Решение № 6738 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2016 г.

ВАСIV отделение30.05.2017 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 1178 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 3000/2015 г. на Административен съд - П. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. фонд "Земеделие" за разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6738 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. К. Г., против решение № 1178 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 3000/2015 г. на Административен съд - П., с което, по жалба на "Еко стил" ООД със седалище гр. П., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/16228 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" - С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за отказано финансово подпомагане по подадено заявление за подпомагане от 04.06.2014 г. и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г. по направление "Биологично растениевъдство", и са наложени санкции за бъдещ период, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно не съобразил неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че в него са посочени фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - "Е. С." ООД не изпраща процесуален представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира за необоснован правния извод на съда, че оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му-в табличен вид са описани площите на парцелите след разрешаване на застъпванията, площите на парцелите след извършване на административна проверка, установените площи, както и разликата между декларираната и установената площ, допустима за подпомагане, като видно от първата таблица в колона 4 няма разминаване между площта на декларираните парцели и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи, т. е органът е разрешил застъпването в полза на жалбоподателя. Сочи и че в колона 6 са посочени допустимите за подпомагане площи след извършена административна проверка, като в словесната част на оспореното уведомително писмо е посочено, че извършената административна проверка включва кръстосано проверка чрез автоматизирани компютърни средства и представлява пространствено сравнение между заявените площи и допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели и в тази разяснителна част е посочено, че специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. е одобрен със заповед № РД-09-807 от 05.12.2014 г. и заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието храните, като за извършената актуализация на цифровите и географски данни за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. земеделският производител е бил уведомен и му е дадена възможност да подаде възражение по отношение на установеното състояние на ползваните от него парцели. Счита и че във връзка с възражението, което той е подал, е уведомен за резултатите от извършената проверка с писмо изх. № 70-3407 от 24.07.2014 г., а заповедта на министъра на земеделието и храните, с която окончателно е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. не е обжалвана от земеделския производител, поради което цифровите данни са отразени в СИЗП, така както са установени от актуалното заснемане, приложимо за референтната кампания. Намира и че словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, а правният извод, че в административния акт не се съдържат фактически основания, е необоснован, тъй като в оспореното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и "като цяло" са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи, а именно: кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи, допустими а подпомагане" за 2014 г. Счита и че в назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза са отразени причините, поради които всички заявени площи са приети за наддекларирани съобразно чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията за реда за прилагане на мярка 2014 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г. в срок до 30 октомври, но в решението първоинстанционният съд въобще не обсъдил това заключение, в което изрично са посочени и фактическите основания за издаване на оспорения акт, доколкото същото е изготвено при съобразяване на данните за състоянието на заявените за подпомагане парцели, приложими за референтната кампания 2014 г., освен че площите, недопустими за подпомагане, поради неспазване на базови и други изисквания по мярката се отразяват в колона 7 от уведомителното писмо и в случая в тази колона не са отразени площи, за които да е прието, че са недопустими за подпомагане на това основание, поради което неизвършването на проверка на място не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези съображения намира обжалваното решение за неправилно и предлага то да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорването като неоснователно да бъде отхвърлено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Еко стил" ООД със седалище гр. П., против Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/16228 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в частта за отказано финансово подпомагане за наддекларирана /недопустима за подпомагане/ площ от 31,51 ха по подадено заявление за подпомагане с Уникален регистрационен номер /УРН/ 242341 от 04.06.2014 по направление "Биологично растениевъдство". Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт - в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на "неспазени базови и други изисквания", освен че имотите не били и индивидуализирани, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и че дружеството отговаря на всички базови изисквания съгласно Условията за поддържане на земята в добро земеделско състояние, тъй като неправилно е установена недопустимата за подпомагане площ спрямо общата площ на заявеното. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП /тъй като не е заявил за 2014 г. по-големи площи в сравнение с реално ползваните/ - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя за кампания 2014 г. заявление от 04.06.2014 г. с УРН/ 242341 за подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2), като към заявлението е приложил таблица на използваните от него парцели през 2014 г. в землището на с. И. В. и с. П. с посочени номер на блока на земеделското стопанство (БЗС) от ИСАК, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карти на съответните блокове на земеделското стопанство. Посочил и че по делото са представени приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2014 г., общи декларации по мярка 214 направление "Биологично растениевъдство", ведно с декларация за запознаване с нередност от 04.06.2014 г., резултати от автоматични проверки на въведените данни от 31.05.2014 г., с посочване, че откритите несъответствия са в резултат от автоматични проверки на въведените данни от 04.06.2014 г., и са пет, ведно с карти на земеделските парцели и таблица на използваните парцели през 2013 г. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че в оспореното уведомително писмо като фактически основания в табличен вид за мярка 214 "АЕП" в УП, на "Еко стил" ООД е отказано финансово подпомагане по съображения, че наддекларираната /недопустимата за подпомагане/ площ е в размер на 31.51 ха, т. е. липсват фактическите основания за този отказ, тъй като са посочени само номерата на БЗС-та, по отношение на които ДФЗ счел недопустими за подпомагане площи. Същевременно констатирал, че в таблицата в колона 7 е обозначена "Площ на парцела с неспазени базови и други изисквания". От друга страна установил, че в УП като правни основания за определяне на съответните площи като недопустими са посочени: чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП-кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - при двойно заявени площи застъпванията са неотстранени, чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, както и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., с посочване, че кандидатът е подал две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено и че за констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи кандидатът е уведомен с писмо изх. № 02.160-2600/12541/08.08.2014 г., без данни последното да е съобщено на заявителя. С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че в оспореното УП липсват фактически констатации на органа по отношение на кои БЗС е налице неспазване на изискванията за управление и че липсват мотиви - кое от изискванията е приел, че не е спазено и въз основа на кои факти е изведен този извод, както и че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван - чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, включително с изслушване на експертиза, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Посочил и че дори и в съдебното производство, при спазване на правилата на доказателствената тежест, административният орган не установил наличието на фактически обстоятелства за издаване на оспорения акт. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на обстоятелствата, че в уведомителното писмо е посочено, че на жалбоподателя е връчено писмо изх. № 02-160-2600/12541/08.08.2014 г., но такова не е приложено по преписката и няма данни да е уведомяван за него, освен факта, че в оспореното уведомително писмо е посочено, че площта на БЗС е установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към РА, без доказателства за такава, съответно без да е съставен протокол или контролен доклад или доклад за нередност, който да установява констатираните несъответствия. Оттам стигнал до извод, че административният акт е издаден при неизяснени факти. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на отказа за финансиране за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени в относимата колона от таблицата, приложена към него, в частта досежно процесните парцели на оспореното уведомително писмо. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за процесните парцели. Правилен е изводът, че по отношение на тях в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а стават известни едва от изготвеното заключение на експерта- че "договорът с контролиращото лице "Б. Б." ООД е прекратен". Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Наведеният довод в касационната жалба за несъобразяване с неоспорената експертиза е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Правилен, при това положение е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената част на УП е било налице основанието за отмяна и по чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решение № 4104 от 08.04.2016 г. по адм. д. № 10814/2015 г. и решение № 6128 от 20.05.2016 г. по адм. д. № 10908/2015 г., двете- на IV отд. на ВАС. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-П. е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1