Решение № 13328 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2020 г.

Решение № 13328 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3250 от 02.03.2020 г., постановено по адм. д. № 11296/18 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил жалбите на Национално сдружение на българските превозвачи, М. Митев, Й. Георгиев и "Меф лоджистик" ООД, против Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обнародвана ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от същите жалбоподатели, чрез пълномощника им адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия – Хасково. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение. С определение от 25.06.2020 г., касационните жалби на "Национално сдружение на българските превозвачи" и "Меф лоджистик" ООД са оставени без разглеждане поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса. Ответният по касационната жалба министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението тричленният състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Национално сдружение на българските превозвачи, М. Митев, Й. Георгиев и "Меф лоджистик" ООД, против Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обнародвана ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Съдът е описал установената фактическа обстановка по делото и, възраженията на жалбоподателите, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорената наредба. В мотивите на решението е прието, че същата съставлява подзаконов нормативен акт, издадена от компетентен орган на база законова делегация – чл. 127, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. От представените по делото извадки от интернет страницата на министерството, съдът е направил извод, че проектът, заедно с доклада на съставителя му е бил публикуван на 23.02.2018 г. На стр. 2 от решението са възпроизведени текстовете на нормите на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, уреждащи процедурата по изработване, приемане и обнародване на нормативни административни актове. Съдът е отхвърлил доводите в жалбата, че е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, тъй като не е публикувана, съответно изготвена предварителна оценка на въздействие на акта по чл. 20 ЗНА. Изложил е мотиви, че извършването на предварителна оценка на въздействие не е задължително при изработване на проект на подзаконов нормативен акт, който не се приема от Министерски съвет, а от министър, какъвто е настоящият случай. Решаващият тричленен състав на ВАС, трето отделение е приел, че видно от писмо рег. № 812100-7434/23.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, е извършено изискуемото се от чл. 127, ал. 4 от Закон за движение по пътищата съгласуване. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателите за противоречие на оспорената наредба с пар. 17 от Преамбюла на Директива 2014/47 ЕС, като е приел, че съгласно чл. 1 от директивата неин предмет е установяване на минимални изисквания за режим на крайпътни технически проверки на техническата изправност на търговските превозни средства, които се движат на територията на държавата членка. Изложено е, че проверките касаещи обезопасяване на товара, предмет на оспорената наредба са коректно въведени в нея. Решаващият тричленен състав на ВАС е обосновал извод, че установените с наредбата задължения на водача на моторно превозно средство, и съответно тези на превозвача не отричат задълженията на другите участници в логистичния процес и не противоречат на нормативни актове от по висока степен, а именно – чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Съдът е отхвърлил като неоснователно и соченото в жалбата несъответствие на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата с нормативни актове от по-висока степен, тъй като е приел, че същият е идентичен с чл. 14, пар. 1 от Директива 214/47/ЕС, чиито изисквания се въвеждат с нея. По отношение на алтернативно направеното искане в жалбата за отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 1, чл. 3, чл. 4, ал. 1, т. 3-6 вкл., ал. 2 и ал. 3 и чл. 5, т. 1-3 от наредбата, съдът е счел, че не са изложени конкретни доводи за противоречие на оспорените разпоредби с такива на нормативен акт от по-висока степен. Подробно е анализирал посочените от жалбоподателите разпоредби като е приел, че същите са пряко относими към безопасността на движението, каквато е и целта на ЗДвП. Твърденията на жалбоподателя за противоречие на посочените разпоредби с Закона за автомобилните превози също са приети за неоснователни. В тази връзка са изложени мотиви, че сочената в жалбата разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвтП действително въвежда задължение за товародателя или лицето извършващо товаренето да не допуска масата на натовареното превозно средство да надвишава допустимата му максимална маса по свидетелство за регистрация, което обаче не изключва фактическото й осъществяване да бъде проследено от водача на автомобила, приемащ товара. Направен е краен извод, че ЗАвтП не урежда задължения за укрепване на товара, като при приложението на чл. 58 от него и в съответствие с чл. 127, ал. 4 от ЗДвП с оспорената наредба са въведени такива към момента на приемане на товара, както и последващи в хода на извършвания превоз. По изложените съображения, тричленният състав на ВАС, трето отделение е счел, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при приемането и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същата съответства на приложимото материално право и целта на закона. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. От съдържанието на същата може да се направи извод, че се правят възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички наведени от жалбоподателите доводи. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. В съответствие с предвиденото в чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК съдът е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на акта на основанията посочени в чл. 146 от АПК. Оспорената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари /Наредбата/ е издадена от компетентен административен орган – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията овластен по силата чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 127, ал. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Актът е издаден в съответствие с изискването за форма и съдържание, както и е мотивиран. Редът за издаването на процесната наредба е съобразен с текста на нормата на чл. 77 и чл. 78 от АПК, като преди издаването й проекта е обсъден заедно с представените становища, предложения и възражения и е обнародван в Държавен вестник съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закон за нормативните актове /ЗНА/. Съдът правилно е приел, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове - преди внасянето на проекта съставителят го е публикувал на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е била предоставена възможност, в 14-дневен срок, а и след изтичането му, да направят предложения и да изложат становищата си. Спазена е нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и към проекта са публикувани и мотивите на органа, в който са изложени причините, които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответните норми на ЕС. Съдът правилно е установил, че видно от приложеното по делото писмо рег. № 812100-7434 от 23.04.2018 г., проекта на наредбата е съгласуван с министъра на вътрешните работи съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП. Следва при условията на чл. 221, ал. 2 АПК да се споделят изводите на тричленния състав на ВАС, че процесната наредба е издадена и при правилно приложение на материалния закон и целта му. В случая първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен извод, че с Наредба № 7/27.04.2018 г. са транспонирани изискванията на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент с оглед установяване на минимални изисквания за режим на крайпътни технически проверки на техническата изправност на търговските превозни средства, които се движат на територията на държавите членки на ЕС. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички наведени пред първоинстанционният съд доводи. Видно от първоинстанционната жалба, единственото споменаване на Конвенция CMR e относно направеното искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на наредбата. В случая, дори и съдът не е обсъдил в решението си наведените твърдения относно противоречие на наредбата с Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /Конвенцията CMR/, това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като дори и същите да бяха обсъдени, то нямаше да променят крайния извод за законосъобразност на оспорената наредба. Конвенцията CMR съдържа разпоредби относно видимото състояние на стоката и недостатъци на опаковката и не регламентира начините и средствата за укрепване на превозваните товари, което е предмет на оспорената наредба, с която се въвеждат изискванията на Директива 2014/47/ЕС. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната Конвенция CMR и регламентираните в нея условия за извършване на международен превоз на стоки, не противоречат на издадената Наредба № 7/27.04.2018 г. Неоснователни са твърденията, че с Наредбата целият риск от натоварване, опаковане, транспортиране и разтоварване на стоката/товара е трансфериран към водача. Както правилно е приел първоинстанционният съд, вменената отговорност на водача да следи за правилното укрепване и обезопасяване на товара, не отрича отговорността на другите участници в логистичния процес. При погиване на товара вследствие на неподходящо избрана опаковка и при съответно вписани възражения от страна на превозвача в товарителницата, отговорността ще бъде понесена от товародателя като бъдат съобразено регламентираното в посочената по-горе Конвенция. Следва да се споделят изводите на съда, че установените с наредбата задължения на водача не противоречат и на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В конкретния случай, страните по договора също ще могат свободно да определят съдържанието му доколкото същият не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, като обаче, освен задължението на водача на превозното средство да спазва правилата за движение на територията на всяка една държава и да осигури технически изправен автомобил, същият ще трябва да съблюдава дали съответната стока е правилно натоварена и обезопасена по съответния начин. Тук следва да се посочи, че укрепването на превозваните товари е от съществено значение за осигуряване на пътната безопасност – цел, която е в интерес на цялото общество. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно противоречието на чл. 5 от Наредбата с Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР от 1975 г./. В жалбата не са посочени конкретните нормативни разпоредби от Конвенцията, които са в противоречие с приетата наредба. Действително с нормата на чл. 5 се въвеждат изисквания, за които водача на превозното средство следва да следи по време на превоза, но това не означава, че при всяка една периодична проверка по време на пътя или при всяко екстремно спиране, следва да се премахват поставените митнически пломби. Логично е, ако по време на движение, при екстремно спиране или други необичайни действия възникнали по време на движение, водачът на превозното средство констатира, че товара не е обезопасен същият да предприеме действия по обезопасяването му, дори и това да доведе до премахване на митническите пломби и придвижване до най близките митнически органи, които да проверят товара и да поставят нови пломби. Твърденията на жалбоподателя за настъпване на вреди в тази насока са хипотетични, като не са представени доказателства касаещи твърдяното оскъпяване на цената на превоза, забавяне на доставките, загуби на бизнес позиции и т. н. В случая с цитираната разпоредба, се установяват допълнителни задължения за обезопасяване на товара, за които водача е длъжен да следи по време на превоза, които са от съществено значение за безопасността при движение по пътищата на територията на Европейския съюз. Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите за противоречие на Наредба № 7/27.04.2018 г. с разпоредбите на чл. 56 и сл. от ЗАвтП. Първоинстанционният съд подробно е анализирал приложимите разпоредби и е извел обоснован извод, че в ЗАвтП не са регламентирани задължения по укрепването на товара, като по силата на чл. 58 от същия закон и в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП с оспорената наредба са въведени такива правила. Тук също следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателите, че при така въведената нормативна уредба, застрахователите масова ще отхвърлят претенциите за щети позовавайки се на приетата наредба са хипотетични и бланкетни. В тази насока не са представени никакви доказателства, обосноваващи основателността им, с оглед на което съдът правилно е отхвърлил същите. В касационната жалба не се съдържат доводи, различни от тези, наведени пред първата съдебната инстанция. На всички е даден обоснован отговор, при правилно приложение на материалния закон като при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства не са допуснати процесуални нарушения от съда. С оглед на тези обстоятелства, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия намира изводите на първоинстанционният съд за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. При този изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,