Решение № 267 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Симеонова, чрез адв. Й. Симеонов срещу решение 168 от 17.02.2022 г., постановено по адм. д. 2448/2021 г. по описа на Административен съд Варна (АС-Варна), с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 736/06.10.21 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), тричленен заседателен състав и е осъдена да заплати на Обединена ветеринарна клиника (ОВК) Комерс ООД, гр. Варна сумата от 600 лева разноски по делото. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и да бъде установена извършената дискриминация спрямо касационната жалбоподателка, да бъде наложена глоба на ОВК Комерс ООД и да бъде разпоредено преустановяване на нарушението от страна на същото дружество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - КЗД, чрез процесуален представител юрк. Главчев в писмено становище моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Ответникът - ОВК Комерс ООД, гр. Варна, чрез адв. Ю. Данова в писмен отговор от 28.04.2022 г. и в становище от 13.12.2022 г. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е Решение 736/06.10.21 г. на КЗД, с което е установено, че ОВК Комерс ООД не е извършилa дискриминация на основата на признак лично положение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо Б. Симеонова и е оставена без уважение жалбата на последната. За да отхвърли оспорването по жалбата на Симеонова, АС-Варна е приел, че решението на Комисията е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективно наличие на един или повече защитени признаци. Прието е, че в случая липсва защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като жалбоподателката не е посочила в какво се изразява нейното лично положение и не се е справила с доказателствената тежест, предвидена в чл. 9 от ЗЗДискр. Така административният съд е достигнал до извод, че не е налице проява на пряка дискриминация и не е извършено нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗЗДискр, като е уточнил, че Симеонова няма качеството клиент на ветеринарната клиника. Оспореното решение на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Фактическата обстановка по спора е изяснена от административния съд в съответствие със събраните доказателства, изложена е ясно и точно в мотивите към първоинстанционното решение, поради което се възприема изцяло. В хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първата инстанция мотиви по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания акт, като не е необходимо пълното им преповтаряне. Безспорно е установено по делото, че на 29.09.2020 г. Б. Симеонова дългогодишен клиент на ОВК Комерс ООД е посетила клиниката като придружител на нейна приятелка собственик на куче и управителят А. Борисов й е заявил да напусне ветеринарната клиника и че няма да бъде обслужена от никой от лекарите. Настоящият съдебен състав счита за законосъобразен извода на съда, че по делото не е доказано наличие на осъществен състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗДискр и решението на КЗД като правилно следва да се остави в сила. За да бъде прието за дискриминационно едно поведение по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, то трябва да се установи защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак - в случая лично положение, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че: За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак лично положение няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. (решение 8105 от 8.06.2011 г. по адм. д. 8708/2010 г. на ВАС, VII отд.). Правилно административният съд е приел, че Симеонова не се е справила с доказателствената тежест, като не е определила съдържанието на твърдения от нея признак лично положение, следователно не е изпълнено основното изискване при преценката има ли осъществена пряка дискриминация спрямо лицето. С уведомление от 15.10.2020 г., получено на 22.10.2020 г., Комисията надлежно е указала на жалбоподателката, че съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр трябва да представи факти, въз основата на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В дадения случай защитеният признак лично положение не е конкретизиран от страна на Симеонова нито в административното производство, нито в съдебното такова. В настоящото касационно производство касаторът изрично посочва, че възприема качеството си на клиент на клиниката, който е оспорил правилността на извършени действия от служител на ОВК Комерс ООД за такова, представляващо белег на личността, изпълняващ съдържанието на признака лично положение. Защитеният признак лично положение предполага установяване и доказване на значим, обективен, същностен за личността белег, който да е обусловил нежеланото поведение. Противно на твърдението в касационната жалба, се споделя извода на съда от първата инстанция, че при посещението си в клиниката на 29.09.2020 г. Симеонова не е имала качеството клиент, респективно не би могла да се ползва от защитата по чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. За пълнота на изложението дори и да се приеме, че същата е притежавала такова качество, остава недоказано неблагоприятното третиране към нея по смисъла на закона да е породено от признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, в случая лично положение. Установените от доказателствата по делото обстоятелства, че Симеонова е изразила несъгласие с решението на лекар от клиниката за извършена евтаназия на куче, е дала негативна оценка в социалните мрежи, е отправила заплахи и е подала сигнали спрямо клиниката, нейния управител или част от лекарския екип, са част от специфично поведение на касационната жалбоподателка, което няма характер на иманентно присъщ на личността белег, т.е. не изпълва съдържанието на признака лично положение. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото са основателни исканията на ответниците за присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати претендираното от КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На следващо място настоящият касационен състав намира за неоснователно искането на ОВК Комерс ООД за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, тъй като с оглед отхърлянето на жалбата на Симеонова такива вече са присъдени от АС-Варна. По въпроса за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на ОВК Комерс ООД за касационното производство следва да се има предвид, че към отговора от 28.04.2022 г. е представен договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2022 г. с адвокат Данова, от който е видно, че дружеството е заплатило сумата от 600 лв., а към становището от 13.12.2022 г. са представени договор за правна помощ и съдействие от 13.12.2022 г., доказващ заплатен хонорар в размер на 500 лв. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, с единствена точка адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът следва да уважи втората по време претенция на ОВК Комерс ООД, която е включена в списък по чл. 80 от ГПК, а именно тази в размер на 500 лв., платими от касационната жалбоподателка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,