Решение № 1334 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2007 г.

Решение № 1334 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на В. Н. Т. от гр. С. срещу решение № 123/25.04.2007 г. по гр.дело № 113/2007 г. на Софийски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба А. Д. И., Н. А. Н. и Д. А. Н., всички от с. П., община Б., изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационното производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 4.12.2006 г. по гр.дело № 183/2006 г.на Сливнишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Т. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размера на притежаваната от ищцата наследствена част върху имота,въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, видно и от представения нот.акт № 44/1974 г., че общите наследодатели на страните Н съпругата му Е. М. /с изразено нотариално заверено съгласие/ са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на сина си А. Н. собствения си недвижим имот, находящ се в землището на с. П., община Б.. Обсъдени са свидетелските показания и мотивиран е извод, въз основа на тях, че до смъртта на праводателите на имота /първият починал през 1981 г., а втората - през 2001 г./, приобретателят, а след неговата смърт-неговите наследници/ответниците по делото/ са изпълнявали задълженията си, съгласно договора от 1974 г., извършвайки действия за задоволяване на конкретните нужди на праводателите, обусловени от възрастта и здравословното им състояние. Обсъдени са и показанията на другата група свидетели, които установяват, че и ищцата, като дъщеря на общите наследодатели ги е посещавала и обгрижвала, но не замествайки ответниците и вместо тях, поради неизпълнение на договора, но епизодично, поради което не е доказала твърденията си, че ответниците са неизправната стана, което да налага разваляне на договора, поради неизпълнение. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните доводи, относно неправилната преценка на съда, на свидетелските показания, които според касаторката установявали неизпълнение на поетото задължение, съгласно договора от 1974 г. Извършваните действия от касаторката, изразяващи се в посещения и внимание към общите наследодатели са в рамките на общото морално задължение, което децата дължат на своите родители. Не е налице твърдение от касаторката, че задължението за гледане и издръжка изцяло е поето от нея, поради неизпълнението му от страна на ответниците. В нейна тежест е било да установи по категоричен начин неизпълнението на договора, свързано с неполагане на ежедневни грижи и издръжка, адекватни на нуждите на праводателите по договора. В този смисъл решаващият съд се е позовал и на ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, мотивирайки правни изводи за обема от права, върху които касаторката е легитимирана да претендира разваляне на договора от 1974 г., с оглед на наследствената й част, равна с тази на приобретателя по договора, респ. на неговите наследници-ответниците по иска. Водим от горните съображения, касационният съд намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и като констатира, че ответниците са направили разноски за настоящето производство, в размер на 60 лева, ги присъди, затова ВКС на РБ, V-то г.о.