Решение № 6278 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2021 г.
ВАСII отделение26.05.2021 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5995 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 7465/2019 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Промаркет" ООД и "Сорел НД" ЕООД против заповед № РА-30-160/04.06.2019 г. на директора на дирекция " Общински строителен контрол" – Столична община. ОСЪЖДА "Промаркет" ООД, ЕИК[ЕИК] и "Сорел НД" ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплатят на Столична община сумата 100 лв. (сто лева) представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6278 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община против решение № 5995 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 7465/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците - "Промаркет" ООД и "Сорел НД" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РА-30-160/04.06.2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Сорел НД" ЕООД и "Промаркет" ООД да премахнат незаконен строеж "монтаж на нови канализационни отклонения, обслужващи санитарни прибори и съоръжения в магазин за хранителни стоки, които преминават през плочата на партера и през общи части на сутерена", находящ се в сграда, с административен адрес гр. София, бул. "Сливница" № 212, като възстановят и приведат строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж № 08/24.01.2006 г., издадено от главния архитект на район "Оборище" – Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че в случая не е налице подмяна на стари с нови тръби, но приема, че в противоречие с чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в заповедта е посочен монтаж на ново канализационно отклонение, тъй като съгласно цитираната норма канализационно отклонение е частта от уличния канал или колектор до ревизионната шахта т. е. до сградата. Съдът приема, че са извършени монтажни работи на канализационни тръби за отводняване на кухненски мивки на магазина, които са заустени в съществуващата канализация на сградата. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че извършените монтажни работи на канализационни тръби представлява вътрешно преустройство, което се включва в понятието "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за извършването на което не се изисква издаване на разрешение за строеж съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид категорията на строежа и в съответствие с приложената по делото заповед за делегиране на права, съобразно чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ вр. § 1, ал. 3 ЗР ЗУТ. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен в предписаната от закона форма като в същият са посочени фактически и правни основания за издаването му и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Същият е направен в противоречие със събраните по делото доказателства, като съдът възприема безкритичоно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. В случая въпросът дали е налице основен или текущ ремонт е правен и следва да се направи с оглед събраните по делото доказателства. Действително в разпоредителната част на заповедта е посочено, че строежът представлява монтаж на канализационни отклонения, което в случая предвид правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи не е налице, но от фактическите основания, посочени в административния акт, както и от изготвения констативен акт и приложената към него скица се установява, че се има предвид монтаж на нови тръби за отводняване на поставените мивка и фурна в магазина, като тръбите преминават през плочата на партера и през общи части на сутерена. В заповедта и в констативния акт е посочено, че от мивка, находяща се в търговската зала на магазина е изпълнено ново канализационно отклонение с диаметър 50 мм, PVC, което преминава през отвор в стоманобетонната плоча на партера и се включва в сутерена в съществуваща каменинова канализационна тръба – част от вертикален канализационен клон. Посочено е също, че от фурна – конвектомат е изведено канализационно отклонение, което преминава през отвор в плочата и се включва във вертикален канализационен клон в сутерена. В последния е изведено канализационно отклонение с диаметър 110 мм, PVC, към което са включени нови 2 бр. тръби с диаметър 50 мм. От така направеното описание на строежа в оспорената заповед е видно, че не се има предвид канализационно отклонение по смисъла на цитираната наредба, а изградена канализационна инсталация. Установено е, че същата не е включена в одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, както и че за процесния строеж не е издадено разрешение за строеж. Незаконосъобразен е изводът на съда, че е налице вътрешно преустройство, което се включва в понятието текущ ремонт. В случая се касае до изграждане на канализационна инсталация, преминаващата през направен отвор в стоманобетонна плоча и поставяне на нови PVC с различен диаметър и заустването им в съществуващата тръба в сутерена. Съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 42 ДР ЗУТ основен ремонт на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Следователно в случая е налице основен ремонт, който е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за което е необходимо издаване на разрешение за строеж. Ето защо изводът на съда, за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е неправилен. От изложеното следва, че в случая е налице незаконен строеж и оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Доводите на ответниците в касационното производство, че е налице единствено смяна на канализационните тръби, са неоснователни, тъй като не са подкрепени с каквито и да било доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят "Промаркет" ООД и "Сорел НД" ЕООД да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 5