателства, съдът е установил, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано- в резултат на извършени: извънредна проверка на място в периода от 19.06.2019 г. 25.06.2019г., проверка на място 16.07.2019г. 18.07.2019г., както и допълнителна административна проверка от констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план по договора, а именно: Установеното първо нарушение е по отношение на неизпълнение на финансови показатели на одобрения с договор 21/312/02603/ 07.11.2014г. бизнес план, което несъответства на постигането на целите по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013г., определени в Наредба 29 от 11.08.2008г., изразяващо се в изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. в размер на 17.47% от заложените приходи, което е неизпълнение на т.4.12 и т. 4.18 от договора, въз основа на което съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общите положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е определен размера за възстановяване на финансовата помощ-100% от предоставената такава. Второто нарушение се изразява в несъответствие в количествата на финансираните активи при извършвените проверки на място. Прието е, че несъответствието между платените позиции и установените при проверката неточности в изпълнението по договора се явява нарушение на т. 4.12, т. 4.17 б. а и т. 4.18 от договора, както и чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба 29/11.08.2008г., поради което съгласно т.2 от Приложение към раздел I Общи положения от приетите Правила е определена сумата от 693.83 лева за възстановяване. Разглеждайки спора, административният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. След извършен анализ на относимите правни норми и представените доказателства, в това число и приетата съдебна експертиза, административния съд е приел за безспорно, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, но при неправилно определен размер на финансовата корекция. За да достигне до този извод е установено от една страна, че административния орган не е изложил основания по чл. 46, ал.2 от Наредба 29/2008г., в частта относно разпореденото връщане на 100% от получената финансова помощ и от друга страна, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП не са приложими. На последно място административиня съд е приел, че по отношение на безспорно установеното първо нарушения, неправилно размерът на финансовата корекция е определен в размер на 100% от получената финансова помощ, тъй като административния орган не е съобразил тежестта на нарушението, тъй като заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости е функционираща и има реализирани приходи, поради което при прилагане на хипотезата на чл. 46, ал.2 от Наредба 29/2008г., извършеното нарушение не следва да се квалифицира като пълно неизпълнение. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Основателен е наведения от касационния жалбоподател довод за неправилност на извода на съда, отнасящ се до неотносимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП. Предмет на съдебен контрол е решение за налагане на финансова корекция 21/312/02603/3/01/04/02 от 16.02.2022г. /изх. 01-6500/8441 #14 от 16.02.2022г./, издадено на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал.2 и чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008г. и чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 и §4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение. На първо място следва да се отбележи, че с приемането на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., е видно, че специалният закон изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на материалноправните основания за възстановяване на помощта и вида на акта. Същата като нова правна норма от същия специален закон изключва прилагането на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая. Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по т. I и т. III от административния акт по отношение на първото констатирано неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТ"Кристал-М. Сариев"/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменените с клаузите на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 21/312/02603/ 07.11.2014г., задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ, както и установено от административния орган като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 17.47%, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на едноличния търговец е наложена финансова корекция в окончателен размер на 359 739.76 лв. В тази връзка неправилни се явяват изводите на съда досежно неприложимост на Правилата по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. В противовес с изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, настоящият състав счита, че напълно обосновано и правилно административния орган при определяне размера на финансовата корекция е приложил горецитираните правила. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от ЕТ и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на ответника по касация е наложена финансова корекция в горепосочения размер Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюдже. Като е постановил решението си в обратен смисъл административният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. С настоящия съдебен акт и предвид заявеното искане от пълномощника на на касатора, на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции, както и заплатен депозит за СИЕ в размер на 400, а така също и 1700 държавна такса в касационното производство, или общо сумата 2300 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,