Решение № 6988 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2017 г.

Решение № 6988 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., подадена против Решение № 148 от 9.02.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-919/7.12.2016 г., с което по жалба на "Иберис" ЕООД е отменено Решение № РП-36/31.10.2016 г. на кмета на община Б. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на инженеринг - проектиране, ведно с авторски надзор и изпълнение на строителство, във връзка с реализация на проект "Изграждане на социални жилища в IV-ти микрорайон" по три обособени позиции, а на ответника са възложени разноските в производството пред КЗК. С жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт М. са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, като съществото на доводите се отнася към нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основно се твърди, че КЗК неправилно е тълкувала и приложила относимите правни норми, поради което е постановила незаконосъобразно решение, което претендира да бъде отменено, а с това и бъде отхвърлена жалбата срещу решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендирани са разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Иберис" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не са налице визираните от касатора нарушения на ЗОП. Върховният административен съд, четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Решение № РП-36/31.10.2016 г. на кмета на община Б. и с Решение № РП-41/18.11.2016 г. на кмета на община Б. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация за обществена поръчка е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на инженеринг - проектиране, ведно с авторски надзор и изпълнение на строителство, във връзка с реализация на проект "Изграждане на социални жилища в IV-ти микрорайон", по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020", Инвестиционен приоритет "Социална инфраструктура", Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. по обособени позиции: Обособена позиция № 1 "Социални жилища в имот с идентификатор 04279.601.471 по кадастралната карта на Б., УПИ Х 601.177 в кв. 2 по плана на IV микрорайон, Б." Обособена позиция № 2 "Социални жилища в имот с идентификатор 04279.601.472 по кадастралната карта на Б., УПИ IХ 601.177,601.178 в кв. 2 по плана на IV микрорайон, Б." Обособена позиция № 3 "Социални жилища в имот с идентификатор 04279.601.473 по кадастралната карта на Б., УПИ VIII 601.177,601.178 в кв. 2 по плана на IV микрорайон, Б.", по всички обособени позиции. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие. С жалба, с вх. № ВХР-2433/23.11.2016 г. от "ИБЕРИС" ЕООД е обжалвал пред КЗК Решение № РП-36/31.10.2016 г. на кмета на община Б. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и Решение № РП-41/18.11.2016 г. на кмета на община Б. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация за обществена поръчка с горепосоченият предмет. В протеклото производство пред КЗК са обсъдени доводите в жалбата, като голяма част от тях КЗК е приела за неоснователни, а останалите и в частност доводите за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП- за основателни и водещи до незаконосъобразност на решението на възложителя, обуславящо отмяната му, за което се е мотивирала. В тази връзка основно е прието, че забраната за оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията в техническото предложение, регламентирана в чл. 33, ал. 1 ППЗОП, "следва да се разбира като залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлно или формално или недостатъчно описание на дейностите, задачите и т. н. Прието е, че съгласно въведената от възложителя методика, показателят ПТП се състои от подпоказатели, които са количествено неопределими и същите се оценяват чрез присъждане на определен брой точки, като степента на съответствие е разделена на три нива, съответно оценявани със 100, т., 50, т. или 10, т. (т. 10 от установените факти). Видно от представената методика, класирането на дадено предложение в съответното ниво на съответствие по някой от посочените подпоказатели извършвано от комисията, включва оценяване на пълнотата на представената информация (мерките са недостатъчно конкретно описани, направено е формално описание, мерките са формално и недостатъчно конкретно описани и т. н.). Това обстоятелство е възприето като нарушение от страна на възложителя на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. За основателни за приети и доводите на жалбоподателя за използвани в методиката за оценка за показателя ПТП на субективни понятия като "задълбочено", "ефикасни", "адекватни", "формално", "недостатъчно", "ефективно" и т. н., като никъде в методиката за оценка и в документацията за участие не са посочени дефиниции за тези понятия от възложителя. Прието е, че "липсата на такива дефиниции позволява значителна свобода на интерпретация на цитираните понятия от страна на помощния орган на възложителя по отношение на оценяването на посочените подпоказатели и в същото време не гарантира реална конкуренция, тъй като не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при оценяването на тези подпоказатели. Изложеното показва, че е нарушено изискването на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП. По тези съображения КЗК е приела, че решението на възложителя е незаконосъобразно, поради което го е отменила. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, при съпоставката на доводите с наведените касационни основания и при служебната проверка на съответствието на решението с материалния закон -ЗОП, настоящия състав установи, че решението на КЗК е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като неправилно е тълкуван и приложен материалния закон, изводите на КЗК в тази връзка не съответстват на действителното фактическо и правно положение като са допуснати пороци при установяването на фактите и при извличането на правните им последици, поради което решението е и необосновано. Решение № РП-36/31.10.2016 г. на Кмета на община Б. за откриване на процедурата са одобрени както Обявлението, така и Документацията за участие в процедурата, където са е определени два основни показателя - ФИНАНСОВ ПОКАЗАТЕЛ (ФП) с тегловен коефициент - 50 % и ПОКАЗАТЕЛ ТЕХНИЧЕСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (ПТП) с тегловен коефициент - 50 %. Показателят ПТП включва общо 4 /четири/ на брой подпоказатели - подпоказател "Мерки за опазване на околната среда", подпоказател "Мерки за управление на риска по време на проектиране", подпоказател "Мерки за управление на риска по време на строителство" и подпоказател "Мерки за социална интеграция и заетост". Управлението на риска е задължителен елемент от процеса на цялостното управление на инвестиционния строителен проект. Степента на риск при проекта се проявява както в заплахата за реализацията на проекта, така и във възможностите за нейното подобряване. Управлението на риска в проектите е систематичен процес на идентифициране, анализиране, оценка и предприемане на мерки. Целта на управлението на риска в проекта е увеличаване до максимална степен на вероятността за положително въздействие върху проекта и намаляване до минимална степен на вероятността за отрицателно въздействие. Управлението на риска представлява изпълнението на точно описани процеси с цел да не се допусне промяна в негативно направление на основните планирани и одобрени параметри, свързани с инвестиционния проект (удължаване срока на проекта, надвишаване бюджета на проекта, отклонение от обхвата и др. Такива процеси са: определяне на факторите на влияние - анализ и оценка на тези фактори, които могат да предизвикат промяна в елементите на проекта; идентифициране на риска - определяне и документиране на онези променливи, характеризиращи основните елементи на проекта, за които има възможност да настъпи промяна в резултат на влиянието на посочените фактори; качествен анализ на риска - определяне на вероятния начин на промяна на идентифицираните рискови променливи; количествен анализ на риска - задаване на количествени стойности на извършения качествен анализ; оценка на риска - извършва се на две нива: свързано с конкретното осъществяване на целите на проекта в рамките на планираните времетраене и бюджет - тук оценката на риска се извършва от гледна точка на управлението на инвестиционния проект свързано с изчислената ефективност на проекта - конкретен количествен измерител на риска се появява единствено при оценка на икономическия ефект, при другите видове ефективност - социална, културна, образователна и др.. оценката на риска се извършва чрез качествени измерители. Съгласно разписаната методика от възложителя е необходим анализ на рисковете, чието качество, подлежи на оценка, описана с лингвистични изрази. Този процес степенува рисковете според евентуалното им влияние върху целта на проекта като цяло, а качественият анализ на риска изисква оценка на вероятностите и последствията чрез съответни методи и инструменти. В тази връзка за целите на класирането всеки един от участниците следва да определи рисковете и да ги категоризира, да оцени тяхната значимост, вероятност от настъпване. Всяка една от офертите на участниците, която отговаря на изискванията на възложителя се подлага на сравнителен анализ, съпоставят се една с друга и се оценяват по следните критерии, като комисията следва да посочи обективни мотиви за присъждане на съответния брой точки. В раздел V. В) "Методика за оценка на офертите" от Документацията за участие по различните подпоказатели. По отношение на подпоказател "Мерки за опазване на околната среда" не е налице визираното от КЗК нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. Там изрично е предвидено, че "Участниците следва да предвидят мерки за опазване на околната среда, свързани със следните аспекти: Съответствие със законодателството на България или на ЕС; Предотвратяване замърсяване на околната среда - почва, атмосферен въздух и др.; Подобряване системата за управление на околната среда; Осигуряване компетентност и екологична култура на персонала; Използване на влаганите материали и оценка на влиянието им върху околната среда; Създаване на отпадъци, повторно използване, екологично оползотворяване и отстраняване на отпадъците. Предвидени са стъпки за поставянето на точки по подпоказател "Мерки за опазване на околната среда", като е дадена възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците, като е осигурена на участниците и достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този подпоказател. Не е допуснато да бъдат оценявани пълнотата и начинът на представяне на информацията при оценка на подпоказател "Мерки за опазване на околната среда" В случая е дадена обективна възможност да се прецени, дали тези аспекти са посочени от участниците, като се анализира колко подробно, добре и всеобхватно са описани, т. е. следи се за тяхното наличие или липса, като съответно има надграждане върху изискванията за поставянето на по-високия брой точки. По отношение на подпоказател "Мерки за управление на риска по време на проектиране" и на подпоказател "Мерки за управление на риска по време на строителство" предвидените стъпки за поставянето на точки, дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите на участниците, както и осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки от посочените подпоказатели. Подпоказателите са разписани в методиката за оценка на офертите, същите са ясни, точни, както и съобразени със специфичните нужди на възложителя в конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което икономически изгодно и целесъобразно е за възложителя да ги заложи в методиката за оценка. Въз основа на регламентацията на възложителя, помощната комисия в експертния си състав може и следва да прецени кога участник би получил максимален брой точки по подпоказател "Мерки за управление на риска по време на проектиране", а именно когато: 1. Предлагат се ефикасни контролни дейности, като всеки един риск е съпроводен с предложени от Участника конкретни мерки за недопускане настъпването на риска; 2. Участникът е отчел всички възможни аспекти на проявление и области и сфери на влияние на описаните рискове и е оценил и предвидил степента на въздействието им върху изпълнението на всяка от дейностите по договора, като е предложил ефикасни и адекватни мерки; 3. Предложени са конкретни похвати, посредством които настъпването на риска да не окаже негативното влияние върху изпълнението на дейностите, предмет на договора, т. е. на оценка не подлежи подробното описание на всеки от рисковете, съответно мерките за предотвратяването им, които могат да възникнат по време на проектирането, а предложени ли са контролни мерки/дейности, както и тяхната адекватност и ефикасност за недопускането на рисковете, степен на влияние на рисковете, съобразени с предмета на поръчката. Същото е и за подпоказател "Мерки за управление на риска по време на строителство". И при двата подпоказателя минимален брой точки ще получи участник, който не е предложил мерки за предотвратяване/преодоляване/управление на един или няколко от посочените рискове, които мерки се извеждат от относимата нормативна уредба, към която препраща и Документацията за участие, т. е. помощната комисия, съответно възложителя следи за наличието или липсата на тези мерки. В документацията за участие изрично е посочено, че при изпълнение предмета на поръчката трябва да се спазват стриктно изискванията на следните нормативни документи: Закон за устройство на територията, Закон за енергийната ефективност. Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ; Наредба № 4 от 21.05.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; Наредба № 7 от 22.12.2203 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ; Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти; Наредба № РД- 02-20-1 от 5.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Р. Б.; Наредба № 2 от 6.10.2008 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения; Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Обосновано се твърди от касатора, че от горепосочените нормативни актове, издадените на основание изрична норма в Закон за устройство на територията, както и тези, които не са изрично посочени в Документацията, но са задължителни при изпълнение на строително - монтажни работи, като Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Наредба № 13- 1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства, Наредба № 13-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, се извеждат контролни мерки/дейности, както и тяхната адекватност и ефикасност за недопускането на рисковете, степен на влияние на рисковете, съобразени с предмета на поръчката. Въвеждането на такъв тип методика е съобразно ЗОП и позволява на възложителите вземането на едно експертно решение при определяне на изпълнител, с което се осигурява едно действително максимално съотношение между качество и цена, като по този начин се цели опазването на обществения интерес и максимално рационално и целесъобразно разходване на бюджетните средства. В настоящия случай КЗК неправилно е приела, че с въведената методика се допуска необоснован субективизъм, което само по себе си опорочава процедурата.. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗОП, при определяне на методиката за оценка, включваща показателите, относителната им тежест, когато критерият за оценка е икономически най-изгодна оферта, възложителят следва да предвиди точни указания за определяне на оценката по всеки показател и на комплексната оценка, включително за относителната тежест, която дава на всеки един от показателите. На практика в закона не се съдържа ограничение възложителят да определя субективни показатели за оценка, при условие, че са налице конкретни и ясни условия, на които следва да отговарят предложенията, за да се присъдят определен брой точки. В конкретния случай утвърдената от възложителя методика за техническа оценка предполага субективен начин на присъждане на съответния брой точки, като е налице описание на изискванията за поставяне на оценка от съответните точки. Още повече, че съгласно документацията за участие, техническата оферта е необходимо да е съобразена с утвърдената от възложителя техническа спецификация, в която подробно са описани минималните технически изисквания. В случая методиката за оценка посочва в табличен вид критериите за поставяне на оценка от 100, 50 и 10 точки и разяснения към всяка от тях. В заключение на изложеното следва да се изтъкне и обстоятелството, че в конкретния случай, при заложените параметри в методиката, отнасящи се до степента на съответствие на офертата на участника, субективността в оценяването е ограничена, като гаранция за това е и задължението на възложителя по чл. 103 ЗОП да назначи за членове на оценителната комисия лица с необходимата за целта на обществената поръчка компетентност, въпреки липсата на изрично изискване за това в новия и приложим понастоящем ЗОП. В методиката за оценка възложителят е посочил определени изисквания, спрямо които ще се оценяват техническите предложения, като това с оглед обстоятелството че е резултат на човешка дейност предполага елемент на субективизъм. В случая вероятността от субективизъм при оценяване по посочения подпоказател не съставлява нарушение при откриване на процедурата, тъй като няма норма която да забранява това, а в някои случаи субективните критерии са и неизбежни. Методиката за оценяване макар привидно да съдържа субективни критерии за оценка техническите предложения на участниците по съответните подпоказателя за оценка, този субективизъм е сведен до степен, която не води до единствения и категоричен извод, че комисията ще оценява участниците само субективно, без да спазва задължителната за това методика. Този извод е обоснован с разписаните от възложителя ясни правила какво ще се изисква от участниците за оценяване на техническите им предложения по тези подпоказатели и разписаните конкретни скали за оценяване по подпоказателите. Свеждането до минимум на субективизма е обоснован и от задължението на възложителя да включи в оценителната комисия лица, които следва да извършат обективно оценяване на техническите предложения на участниците и тяхното задължение за мотивираност на извършеното такова, както и от определените в техническите спецификации подробни и конкретни изисквания към техническите предложения на участниците. Въведените критерии за оценяване са относими са всички участници и съдържат ясни правила какво ще се изисква от тях за оценяване на техническите им предложения по съответните подпоказатели. Освен това в случая са разписани и три конкретни скали в таблици /при посочени ясни критерии/ за оценяване. Така участниците могат да съобразят техническите си оферти с критериите на възложителя при подготовка на офертите си. В допълнение на горното следва да се посочи, че действително оценката по техническия подпоказател се основава на субективното, но и експертно мнение на всеки един от членовете на комисията като е необходимо впоследствие да се изложат ясни и конкретни аргументи от комисията при преценка на всяко едно обстоятелство от техническата оферта, подлежащо на оценка по методиката. Липсата на конкретни мотиви, относими към фактическите констатации на комисията, отразени в протокола от нейната работа и съобразени с условията за оценка по одобрената методика ще доведе до невъзможност да се направи обективна преценка относно съответствието на предложението на избрания за изпълнител участник с методиката за присъждане на максимален брой точки по спорния подпоказател, което впоследствие ще е основание за отмяна на обжалваното решение за избор на изпълнител. Действително оценяването на предложенията на участниците е изцяло предоставено на конкурсната комисия, но при извършването му, тя е длъжна да спазва всички принципи на закона, в това число и принципа на равнопоставеност на участниците, което ще бъде съблюдавано при последващия контрол за законосъобразност. Необосновано още е прието от КЗК, че в описанието на нивото на съответствие в методиката за оценка за посочените подпоказатели са използвани понятия, като "задълбочено", "ефикасни", "адекватни", "формално", "недостатъчно", "ефективно" и т. н., като никъде в методиката за оценка и в документацията за участие не били посочени дефиниции за тези понятия от възложителя, като липсата на такива дефиниции позволявало значителна свобода на интерпретация на цитираните понятия от страна на помощния орган на възложителя по отношение на оценяването на посочените подпоказатели и в същото време не гарантирала реална конкуренция, тъй като не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при оценяването на тези подпоказатели, с което е нарушено изискването на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП. В цитирания нормативен текст е посочено, че начинът на определяне на оценката по всеки показател трябва: 1.) да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2.) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения на офертите; 3.) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Използваните понятия, разглеждани в контекста на цялото описание на методиката имат понятно и общоприето съдържание, което за целите на процедурата не е необходимо да бъде изрично дефинирано и поради това не би позволило на помощния орган на възложителя да прави свободни интерпретации и по този начин да бъде нарушен принципът на свободна и лоялна конкуренция. Така формулираната от възложителя методика за оценяване по визираните подпоказатели съдържа указания за оценяване по всяка скала, в които изрично са изброени обстоятелствата, които се оценяват и дават възможност на помощния орган на възложителя да прецени степента на съответствие на всяко от постъпилите технически предложения с изискванията на техническата спецификация. При разделение на три групи на точките, които следва да получат участниците в процедурата за оферираните от тях технически предложения, възложителят ясно е формулирал и посочил конкретни обстоятелства, които биха довели до определено по- високо оценяване на съответния участник и такива, които не му осигуряват съответното такова. Освен това, следва да се отбележи, че съобразно изискванията на ЗОП, при обективиране работата на назначената от възложителя комисия, тя следва в съответствие с чл. 51 и 52 ППЗОП в съставените от нея протоколи и доклад по чл. 103, ал. 3 ЗОП и да изложи конкретни и относими мотиви при оценяването на всяко от предложенията, като ги съпостави с изискванията в обявената методика за оценяване. Поради изложеното следва да се приеме, че се касае за експертна, а не за субективна оценка, която се формира в случая въз основа на експертната компетентност на членовете на помощния орган на възложителя. В този смисъл не е обоснован изводът на КЗК за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 ЗОП. В тази връзка и както се посочи по-горе при изпълнение предмета на поръчката трябва да се спазват стриктно изискванията на относимите нормативни актове, където конкретно са посочени видове рискове, както и контролни мерки, които следва да се предвидят при изпълнение на проектиране и строително-монтажни работи. В тази връзка използваните понятия, като "задълбочено", "ефикасни", "адекватни", "формално", "недостатъчно", "ефективно" се извеждат и от нормативната уредба. Например чл. 25 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи сочи, че възложителят и строителят следва да вземат мерки за опазване на дървесната растителност и водните източници и площи, които се намират на и/или около строителната площадка, като при настъпило замърсяване или увреждане на околната среда, включително при бедствия, пожари или аварии, предписва на възложителят и/или строителят мерките, които следва да предприемат, а именно незабавно уведомяват постоянните комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към областните и общинските администрации за настъпилите изменения на околната среда и предприема мерки за тяхното ограничаване и отстраняване. В тази връзка "задълбочено", "ефикасни", "адекватни", "ефективно" ще бъде когато участникът е посочил мерките, които следва да предприеме, съгласно разпоредбите на относимата нормативна уредба, а "формално" и "недостатъчно" ще бъде когато същите липсват. Методиката за оценка позволява да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, посочен начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Право на оперативна самостоятелност е изборът на възложителя да включи подобни изисквания при подбора на участниците. Това право обаче е ограничено в няколко насоки, като законодателят в чл. 2, ал. 2 ЗОП е забранил включването на условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в процедурите като отделно от това ги е обвързал с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Твърдението на жалбоподателя пред КЗК за предвидени дискриминационни ( ограничителни) изисквания може да е основание за отмяна на акт на възложителя за откриване на процедура само ако обективно тези изисквания необосновано засяга възможността му да участва в процедурата или дават предимство на друг участник, за което конкретни твърдения и данни не са установени. Като е стигнала до различни правни изводи по отношение на законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедура в частта относно раздел V. В) "Методика за оценка на офертите" КЗК е постановила необосновано, а поради това и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу решението за откриване на процесната процедура. При този изход на делото на основание чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. чл. 144 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 200 лв. или общо в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 5 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение